ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА“ / ГЛАВА 5. ГИБЕЛ

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

А Кутузов със своята армия, след като напуснал Москва, се отправил на изток. Като се измъкнал от преследването, завил отначало на юг, а след това рязко на ЗАПАД!

Той отвел своята армия южно от Москва и изградил укрепен лагер при село Тарутино.

И възникнала следната ситуация.

Да остане в Москва за Бонапарт нямало смисъл. Москва изгоряла. Заедно с всичките си запаси. А навън е средата на септември.

Но това не е този септември, който е в Париж, и този, който е в Лондон. Това е нашият роден руски септември. Той може да бъде топъл, ласкав и слънчев. Но може да бъде студен, ветровит, дъждовен и кишав.

А след това идвала руската зима.

Наистина, в този момент тя не изглеждала за завоевателите неумолима, свирепа и безпощадна садистка.

Освен бясната зима, която се виела някъде наблизо, имало и други неприятности, невзети преди под внимание. Около Москва имало гъсти гори. А в горите - силни партизански отряди под командването на Давидов, Сеславин, Кудашов и други зли, коварни и храбри офицери.

Френските генерали трябвало да хранят с нещо своята армия. Продоволствия и храна за конете трябвало да се търсят извън пределите на града. Но всякакви опити да се излезе извън градските покрайнини свършвали лошо.

Тези френски войници, които се опитвали да намерят поне нещо в околностите на Москва, били залавяни от руските партизани или обикновените бандити и бесени по дърветата, за да се виждат труповете отдалече и да не се опитват другите да подадат даже носа си вън от изгорелия град.

2.

След две седмици разузнаването на Бонапарт най-сетне заявило, че основните сили на Кутузов се намират в района на Тарутино.

Разбирайки, че е попаднал в безизходно положение, Бонапарт изпратил на Кутузов предложение за примирие. Преговорите трябвало да води генерал-адютантът на Бонапарт граф дьо Лористон. Същият, който през юни предал на руското правителство нотата за обявяване на война.

Лористон отишъл в Тарутино и бил приет от Кутузов. Кутузов изслушал предложенията за примирие и веднага ги отхвърлил. Неговата позиция: войната едва започва, всичко още предстои.

За мисията на Лористон Кутузов доложил на царя. Разбира се, царят също отхвърлил предложенията на Бонапарт. Едновременно с това изразил недоволството си от действията на Кутузов.

И бил прав: работата на пълководеца е да воюва. А да води по време на война преговори с противника, без да е получил за това инструкции и пълномощия от висшата власт, е подсъдно. За това може да се оформи не само подозрение, но и обвинение в измята с произтичащите последствия.

Но цар Александр бил добър. Простил.

3.

Бонапарт не успял да получи примирие. Да върви по-нататък на изток от Москва просто нямало защо. Там се намирали пустинни пространства и пълно отсъствие на пътища.

Още повече нямало какво да прави нито на север в Русия, нито на северозапад.

На Бонапарт му оставали два пътя.

Първият: да се върне у дома по Смоленския път, по този, по който дошъл. Но покрай този път на десетки версти вдясно и вляво всичко било вече изгорено и разграбено. Когато настъпвали, опожарявали и грабели, не мислели, че този път може послужи за отстъпление.

Вторият възможен път за отстъпването на армията на Бонапарт бил много по-добър: можело да се върви на югозапад в земите на Украйна. Там няма толкова страшен климат, там може да се презимува И там има много продоволствия.

Но ето че именно тези югозападни пътища били завардени от Кутузов.

В Тарутино по негова заповед бил издигнат укрепен лагер с бастиони, редути и люнети. Там Кутузов попълвал своята армия, готвел я за нови сражения. И не тревожел Бонапарт.

Бонапарт се тревожел сам: защото Кутузов се озовал в гърба му, на един от пътищата, при това най-добрият, по който можело да се отиде в районите, неразорени от войната.

Във всеки момент Кутузов можел да затвори всичките други пътища, които свързвали армията на Бонапарт с Централна Европа. Това не се харесало на Бонапарт и той решил да се оттегли.

Макар че зимата още я нямало.

Макар никой да не го гонел от Русия.

4.

Маршовата маневра на Кутузов от изоставената Москва на изток, а след това резкият завой на запад били блестящ пример за използване на стратегията на непреките действия. Сега Кутузов просто седял търпеливо в своя укрепен лагер като котка до миша дупка, която не дава на палавата мишка да влезе безнаказано в спасителната дупка.

Авангардите на френската армия се опитвали да пробият път на югозапад, към благословената топла и сита Украйна. Но армията на Кутузов получила след Бородинското поле силни подкрепления, възстановила и рязко усилила своята боеспособност. Докато в същото време войските на Бонапарт били силно обезсилени и отслабени.

По времето на редица сблъсъци, а след това и сражения край Малоярославец Кутузов казал на Бонапарт: пътищата към Украйна за тебе няма. Там няма да те пусна. Отивай си по този път, по който си дошъл.

И до днес обвиняват Кутузов, че след Бородинската битка е оставил Москва. Тук влияние оказва психологията. Всички разбират ролята на Москва, но изпускат един съвсем незабележим детайл: по това време столицата на империята НЕ СЕ НАМИРАЛА В МОСКВА.

Столица на империята бил Петербург.

Оставяйки Москва, Кутузов не рискувал нищо. Управлението на държавата не се нарушавало нито за минута.

