АЛЕКСАНДР НЕВСКИЙ С КОРЕСПОНДЕНТСКА СМЕТКА В ОРДАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Сближаването на Путин и Ердоган поставя Русия в зависимост от Турция.

Малко преди срещата на Путин с Ердоган група едри руски бизнесмени начело с Роман Абрамович, по данни на „Новая газета. Европа“, са се срещнали с висши турски чиновници по въпроса за значителни вложения в икономиката на Турция. Фактът, че срещата се е състояла, е потвърден от хора, непосредствено запознати със ситуацията. Роман Абрамович се намира в Турция практически от началото на войната и изобщо Бодрум се превърна в нов Лондон, където се трупат руските олигарси, а цените на недвижимите имоти скочиха там един път и половина.

Едновременно с това Bloomberg фиксира рязко нарастване на турските валутни резерви след мащабен трансфер на пари от Русия. Турските чиновници обясниха това на Bloomberg с трансфера на 15 милиарда долара от „Росатом“ за строителството на АЕЦ-а в Акую. Дали мащабното нарастване се обяснява само с този трансфер, или не – е трудно да се каже, но във всеки случай самата ситуация, когато една компания строи АЕЦ и сама плаща строителството, е доста странна.

Едновременно с това The Washington Post (наистина, с позоваване на украинското разузнаване) публикува статия, според която Русия (разбирайте – Путин) би искала да купи дялове в турски рафинерии, терминали и хранилища, за да избяга по този начин он европейското ембарго, което ще бъде наложено на доставките на руски нефт в Европа от 1 януари 2023 година. Нефтът и особено нефтопродуктите, доставяни с посредничеството на Турция, очевидно вече няма да са „руски“. Русия моли също така турските банки да ѝ позволят да използва техните кореспондентски сметки за трансфер на пари, а също така да ѝ бъде позволено да създава в свободните икономически зони на Турция различни производства, върху които няма да се разпростират западните санкции (например за доставка на различни високотехнологични компоненти).

Тук е важно да отбележим, че в света, който се опитва да изгради Путин – и още повече в този ъгъл, в който сам се навря, такъв вид връзки не могат да се ограничат само със стоково-парични отношения.

Те предполагат някаква форма на псевдоколониална зависимост. Само в отворените общества могат да се продават стоки, да се правят сметки и нищо повече. А когато става въпрос за договор на един тоталитарен управник, при това напъхан в ъгъла, с друг, също авторитарен управник, там всяка услуга има своята голяма геополитическа цена.

Иначе казано – големият геополитически поход на Путин към величието завърши с това, че Путин превръща Русия в суровинен придатък на Отоманската порта.

Роман Абрамович (в центъра) на церемонията по подписването на съглашението за зърнените доставки между Турция, ООН, Русия и Украйна след срещата в Истанбул, Турция, 22 юли 2022 година. Снимка: EPA-EFE/SEDAT SUNA

Руските пропагандистки опорни точки нареждат да се сравнява Путин с Александр Невский. Трудно е да се каже дали се е договарял Александр Невский на своите срещи с Ордата за трансфер в кореспондентските ѝ сметки на пари, пазещи се до този момент при тевтонските кучета, и за покупка на част от нефтените терминали на Ордата, но сходството е наистина поразително.

Многовековното съперничество на царска Русия и Отоманската порта при Путин завърши с това, че Турция си връща тези зони на влияние, част от които губи през 18 век, а част от които са изгубили и монголците. Много преди падането на Константинопол.

От това обстоятелство следват няколко важни неща.

Първо. Путин през цялото време заплашваше Европа, че ще се свърже с Китай. Заплашваше да направи Русия от суровинен придатък на Европа в суровинен придатък на Китай. Както виждаме, схемата не успя.

Китай не взе Русия като суровинен придатък в замяна на някакви отстъпки. Стратегическото партньорство със САЩ, с всички уговорки, се оказа по-важно дори за Си Дзинпин.

Вместо със Сина не небето се наложи да се водят преговори с Османския султан. Той е и по-отстъпчив, и положението му е лошо, инфлацията е 70%, идват избори, а руските пари ще са му много от полза.

Второ. Всеки документ, оформящ договор с Реджеп Тайип Ердоган, струва колкото ролка тоалетна хартия. Путин е знаменит с това, че захвърля всички. Смешно е да се помисли, че Ердоган няма да го захвърли. Путин се безпокои много от това, че не може да се договори със Запада, който прие стратегическо решение за неговата изолация. Проблемът е в това, че Западът, ако се договори, ще спазва договора. А Ердоган, ако се договори, ще спазва договора до този момент, до който му е изгодно, или ако Путин може да купи или да принуди по някакъв начин това спазване. Ето я кардиналната разлика между Изтока и Запада. Това, което е направило Запада – Запад, а Изтока – Изток. На Изток не е прието да се спазват договорите.

Руските пари се пазеха на Запад, защото там не биха могли да бъдат конфискувани току така. Представете си само какво ще стане, ако Русия купи дял в нефтените терминали, а след това султанът реши, че имуществото на кафирите трябва да бъде конфискувано. Там не ви е Лондон.

Като се има предвид доколко руските чиновници зависят от своите сметки и вили, това е фактически безкръвна анексия на Москавската Рус от Портата. Когато се пазеха парите на Запад, нямаше зависимост от Запада. Соловьов можеше да живее във вилата си на езерото Комо (в Италия – бел. П. Н.) и да разказва за загнилия Запад. Но при Ердоган не можеш да се разглезиш.

