ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Приживе Ърнест Хемингуей се смятал за еталон на мъжественост и направил много, за да се завърне образът на „великия бял ловец“, подхванат с удоволствие от популярната културата. Той отишъл два пъти на сафари в Африка и двата пъти си почивал там отлично (макар че три пъти едва не загива). Ърнест посетил прародината си през 1933 и през 1953 година. От второто пътешествие са се запазили ярките снимки, представени по-долу.
През 1933 година Хемингуей заминал за Африка по следите на президента Рузвелт. Заедно със съпругата си Полин Пфайфър (чийто чичо финансирал пътуването) Ърнест кръстосвал саваните на Кения и Танзания, ходел на лов за едри животни и правел пътни бележки. Първото африканско сафари вдъхновило Хемингуей да напише повестта „Зелените хълмове на Африка“, както и разказите „Снеговете на Килиманджаро“ и „Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър“.
За втори път Хемингуей отива на сафари двадесет години по-късно с четвъртата си жена Мери Уелш. Те пътешестват през Белгийско Конго, Руанда и Кения. От пътуването Хемингуей донася много значителни ловни трофеи. Но главното му постижение е образът на безстрашен авантюрист и велик ловец, който се запазва до края на живота му.
През 1933 година Хемингуей се разболява в Африка тежко, а през 1953 година едва не загива при две самолетни катастрофи. Новинарските агенции публикуват три пъти негови преждевременни некролози и три пъти той се връща жив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.