КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / КОТЛЕНЦИ ДО СЛИВЕНЦИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 481

Котленци до сливенци

№ 6

Братя, членове на ЧБРК,

В Стамб. Мехмед Ефенди

На честното ви [писмо], придружено с три устава, едва днес успяхме да отговорим. Причината на това е, че един от нас oтсъства почти два месеца време. Този ни брат бил пропаднал в тежка болест и с помощта на лекарите и на Бог едва е успял да оживее и да си дойде. Той днес е тук, но още не може да дойде на себе си.

При отсъствието на този брат ние почти нищо не сме направили. Но ето, че се получи една жалостна случка! Братът, който отсъства по своя работа, който по причина на болестта си се забави толкова, без да се надява, направил една грешка, която и ние не одобряваме, но няма какво да сторим, когато той със сълзи на очите си и със страшно заклеване в честния кръст и Светото Евангелие си изповяда грешката, за което ние му простихме, но с много напомняния друг път да внимава добре.

Грешката на този брат е тази: като знаехме, че той е най-верен в изпълнението на длъжностите си, предали му бяхме всичките билети да стоят у него заедно с другите писма. Той обаче лятос, при тръгването си, като му дострашало да ги държи на свободно място, рекъл да ги скрие на безопасно място, като ги обвил в други книги. Но за голяма жалост сега, като дойде и ги потърси на същото място, не ги намери вече. Според разказа му се вижда, че мишките са ги завлекли и разкъсали така, че днес ние нямаме нито един билет.

От тези билети бяхме разпоредили само 4, на които ви бяхме внесли стойността 10 л., а за жалост нито разписката срещу тях съществува, нито на 4-те билета кочанът им има, всичко е унищожено от проклетите му мишки!

Братът от жалост и скръб, че се е показал в тази случка като недостоен и неспособен, колкото беше болен, още повече се повреди от мислене и скръб. Ние обаче го утешихме, че станалото не се връща, но занапред строго да гледа и добре да пази всичко, което му се повери.

Прочее, мили братя, ние всички се сматряме за виновни и бързаме да ви известим час напред и да ви помолим и поискаме прошка. Да ни простите, понеже ние още като нови в тази работа не е възможно да не сгрешим в нещо.

Прочее молим ви, братя, ако е възможно, вместо онези билети да ни изпратите други такива, защото от сега нататък ще ни трябват.

Мили братя, истина е, че е много трудно и мъчно да се работи по тази идея, но няма начин, трябва да се работи полека-лека, за да оживлява и напредва делото. Наистина, ние още не сме намерили онези лица, които са ни нужни за настоятелство, но те чак тогава могат да се изберат, когато се умножат другите членове.

Наистина, досега ако се беше извършило очистването на онези черни души, за които ви явихме, много щеше да ни помогне в делото, но дано поне сега да се извърши това по-скоро.

Ах, мили братя, ние пак се връщаме на жалостната случка. Вие може да кажете, че да не би да сме с нещо злоупотребили и да ви ласкаем! Не, братя, не. Това недейте прекарва през ума си никога. Ние сме уверени във всичко на този ни брат и даже го съжаляваме, като го гледаме толкова огорчен сам на себе си за грешката, защото това му обърка повече здравето, а и ние ви се заклеваме в името Божие, че сме готови всичко да жертваме за милото си отечество и самия си живот, а камо ли да помислим за злоупотреби! Не дай Боже!

Както и да е, станалото не се връща. Ние обещаваме, че занапред ще гледаме строго да изпълняваме длъжностите си според устава. А колкото засега пак припадаме на молба и ви молим да ни простите, и час по-скоро да ни отговорите, за да се успокои и братът, за да може по-скоро да оздравее и да ни помага в делото, защото сме сами. Но да, с Божията воля да се умножим много. Дай Боже!

Поздравяваме ви с най-искрено сърце и сме вашите братя от ЧБРК.

18 8/ври 1872 г.

В Едренели Бохур Несим

Н.Б.II.А., п. 68. № 9163

(Следва)