Трето. Добре дошли в многополярния свят. Путин постоянно се оплакваше, че САЩ определя всичко, а на него му се иска да е като през 19 век, да има свят, в който всичко да се определя от военната сила. Единственото, което Путин забрави е, че в света, в който всичко се решава от военна сила, трябва да имаш тази сила. А той я няма. Той има Шойгу, фалшиви вундервафли (митични супероръжия – бел. П. Н.) и окрадена армия като тая, която са имали през 19 век Китай и Иран.

Какво става през 19 век с Китай и Иран? Те са изостанали патриотарски държави с лоша икономика и безумна бюрокрация. И? Превърнали се в колонии на страни със силна икономика и силна армия.

Искахте многополярен свят? Разпишете се и го получете. Путин превръща Русия в колония даже не на Китай - Китай не клъвна, а на Турция.

Четвърто. Европа и САЩ не са геостратегически противници на Русия. Защото, първо, демокрацията е несъвместима с геостратегията. Демокрацията се интересува от това как да спечели следващите избори. А второ, нямат какво особено да делят. От време на време в Кремъл си спомнят фразата на Мадлин Олбрайт за богатствата на Сибир, която прочетоха в мозъка ѝ с помощта на особено прогресивното патриотарско оборудване, наречено фейк. А Отоманската порта и Средната империя са наистина геополитически противници на Русия. Първо, защото са авторитарни страни. Второ, защото има какво да делят. Те граничат с Русия. Впрочем, това засяга най-напред Турция. В това, че Китай се интересува чак толкова от мразовития Сибир, силно се съмнявам. Но Задкавказието, Нагорни Карабах, Сирия – това са зони, влизащи в интересите на Ердоган.

Генералният директор на Baykar's Халук Байрактар и министърът на отбраната на Украйна Андрий Таран подписват двустранен договор за строителство на съвместен център за обслужване на безпилотни летателни апарати в присъствието на Президента на Украйна Володимир Зеленский. Киев, Украйна, 29 септември 2021 година.. Снимка: Агенция на Президента на Украйна / Getty Images

Пето. Ердоган води по отношение на Русия двойна игра. От една страна – има интерес от нейното отслабване. Ердоган е този, който доставя „Байрактари“ на Украйна (и категорично отказва да ги доставя на Русия), и Ердоган е този, който от началото на войната затвори проливите, с което осуети руския десант в Одеса и Миколаив.

От друга страна – новият турски султан има интерес от съществуването на именно такъв, слаб Путин, който да му угажда, да го чака 50 секунди в Техеран, и да има нужда от него като посредник. През 19 век Европа, страхувайки се от засилването на руската империя, подкрепя срещу нея Турция – „болния човек на Европа“. Политиката на Ердоган по отношение на Русия през 21 век повтаря огледално политиката на Европа по отношение на Турция в края на 19 век.

Шесто. Не е трудно да се види, че Ердоган прави успешно в Сирия това, което Путин прави безуспешно в Украйна – а именно, възстановява древната империя. Това се отнася преди всичко за Нагорни Карабах и Сирия. Путин си мечтаеше да продаде Асад на САЩ, сега му се налага да го продава с много голяма отстъпка на Ердоган.

Седмо. Миналата седмица беше белязана от три събития. Първото – ликвидирането на Айман аз Зауахири. САШ премахнаха ръководителя на „Ал Кайда“ на другата страна на земното кълбо, на място, където няма никакво тяхно присъствие. Направиха го с помощта на ракета, изстреляна от дрон и летяща толкова точно, че даже нямаше взривно вещество. Вместо това имаше шест ножа, които накълцаха жертвата на парчета. Това показа, че армията на САЩ живее в света на Big Data и точното оръжие, което позволява да се засече и да се ликвидира единична цел буквално на 20 хиляди километра.

Едновременно с това Израел в рамките на операцията „Алот ха-шахар“ ликвидира с няколко точни удара практически цялата върхушка на „Ислямски джихад“, прихващайки същевременно значително количество от всичките 600 ракети, изстреляни за отмъщение.

А Нанси Пелоси, въпреки отчаяните протести на Китай, посети Тайван и фактически даде да се разбере, че САЩ ще го защитават.

Независимо от всичките разлики, тези събития са обединени от една тенденция. Тази тенденция е много проста.

Развитите свободни страни – САЩ, ЕС, Израел – въпреки всичките си недостатъци, продължават да имат гигантско потенциално военно и икономическо преимущество не само пред маргиналните страни и терористичните режими, но и пред стремящите се нагоре нови авторитарни икономически гиганти – Турция и Китай.

Те си дадоха почивка, мислейки, че историята е свършила. Техните елити се заеха да се борят с глобалното затопляне и с бялото мъжко превъзходство, вместо да се занимават с надпреварата във въоръжаването. Путин им показа, че грешат и че това е опасно. И тези страни се връщат обратно.

Обърнете внимание, че от края на февруари и затоплянето, и Black Lives Matter изчезнаха някъде. Западът разбра, че историята не е свършила. Че хулиганите, терористите и маргиналите са опасни, а Турция и Китай са двойно по-опасни. Също както виждаме сега връщането на силата в голямата политика от страна на Турция и Китай, ще видим връщането на тази сила и от страна на ЕС и САЩ.

Путин искаше свят, в който всичко се решава със сила – истинска военна сила. Добре дошъл.

Военната конкуренция е наистина важна част конкуренцията на човечеството и светът без нея затлъстява, побърква се от безсилие и започва да отстъпва на хулиганите. Но в условията на възобновена военна конкуренция - като през 19 век – за маргиналите, хулиганите и патриотарските отломки настъпва бърз край.

PS. Европейските чиновници също са доста обезпокоени от сближаването на Москва и Анкара и разглеждат сериозно въвеждането на санкции срещу Турция, ако започне да помага сериозно на Москва да заобикаля европейските санкции.