ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ПОДВОДНИЯ СВЯТ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Може ли Путин да заплашва Америка с цунами от свръхсекретния „Посейдон“?

В предходната статия от тази серия, посветена на ядрения шантаж на Кремъл, обсъдихме какво представляват стратегическите бомбардировачи Ту-160 и стигнахме до извода, че в съвременната война те са безполезни. А сега нека да продължим разговора с „Посейдон“ – секретното ядрено торпедо, с помощта на което Дмитрий Кисельов обеща да изтрие САЩ от лицето на земята.

Първото съобщение за това, че Русия има свръхсекретен ядрен морски дрон, се появи много по-рано от посланието през 2018 година. През октомври 2015 година федералните телевизионни канали показаха сюжет от поредната среща на Путин с генералите. И уж по недоглеждане заснеха някакъв „слайд № 3“ с разработка, наречена „Статус-6“.

От надписите и рисунките на слайда следваше, че „Статус-6“ е супур-хипер-секретно торпедо, което може да развива скорост от 100 километра в час на дълбочина 1000 метра, а целта на разработката е „поразяване на важни обекти на икономиката на противника в крайбрежната зона и нанасяне на гарантирани щети на територията на страната чрез създаване на зони с широко радиоактивно замърсяване, непригодни за военни, икономически и други дейности в тези зони за дълго време“.

Представете си това образно. Секретен документ се публикува в праймтайма на руската телевизия. Уж по недоглеждане. И какво? Осъдиха ли оператора?

Руските средства за масова информация, разбира се, изпаднаха от това уж информационно изтичане в екстаз и съобщиха, че „този абсолютно екзотичен образец на въоръжение е поразил тотално западните експерти“. НАТО е в шок, Западът трепери и така нататък.

„Иновационната ядрена енергоустановка на този апарат е абсолютно уникална“ – изпада във възторг „Московский комсомолец“.

А военните рецензенти един през друг разказваха, че един-единствен залп на „Посейдон“ е способен да предизвика цунами, което не само ще унищожи напълно САЩ, но и ще размие Европа. "Височината на цунамито ще достигне повече от километър и половина, а зоната на разрушение ще превиши 1500 километра от брега, като обратната вълна ще поотпи Европа“ – пише във „Военное обозрение“ (!) някой си Константин Сивков.

Уплах и ужас. Тайно по морето докарвате с ядрен дрон до бреговете на САЩ атомен заряд. И с един удар потапяте САЩ заедно с Европа. Уплахът и ужасът малко се слягат, ако се запознаете пряко в руската „Уикипедия“ със статията „Т-15 (проект)“.

Публикувано от Министерството на отбраната на Руската федерация изображение на дрона

В статията е написано буквално следното: „Т-15 е проект на отбранителната промишленост на СССР от 1949 до 1954 година за създаване на гигантско торпедо, носещо термоядрен заряд към бреговете на САЩ. За този проект се разработват атомни подводници по проект 627. Проектът за торпедото е преустановен след експертиза на специалисти от военноморския флот“.

Главната причина за създаването на торпедото е много проста. По това време СССР няма добри средства за пренасяне на ядрен заряд. Стратегическите бомбардировачи са несъвършени, а балистични ракети просто няма.

Щом на въоръжение се появяват балистичните ракети, въпросът за торпедото отпада от само себе си по същата причина, по която с появата на автомобила отпада въпросът за каретата като средство за придвижване.

Но след седем години той отново оживява. И се появява в мислите на академик Сахаров. Сахаров се замисля за цар-торпедо с ядрен двигател.

