ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА“ / ГЛАВА 1. ЗА КАКВА ВОЙНА МЕЧТАЕЛ НАРОДЪТ?

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“В сърцето на руския народ кипи силна, необуздана страст към завоеванията“.

Маркиз Астолф дьо Кюстин, „Русия през 1839 година“ .

1.

минали сто години.

Русия се превърнала в Съветски съюз, но и през 1939 година народните мечти останала все същите като преди сто години.

И преди двеста години.

И триста.

По-нататък – все същото.

Най-добре от всички мечтите на народа за световно господство можела да осъществи Комунистическата партия. Затова била подкрепена през 1918 година от широките народни маси.

Съвсем не е случайно, че даже и след крушението на комунизма десетки милиони хора по време на напълно свободни избори изразиха неукротимото си желание да имат за свой водач не просто комунист, а комунист из недрата на тайната полиция, потомък на майсторите от килиите за изтезания и мазетата за разстрели.

Днес можем да успокояваме съвестта си с разсъждения за това, че – виждате ли – така се случи, че в Кремъл се настаниха някакви пришълци, чужди на народа.

Но няма да стане.

Любителите на освободителните походи обитават в кремълските покои не по каприз на случайността. Те са се настанили в палатите там, защото са любими на народа и народът ги подкрепя.

Защото изразяват дълбоки вътрешни копнежи.

2.

От най-първите минути на своето възцаряване по върховете „вождовете на Съветска Русия изразявали надеждата, че войната ще доведе Червената армия до стените на Париж и Лондон“ (С. Коэн. Бухарин. Политическая биография. 1888–1938. М.: Прогресс, 1988. С. 133).

Със завземането на властта от комунистите оградите и стените на къщите се превърнали във витрини за политическа пропаганда. Лепели по тях плакати, чийто смисъл се изразявал кратко:

„ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЩЕ БАДЕ НАШ“

Над страната гърмели стихове и песни за освободителни походи:

Даешь Варшаву! Дай Берлин! Уж врезались мы в Крым! („Марш Буденного“. Слова: Анатолий д`Актиль)

Искаме Варшава! Дайте ни Берлин! Вече врязахме се в Крим! („Марш на Будьони“. Автор: Анатолий д`Актил)

Локомотиву полный ход. Куём мы старшим смену. Наш паровоз летит вперед, Даешь Париж и Вену! (Красноармейский песенник: Красной Армии ко дню её пятилетия. Москва, 1923. С. 81)

На локомотива пълна пара. Смяната на старшите ковем. Локомотивът ни лети напред, ще бъдат наши Париж и Виена! (Червеноармейска песнопойка: за петгодишнината на Червената армия. Москва, 1923 година, стр. 81)

От детските години да се знае: целият свят ще бъде наш!

3.

На 1 септември 1939 година избухнала и на 2 септември 1945 година завършила Втората световна война.

Въпрос: На кого от победителите се паднали най-лакомите късчета?

Отговорът е прост: на другаря Сталин.

Възглавяваният и ръководен от Сталин „съвсем неготов за война“ Съветски съюз бил единствената страна, която в крайна сметка не изгубила нито един квадратен сантиметър своя земя, а придобила колосални територии с десетки милиони жители.

Завземането на съседни територии от части на Червената армия започнало на 17 септември 1939 година, иначе казано – още от първия месец на Втората световна война.

През септември 1939 година войските на Сталин нахлули в Полша. С техните героични действия били откъснати и включени в състава на Съветския съюз Западна Беларус и Западна Украйна, включително и град Лвов с принадлежащите му райони. Макар че Лвов никога по-рано не е влизал в състава на Руската империя.

4.

Според договора между Молотов и Рибентроп, а в действителност – според съглашението между Сталин и Хитлер, Естония и Латвия преминали през август 1939 година в сферата на интересите на Съветския съюз.

След един месец в тази сфера влязла и Литва.

През есента в Литва бил въведен „ограничен контингент“, наброяващ 20 хиляди бойци и командири от Червената армия.

В Естония и Латвия бил въведен „ограничен контингент“ от по 25 хиляди.

Във всяка от тези страни бил разположен по един стрелкови корпус на Работническо-селската червена армия. В състава на всеки един корпус имало – една стрелкова дивизия, една танкова бригада, един зенитно-артилерийски и два-три авиационни полка.

Освен това основните сили на Балтийския флот били изведени от Кронщад и били настанени по пристанищата на балтийските държави.