Като оставил Москва на Бонапарт, Кутузов приготвил гибелта на огромната армия на завоевателя и осигурил на руската армия победоносно движение до Париж и неговото завземане.

Жертвайки Москва, давайки царицата си, Кутузов в крайна сметка обявил на противника мат.

5.

В съзнанието на милиони нашествието на Бонапарт се рисува като страшен мраз и безкрайни простори, които погубили Великата армия.

Да внесем яснота.

От Париж до Вилнюс (по онова време – Вилно) има 2013 километра. По това време такива разстояния не плашели никого. Това разстояние армията на Бонапарт преодоляла без проблем. И ето там, в района на Вилно, в началото на юни 1812 година Бонапарт съсредоточил своята армия за нахлуване в Русия. Оставало да се повърви още малко.

От Вилнюс до Москва има 984 километра.

Лошите пътища?

Но пътищата по цяла Европа по това време не били покрити с камъни. Ако няма дъжд – добре. А ако има дъжд и кал, не можеш да минеш, независимо дали си в Германия, в Полша или в Русия.

Ако няма дъжд, пътищата са твърди.

Лятото на 1812 година в районите, по които се движела армията на Бонапарт, било сухо и горещо. Нищо не пречело на движението.

Според френските данни през юни 1812 година, в навечерието на нахлуването, в състава на Великата армия на Бонапарт имало 422 хиляди войници и офицери. Било горещо. И никакви студове.

В Москва армията на Бонапарт влязла през 14 септември. Отново никакви студове. Числеността ѝ, пак според френски данни – 100 хиляди. Четвърт по-малко от първоначалния състав.

Позволете ми да полюбопитствам: къде са се дянали 322 хиляди?

Ясно: трябвало е да се оставят гарнизони в завзетите градове и села, да се изпращат войскови части по фланговете за защита от внезапни удари.

И все пак до Москва стигнали много малко войски. Четвърт по-малко от първоначалния състав.

При такива темпове на снижаване, много ли би останало от това войнство, дори и изобщо до е нямало никаква зима?

Нека се опитаме да решим една задача за седемгодишни момчета и момичета.

И така: в армията (грубо казано) имало 400 хиляди бойци. При хубаво топло време за три месеца пропаднали някъде 300 хиляди бойци. Въпрос: след колко месеца при същото топло време ще изчезнат останалите 100 хиляди?

6.

Страшният пожар в Москва бушувал пет дни и пет нощи. Той подкопал моралните сили на френските войници, изтощил ги физически и разложил дисциплината.

Нямало какво да се прави в Москва.

И Бонапарт заповядал отстъпление.

Отстъплението се превърнало в бягство. И тогава дошла руската зима. Със студовете, бурите, обилните снеговалежи.

Армията на Бонапарт се топяла по пътя, губейки боеспособност, превръщайки се в неорганизирани тълпи от контузени, гладни и премръзнали хора.

Скоро Бонапарт изоставил тези тълпи и избягал във Франция.

7.

Войната през 1812 година била наречена Отечествена.

И възпята.

В музиката – от увертюрата на Чайковский „1812 година“. В рейтинга на най-популярните оркестрови произведения този музикален шедьовър заема уверено първо място. Самият Пьотр Илич Чайковский смятал, че увертюрата трябва да се изпълнява под истинска оръдейна стрелба.

Не зная как е в другите страни, но в Япония идеята е осъществена: на стадион – мощен военен оркестър и артилерийска стрелба на батарея от 105-милимитрови гаубици. Дует. Мощта на музиката на Чайковский нараства стремително и ето че се обаждат оръдията в такт с ударите на барабаните. Накрая всички оръдия дават един залп. Моята лична оценка: потресаващо.

В поезията подвигът на народа е увековечен в безподобното стихотворение на Лермонтов „Бородино“.

В живописта – от цикъла потресаващи картини на Веерщагин.

Нещо повече, руският художник от френски произход Франц Рубо (F. I. Roubaud) е изрисувал панорамата на Бородинското сражение. Платно с размери 15 на 115 метра. Иначе казано – 1725 квадратни метра.

В литературата тази война е описана майсторски в романа на Лев Толстой „Война и мир“. Този роман, пак според мене, не налагам на никого своето мнение, е шедьовър със световно значение. По мотиви от този роман нееднократно са се снимали многосерийни филми в САЩ, в Съветския съюз и във Великобритания.

Тази война има в Русия официално название – Отечествена война през 1812 година.

Но ми позволете да изкажа едно скандално мнение.

Според мене никаква така наречена „отечествена война“ през 1812 година никога не е имало.

Война срещу Бонапарт имало. Но не трябва да се нарича отечествена. Защото мнозинството от населението на страната било безправно.

Мнозинство от населението на Русия се състояло от крепостните селяни. Иначе казано – от роби.

Те можели да бъдат шибани с камшици за някакви провинения или просто така.

Можело да ги купуват и продават. Като домашен добитък. Като крава, като кон, като куче или прасе.

Кучето няма родина. Както няма родина и прасето.

Не можел крепостният селянин, когото господарят му бил в състояние всеки момент да го нашиба с камшик до полусмърт, а понякога и до смърт, да бъде гражданин.

Бонапарт се опитвал да донесе свобода, но това не било необходимо на никого в Русия.

Вековното робство така проникнало в руската душа, че никой не се радвал на подарената свобода, не я приветствал и не бързал да се възползва от нея.