ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА“ / ГЛАВА 4. ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

Наполеон Бонапарт, като съкрушил армиите на континентална Европа, решил да тръгне с неизброимите си пълчища към Русия.

На 22 юни 1812 година посланикът на Франция граф дьо Лористон връчил по поръчение на Бонапарт на правителството на Русия официален документ за обявяване на война.

Късно вечерта на 23 юни първите подразделения на армията на Бонапарт започнали да се прехвърлят през река Неман, която разделяла териториите на Прусия и Русия. На 24 юни започнала пълномащабна инвазия.

Срещу Бонапарт действали две слаби руски армии. Те действали откъснато една от друга, всяка по свой план.

Но дори и при съвместни действия двете армии били много по-слаби от армията на Бонапарт.

Замисълът на Бонапарт се проследява доста ясно: да се действа така, че да не се позволи на двете руски армии да се съединят. Да се справи поотделно с всяка от тях било по-лесно отколкото с двете едновременно.

Но след редица боеве и сражения двете армии успели да се съединят в района на Смоленск. Но всяка от тях имала свой командващ, свой щаб и свой план за действие. Нищо добро не можело да се получи от това.

2.

На 17 август начело на обединените руски войски бил поставен пехотният генерал Михаил Иларионович Кутузов.

На Кутузов му било ясно, че е почти невъзможно да бъдат победени превъзхождащите сили на Бонапарт. Затова Кутузов избрал единствения правилен път: изтегляне с малки въоръжени сблъсъци.

Царят, елитът на обществото и целият народ искали обаче генерално сражение. Но Котузов знаел, че шегите с Бонапарт не водят до добър край. Вероятността за съкрушително поражение била много пъти по-голяма от съмнителната вероятност за победа.

А едно изгубено сражение можело да погуби и армията, и Русия.

Основната надежда на Бонапарт се състояла именно в това да съкруши руската армия в открито поле, в генерално сражение. До този момент Бонапарт нямал нито едно загубено сражение. И нямало в Европа никой равен на него като ръководител на грандиозни битки.

3.

Кутузов отстъпвал, избягвайки всякаква генерална битка. Обществото роптаело. Армията се сърдела. Тръгнали лоши слухове. Кутузов бил обвиняван в страхливост. Такъв предводител не бил нужен нито на народа, нито на армията, нито на царя.

Царят явно имал намерение да постави на мястото на Кутузов някой храбрец. А храбрецът можел да се хвърли в бой и в този бой да строши не само своята шия, но и гръбнака на цялата армия, а заедно с това и на Русия.

Ето защо, за да отхвърли обвиненията в нерешителност и страхливост, Кутузов се сблъскал с противника си пред вратите на Москва. Място за сражението той избрал край село Бородино, до рекичка с необичайно, странно и страшно име – Война.

Удобството на позицията се състояла в това, че там било трудно да се обгради армията на Кутузов. Отдясно и отляво - рекички с мочурливи брегове, дълбоки дерета, гори и храсталаци.

4.

На 7 септември 1812 година се състояла грандиозната Бородинска битка. Била пролята неимоверно много кръв. На доста тесния участък, осем километра, се счепкали в смъртоносна схватка ЧЕТВЪРТ МИЛИОНА войници.

С 1200 оръдия двете страни от сутринта до вечерта бълвали гюллета и картеч. За да сме по-точни: 587 оръдия имал Бонапарт и 624 - Кутузов.

Загубите от убити, ранени и осакатени не могат да се определят точно. Защото тогава никой не ги броял, имало много по-сериозни грижи. А по-късно, след много години, експертите пресмятали и изчислявали. Има множество най-различни оценки.

Ясно е само, че за всяка от страните броят достигал до десетки хиляди убити и ранени и при която и да е оценка Бородинското сражение се смята за най-кръвопролитното от еднодневните сражения.

5.

И Бонапарт, и Кутузов обявил Бородинската битка за своя победа.