И съветските другари веднага заявили, че за строителството на летища, военноморски бази, командни пунктове, комуникационни пунктове по основните пътища, за изграждането на военни градчета и други дейности трябва да се въведат допълнително хиляди червеноармейски военни строители. Те също са военни, които са призовани в армията, но тяхната задача не е да воюват, а да строят.

Под маската на „военни строители“ в трите държави били въведени още 18 хиляди бойци от Червената армия.

Просто казано, в най-първия момент договорите били нарушени от руска страна.

5.

В края на 1939 година в състава на Съветския съюз влизали единадесет републики: Руската, Украинската, Беларуската, Грузинската и т. н.

В действителност това не били републики, а територии, които се намирали под тоталния контрол на Москва.

По-точно – под контрола на Кремъл.

Още по-точно – под контрола на другаря Сталин.

Официално обявената цел на Съветския съюз във външната политика била териториално разширение и включване на съседните страни в състава му.

Официалният герб на Съветския съюз е земното кълбо, върху което са положени символите на комунизма – сърп и чук. На това земно кълбо няма никакви граници. Всички страни са оцветени в червено.

Това била крайната цел. Обявена открито, гръмко и пред целия свят.

А по това време, на 27 ноември 1939 година, по екраните на Съветския Съюз излязла втората серия на филма „Великият гражданин“ („Великий гражданин“).

Филмът разказва за непримиримата борба на член на висшето ръководство на страната, партиен водач от много висок ранг (вероятен намек за Сергей Киров – бел. П. Н.) с истинските врагове на народа, с мерзките шпиони, вредители и предатели.

Замислен е трагичен, но вселяващ надежда финал на филма. Така да се каже, оптимистична трагедия: враговете погубват непреклонния партиен член, но неговото дело живее.

Централната идея на филма малко преди трагичната развръзка е изразена звънко от главния герой в негова пламенна реч:

„Ех, след двадесет години, след една успешна война, да излезе човек и да погледне Съветския съюз – от тридесет-четиридесет републики“.

Главният герой се обръща уж към своите възторжени слушатели, които показват на екрана.

Но в действителност това обръщение не е само към тези, по-скоро – не е толкова към тези, които слушат на екрана пламенната реч на трибуна.

Това обръщение е към милионите зрители, седящи в салоните на градските и селските кинотеатри, в клубовете на войсковите части на НКВД и на Червената армия, това е обръщение към многомилионното население на Съветския съюз: ще бъдете щастливи, скъпи другари! След една успешна война много страни ще се влеят в нашето братско семейство!

Един месец преди това в Естония, Литва и Латвия са въведени войски, за да защитят тези страни от възможно превземане от някакви врагове. И веднага във всички гарнизони на новопоявилите се защитници дават филм за бъдещото щастие след една успешна война: ще имате след тази успешна война не десетина републики, а тридесет-четиридесет!

Така че Естония, Литва и Латвия с гарнизоните на Червената армия и специалните отдели на НКВД, които вече са се наместили на балтийска земя, трябвало да станат първи кандидати за братския съюз.

Нима това не било ясно на някого по това време?

6.

Филмът „Великият гражданин“ не е налудничава фантазия на пиян режисьор.

Сценарият на филма се преработвал нееднократно по лична заповед на другаря Сталин, производството на филма се намирало под негов личен контрол, а създателите на филма след завършването му били удостоени със Сталинска награда първа степен.

За тези награди ще говорим по-нататък. Сега трябва да помним само това, че наградите раздавал комитетът за Сталински награди.

Начело на комитета стоял лично другарят Сталин.

7.

Този, който не е чел съчиненията на другаря Сталин, твърди, че уж Сталин искал да построи социализъм само в една страна.

Но другарят Сталин повтарял нееднократно: ПЪЛНА победа на социализма е възможна в една страна, но това не предпазва от вражеско нашествие.

Затова ОКОНЧАТЕЛНАТА победа на социализма е възможна само в световен мащаб.

Ето един друг вариант на отговора на този въпрос: правилно – другарят Сталин изграждал социализъм в една страна… Но в тази страна той замислял да има не 11 републики, каквито имал в момента на подписването на пакта с Хитлер за разделянето на Европа, а 30-40 републики.

* * *

Да разтворим сега картата на континента и да се опитаме да размислим: ето го Съветският съюз от 1939 година с неговите 11 републики. Но на вождовете и народите им се искало минимум, „след една успешна война“, да имат 30-40 републики.

Най-напред, разбира се, трябвало да се влеят в братското семейство Естония, Литва и Латвия. Тяхната съдба в този момент била безвъзвратно решена.

По-нататък – Финландия и Румъния.

А останалите републики… Минимум от петнадесет до четиридесет.

Кои ще са?