Академик Андрей Сахаров

„Реших - пише Сахаров, - че такъв носител може да бъде голямо торпедо, изстреляно от подводница. Фантазирах си, че за подобно торпедо може да се разработи водно-паров атомен реактивен двигател. Цел на атаката от разстояние няколко стотин километра могат да станат пристанищата на противника. <…> Корпусът на подобно торпедо може да бъде направен много здрав, за него да не са страшни мините и мрежовите заграждения. Разбира се, разрушаването на пристанища - както с надводен взрив на „изскачащо“ от водата торпедо със 100-мегатона заряд, така и с подводен взрив – би било неизбежно съпроводено с много големи човешки жертви. Един от първите, с когото обсъдих този проект, беше контраадмирал Фомин… Той беше шокиран от „людоедския характер“ на проекта и отбеляза в разговор с мене, че военните моряци са свикнали да се бият с въоръжен противник в открит бой и че за него е отвратителна самата мисъл за подобно масово убийство. Засрамих се и повече с никого не обсъждах този проект“..

Но проектът за подводните взривове не изчезнал. И през 1962 година академик Лаврентев предложил в докладна записка до Хрушчов да се предизвика крайбрежно изкуствено цунами с помощта на подводен взрив от 100 мегатона. Идеята се харесала и в Централния научно-изследователски институт-12 на Министерството на отбраната на СССР били проведени съответните експерименти.

На пясъчния бряг на Ладожкото езеро била моделирана континентална плитчина и прилежащата към нея част от източното крайбрежие на САЩ. Но в резултат от моделирането става ясно, че сериозно цунами не може да бъде предизвикано. Максималните щети според изчисленията на Централния научно-изследователски институт можели да се разпространят на 2, максимум на 5 километра от брега. „Тогава въпросът беше снет и не се върнахме повече към него“ – пише в своите спомени физикът Борис Адамский.

Двигателят с гребния винт на дрона на изпитателен стенд

Иначе казано, на нас ни разказват за най-ново оръжие, което ще потопи САЩ, а с обратна вълна ще залее Европа. А се оказва, че всички тези влажни в буквалния смисъл на думата фантазии са били пресметнати още през 1962 година и се е оказало, че подобно нещо не може да съществува.

За да разберем как и защо възкръсна идеята за ядреното торпедо, нека се върнем към това, което казвахме по-горе.

А именно – за това, че атомните подводни ракетоносци – не са особено надежден начин за пренасяне на ядрено оръжие през Атлантика до Вашингтон. Русия има малко незамръзващи пристанища, излизащи към Атлантика, всичките са на север, в Баренцово море, а изходите от него са блокирани, там стоят и подслушват натовските подводници, а от 80-те години на миналия век дъното там е осеяно с американски датчици, главното предназначение на които е да улавят шума от винтовете на противниковите подводни лодки.

През 80-те години в този регион дори са се провеждали специални учения за търсене на начин да се премине незабелязано в Атлантика. Ученията били обявени за успешни, но от оттогава неизвестно защо не са повторени.

Самото съществуване на ядрен подводен флот в СССР, а след това и в Русия, е малко ирационално нещо. Той съществува, не защото е стратегически необходим.

А за да могат в Кремъл да кажат, че и ние, като САЩ, имаме „ядрена триада“.

Ако военните или бюрократите направят някаква глупост, тази глупост никога не се отменя. Напротив, започва да се задълбочава. Около нея издигат някакви нови подпори, конструкции, служебни помещения.

Същото е и с подводниците. Когато в СССР разбрали, че съветските подводници не могат да излязат в Атлантика заради американските датчици, какво? Правилно, започнали да проектират дълбоководен апарат, който може да подмине тези датчици. А също така да направи включване съм дълбоководните кабели, за да се прослушват.

Това трябвало да е един много малък свръхдълбочинен подводен апарат, който се носи от атомната подводница „Подмосковие“. Апаратът има красноречиво название: „Проект 10831 „Калитка“ („Вратичка“ – бел. П. Н.)“, също така АС-12. Проектиран е в конструкторското бюро „Малахит“ още през 1988 година и е пуснат на вода през 2003 година.

Той имал собствен свръхмалък ядрен реактор. Можел да действа автономно 30-40 денонощия и да се потапя на дълбочина минимум до три километра, а според данни на урапатриотичните средства за масова информация – чак до шест.

„Главното уязвимо място на такъв подводен апарат е екипажът“ – казва военният експерт Павел Лузин.