Като гледаме на тази месомелачка от височината на XXI века, нека признаем, че битката завършила на същите позиции, от които започнала. Дори когато изтласкал руските полкове на десния си фланг, Бонапарт заповядал в края на деня на войските си да се върнат на изходните си позиции, защото нямало никаква полза от завзетото парче земя:

Вот затрещали барабаны - И отступили басурманы. Тогда считать мы стали раны, Товарищей считать. М. Лермонтов, "Бородино"

Ето, забиха барабаните и отстъпиха неверниците. Тогава започнахме да броим раните си, другарите си да брроим. М. Лермонтов, "Бородино"

Нито една от страните не успяла нито да обкръжи, нито да отблъсне противника.

Иначе казано – пат в най-чист вид.

Защо тогава Кутузов обявил това клане за своя победа?

Защото Бонапарт не можал да съкруши армията на Кутузов и да принуди Русия да капитулира.

За това сражение пехотният генерал граф Кутузов бил произведен веднага в генерал-фелдмаршал.

Слез сражението Кутузов решил да не рискува повече и не продължил на другия ден битката. Той дал заповед за отстъпление, оставяйки Москва на французите.

Разбира се, Бонапарт обявил тази битка за своя победа. Как иначе: битка пред вратите на Москва, след което руснаците оставили Москва.

6.

Отстъпващата армия на Кутузов преминала през цялата Москва от запад на изток. След армията на изток заминало почти цялото население на града.

Преминавайки през Москва, армията на Кутузов завила на югоизток.

И… изчезнала.

7.

Бонапарт завзел Москва. И веднага в града избухнал чудовищен пожар.

Вече два века историците спорят каква е причината за пожара. Причините са вероятно няколко едновременно. След заминаващата армия се проточили хиляди жители. В Москва останали само крадците, проститутките, пияниците и подобни на тях елементи. И още – хиляди ранени руски войници, за които нямало възможност да бъдат изведени от Москва.

Да бъде запалена опразнената Москва заповядал градоначалникът генерал аншеф Фьодор Ростопчин.

Към това се добавили действията както на измъкналите се от затворите криминални елементи, така и творчеството на препилите френски войници, които след три месеца изнурителни походи, боеве и кръвопролитни сражения се оказали изведнъж в огромния пуст град с изоставени магазини, винени изби, механи и кръчми, в които имало неизчерпаеми запаси от безплатната веселяща течност.

По това време ту тук, ту там се появявали малки горящи огнища. И бавно се разгаряли.

За пожара помогнал и ураганният вятър.

Да оставим на романтиците красивите обяснения за внезапно разразилия се и съвпаднал с пожара ураган.

Ураганът не бил причина за катастрофалното усилване на пожара, а следствие от този пожар. Разбушувалият се пламък изисквал чудовищни обеми кислород. Внезапно възникналият ураган не е нещо друго, а потоци от въздух, устремили се отвсякъде към центъра на горящата Москва.

Подобно явление било наблюдавано и по-рано по време на Големия лондонски пожар през 1666 година и след това по време на Големия чикагски пожар през 1871 година.

През Втората световна война по време на въздушните бомбардировки на Хамбург, Дрезден, Токио и други градове също възниквали огромни огнени смерчове.

Механизмът за появата им е прост. Отделните огнища на горене се съединяват в едно обширно огнище. Въздухът над мощното огнище се нагрява силно и след това се понася стремително нагоре. Образувалият се вакуум всмуква студените въздушни маси от периферията на горене. Тези маси раздухват още по-силно пламъка и създават устойчиви и мощни потоци въздух към центъра на пожара и оттам – вертикално нагоре. Нажеженият до 700-800 градуса въздушен вихър, въртейки се с ураганни скорости, всмуква в себе заедно с колосалните въздушни маси дървени отломъци, дъски и клони, запалва ги, разжарва ги, издига ги на огромна височина и ги разхвърля наоколо.

Пожарът бушувал пет денонощия, превръщайки Москва в купища пепел и димящи развалини.

Но с това бедите на Бонапарт не само не свършили, а точно тогава започнали.

Първото главоболие: Бонапарт не знаел къде е Кутузов – напред или назад, близо или далече, какво прави и какво възнамерява да прави по-нататък.