Да живее в течение на един месец на дълбочина три километра за човека е неимоверно трудно. Подготовката на офицерите за такива апарати заема десетки години.

Отначало трябва да учиш за офицер. След това подбират най-добрите – както по физическа форма, така и по интелект. След това се учат с месеци да живеят и преживяват на дълбочина, където налягането достига 300 атмосфери. А после, буквално като преминат няколко години служба, ги пенсионират на 30 години.

На 1 юли 2019 година на подводния апарат АС-12 – известен също така като „Лошарик“ – избухна пожар. В резултат от пожара на „Лошарик“ загинаха 14 членове на екипажа. Седем от тях бяха капитани първи ранг, двама – герои на Русия. Само това показва колко струва да се подготвят подобни офицери.

Естествено, следващата стъпка беше проста: нека направим така, че тези дълбоководни апарати да са автономни дронове. Нека да минем изобщо без екипажи. Въпросният „Посейдон“ е именно „Лошалик“ без екипаж.

На пръв поглед ядрените морски безпилотници са наистина много стабилно нещо. Те са такива елементи на асиметричната война, които правят уязвима всяка част на американския флот. Дори ако не са способни да предизвикват цунами, непременно могат да унищожават американските самолетоносачи. Те могат да пускат своите ракети „буквално от областта на пристанищата“ – пише по този повод вече познатият ни военноморски автор на приказки Виктор Сокирко.

Но, както се казва, има детайли.

Едните теоретически, другите – практически.

Например, „Посейдон“ няма надеждна система за ориентация. Ракетата, която лети в космоса, се насочва по GPS или ГЛОНАСС, но под водата тези сигнали не действат. Разбира се, „Посейдон“ може да се движи по инерционна навигационна система, само че на големи разстояния тя дава сериозни грешки. Виждаме в Украйна как със стотици метри грешат даже ракетите, а за сляп и глух подводен дрон, който се промъква по неогледано от никого дъно на голяма дълбочина, и дума не може да става.

Да предположим, че американският бряг не може да отиде никъде, даже ако има грешка със сто километра, но с фантазиите за това, че може да се изстреля сляп дрон „от пристанище“ и той да попадне след няколко дена в американско група самолетоносачи, трябва да се простим. Корабите, знаете ли, променят местоположението си. А ако се поставят на дъното „следачи“ за „Посейдона“, противникът ще го засече веднага.

Има още и още много въпроси. „А какво ще се случи със слепия и глух „Посейдон“, ако автоматиката откаже?“ – пита военният експерт Павел Лузин. Ако ядрената установка се взриви? Ако прегрее? Ако дронът, носещ се над дъното, се удари в подводен хълм? „Посейдон“ не може да бъде върнат обратно. Всичките абсолютно съществуващи средства за пренасяне на ядрено оръжие могат да бъдат върнати. Стратегическият бомбардировач може да бъде върнат.

Специални кодове позволяват да се отмени детонацията на вече изстреляна бойна глава. Но „Посейдон“ не може да бъде върнат.

Практическите детайли са още по-зле.

А именно – от пристанища дроновете не могат да бъдат изстрелвани. Те трябва да се изстрелват от носител, а именно от подводницата „Белгород“, началото на която е поставено през 1992 година, пусната е на вода през 2019 година и до ден днешен е на изпитателен ход.

Подводницата „Белгород“

„Белгород“ е именно една от тези конструкции, които бяха консервирани през 1994 година и които с десетилетия (не с години) скучаеха в елингите на „Севмаш“. Подводницата е прекроявана много пъти, консервирана, приспособявана към нови проекти и в края на краищата удължена за „Посейдона“ до 184 метра. „Това е с 11 метра повече от знаменитата „Акула“, която се смята за най-голямата (и най-шумната) подводница в света. Тези качества предполагат възможност за бързо откриване от торпедоносците“ – пише военният експерт Александр Голц.

Подводницата трябваше да влезе в строя през 2019 година, след това през 2021-ва, после през 2022-ра, но я няма и до сега. Като имаме предвид какво място заема в стратегията на Путин ядрения шантаж, можем лесно да предположим, че за него е било важно подводницата да се пусне на вода преди войната с Украйна.

Можем да предположим, че страшната новина, която би трябвало да прозвучи от всички ютии в началото на войната, не е изобщо новината за полета на летящия сандък от 70-те години на миналия век, а именно новината за поставяне на бойна линия на носителя на „Посейдоните“. И тогава щяхме да чуем от Соловьов и за цунамите, високи хиляда и петстотин метра, и за това как обратната вълна ще потопи цяла Европа заедно с италианската му вила.

Но това не се случи.

Даже и многострадалната подводница носител на „Посейдона“ – и тя досега не е застанала на бойно дежурство.

Ядреният флот на САЩ наброява 72 атомни подводници и 10 атомни самолетоносача. Ядреният флот на Русия наброява 10 атомни подводници и 0 (с думи – нула) атомни самолетоносача. Нещо повече, Русия не притежава никакви самолетоносачи, нито атомни, нито каквито и да е. Нейният единствен самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ беше ударен преди четири години от собствения си кран и до сега не може да се оправи от това произшествие, което го спаси от участта на крайцера „Москва“.

И ето - на фона на това безкрайно несъответствие на флотовете ни разказват, че в замяна на това Русия има вундервафла (митично оръжие – бел. П. Н.), каквато няма никой, и един-единствен взрив на тази вундервафла ще потопи Америка заедно с Европа.

Какво е „Посейдон“? Това е риторичен похват.

Както в отчетите за битката на една загубила страна не пише какво се е случило с битката като цяло, а пише: „еди-кой си офицер прояви чудеса от храброст“, така и на руската публика, вместо това да ѝ се говори за реалното съотношение на силите, ѝ се говори за чудо-оръжие, което няма аналози. Разбира се, аналози няма! Ако имаше, на руския експерт Виктор Сокирко веднага щяха да му посочат, че говори глупости. Това е основното безценно качество на измисленото оръжие – могат да му се приписват фантастични свойства.

Подобно на бога от бойните полета през Бронзовия век, изобразен върху каменни барелефи, „Посейдон“ съществува само на картинки. „С нас е Ищар!“ – „А с нас е „Посейдон“!

Когато (ако) „Посейдон“ се появи, на „Белгород“ ще бъдат поместени шест торпеда. Американските подводници от клас „Охайо“ имат 24 междуконтинентални балистични ракети (МБР). Съветските подводници от проекта „Акула“ би трябвало да имат 20 МБР, всяка от която е с 10 бойни глави, иначе казано – двеста бойни глави общо. Но „Посейдоните“ на „Белгород“ ще бъдат шест. Защото „Посейдонът“ е огромен – дълъг е 20 метра и тежи сто тона. Три „Посейдона“ тежат колкото ракетата, извела в космоса Гагарин.

Въпрос: има ли нещо, което ядреният подводен дрон „Посейдон“ да може да направи, а бойните глави да не могат? Отговор: няма.

Така че представяте ли си? Сами, доброволно да се откажете от създаването на подводница, която носи 200 стремителни бойни глави, които не могат да бъдат засечени и които могат да бъдат контролирани през целия им път, за да създадете подводница, която носи шест ядрени сандъка, които: а) ще изгубят ориентация под водата, б) с винтовете си най-вероятно ще привлекат вниманието на противника и в) ще се движат цели часове, ако не и дни, без възможност за обратна връзка.

Защо? За какво?

Нима само за това да има възможността да се каже гордо „аналози няма“ и да се скрие зад тази фраза тоталното несъответствие на флотовете?

А аналози на „Посейдон“ наистина няма. Ако се предложи на Путин да изгради средство за пренос на ядрен зарят с конска тяга, аналози също няма да има.

В следващата статия от този цикъл ще поговорим за последната част от руската ядрена триада – междуконтиненталните балистични ракети.