НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1980 г. / ИКОНОМИКА / ЛОРЪНС КЛАЙН

Лорънс Клайн (Lawrence Klein)

14 септември 1920 г. - 20 октомври 2013 г.

Нобелова награда за икономика

(За създаването на иконометрични модели и за прилагането им в анализа на икономическите колебания и политики.).

Американският икономист Лорънс Робърт Клайн е роден в Омаха (щато Небраска). Той е второто от трите деца на Бланш (Монхайт) Клайн и Лео Байрън Клайн; баща му е служител във фирма за хранителни стоки на едро. След обучението си в средно училище в град Омаха Клайн учи математика в градския колеж на Лос Анджелис. Своето математи-ческо, както и икономическо образование завършва в Калифорнийския университет в Бъркли, където през 1942 г. получава степента бакалавър с отличие. „Макар че тогава не осъзнавах това – спомня си той по-късно, - жизненият опит, придобит при израстването ми по време на Великата депресия, оказа дълбоко влияние върху моята интелектуална и професионална дей-ност“.

Следването на аспирантура в Масачузетския технологичен институт (МТИ) определя посоката на бъдещата му дейност. Работейки под ръководството на Пол Самюелсън, Клайн прилага революционната теория на британ-ския икономист Джон Мейнард Кейнс в системата на математическите уравнения. В соята „Обща теория на заетостта, лихва-та и парите“ („The General Theory of Employment, Interest, and Money“), публикувана през 1936 г., Кейнс твърди, че общото ефективно търсене в икономиката – общата сума на потребителските разходи, капиталовите инвестиции и държавните раз-ходи – определя нивото на националния доход и заетостта. Според Кейнс, ако общото търсене пада под възможностите на стопанството да произвежда, се появява безработица и настъпва депресия.

Опирайки се на идеите на Кейнс, Клайн създава група уравнения, способни да пресметнат бъде-щия обем на стопанското производство въз основа на историческия опит за създаващите се отношения между икономически променливи като данъчно облагане, фонд работна заплата, равнище на инвестициите и национален доход, достъпен за из-ползване. Привеждането на теорията на Кейнс към система от количествени показатели позволява на Клайн да навлезе в света на иконометрията – отрасъл от икономиката, в който икономическите теории се трансформират в математически модели, с помощта на които предсказанията могат да бъдат тествани статистически. През 1944 г., когато получава в МТИ първата си докторска степен по философия, Клайн публикува в списание „Иконометрия“ серия от уравнения, предназначени за анализ на инвестиционните функции. Докторската му дисертация по икономика „Кейнсианската революция“ („The Keynesian Revolution“), публикувана през 1949 г., получава международно признание.

След това Клайн става научен сътрудник по проблемите на иконометрията в комисията „Ко-улс“ за икономически изследвания към Чикагския университет. Там той влиза в колектив от на такива известни икономис-ти като Теодор Андерсън, Херман Рубин, Кенет Ароу, Тялинг Ч. Купманс, Дон Патинкин и Хърбърт Саймън. За разлика от сво-ите колеги, които до голяма степен се занимават с теория, Клайн се стреми към практическо използване на иконометрични-те модели. Директорът на комисията Джейкъб Маршак му поставя задача да провери по-раншните иконометрични модели на Ян Тинберген. При построяването на модела на американската икономика Клайн се отдалечава напълно от методите на Тин-берген. Опирайки се на тази икономическа теория и използвайки друг статистически инструментариум, той се стреми да разработи средства, позволяващи да се предскажат колебанията на деловата активност и да се оцени ефективността на ме-роприятията от икономическата политика.

Създаденият от Клайн през 1946 г. модел в комисията „Коул“ опровергава широко разпростране-ното убеждение, че след Втората световна война американската икономика ще изпадне непременно в депресия, както става след Първата световна война. Клайн предсказва вярно, че икономиката ще се развива под въздействието на неудовлетвори-телното търсене на потребителски стоки за сметка на покупателната способност на хората, демобилизирали се от армията. Подобни предположения за възможна депресия след Корейската война са опровергани от един по-късен модел на Клайн, кой-то предсказва само малка рецесия. „Макар че Клайн не е първият, който изгражда модели – отбелязва по-късно Джералд Адаме от Пенсилванския университет, - той е първият, който ги превърна в полезни инструменти“.

През 1947 г. Клайн отива в Отава, където изгражда първия модел за канадската икономика. След това работи една академична година в Норвегия заедно с икономисти като Рагнар Фриш и Тюгве Ховелмо.

Като се връща през 1948 г. в Съединените щати, Клайн приема предложението на Артър Бърнс да постъпи на работа в Националното бюро за икономически изследвания, където се занимава с проучвания на влиянието на материалните ценности, особено на ликвидните активи, върху поведението в областта на спестяванията. На следващата го-дина заради получените надеждни данни, съдържащи се в отчетите за финансовото положение на потребителите, Клайн ста-ва научен сътрудник в Центъра за научни обзори на Мичиганския университет.

Там той отново се заема със създаването на макроикономически модели и заедно с аспиранта Артър Голдбърг завършва създаването на модел на американската икономика, известен като „модел на Клайн-Голдбърг“. В основата на структурата на този модел са положени разработките на Клайн от последно време. Тя се състои от взаимно свър-зани едновременни и насочени редици от уравнения, чието решение представя картината на производството в страната. Говорейки за този модел, Р. Дж. Бол от Лондонското бизнесучилище отбелязва: „Като емпирично представяне на основите на кейнсианската система [този модел] стана вероятно най-знаменитият сред моделите на едрите национални стопанства до появата на други модели през 60-те години“.

Въпреки новаторските му разработки в Мичиганския университет Клайн не е назначен на длъжност, когато сенаторът Джоузеф Маккарти разкрива, че младият икономист е бил член на комунистическата партия от 1946 до 1947 г. Като напуска Мичиган, Клайн работи четири години в Англия, в Статистическия институт на Оксфордския университет, където успява да обработи данните на оксфордските обзори на спестяванията, да създаде първия мащабен мо-дел на икономиката на Обединеното кралство и да започне проучването на проблемите на статистическите изводи.

През 1958 г. Клайн започва работа в катедрата по икономика на Пенсилванския университет, където конструира модели на американската икономика, приложени към международната икономическа система. Първият от тези модели, опиращ се на широкомащабен проект на Бруклинския изследователски съвет в областта на социалните науки, има за цел да предскаже краткосрочните перспективи в развитието на американската икономика. Тези модели стават база, на основата на която по-късно Клайн подобрява значително годишните и четиримесечните модели на Уортън. Те и до ден дне-шен служат като важен инструмент за предсказване на това как промените на данъците, държавните разходи или такива променливи като движението на цените на нефта, могат да повлияят на брутния национален продукт, равнището на капита-ловложенията или потреблението.

Моделите на Уортън са изключително сложни постройки. Ако икономическият модел на разви-ващите се страни може да има само 30 уравнения, четиримесечният модел на американската икономика съдържа 1000 урав-нения, които трябва да се решават едновременно. Компютърният център на Пенсилванския университет прави възможно изграждането на подобен сложен широкомащабен модел и освобождава Клайн и неговите сътрудници от трудната работа да се правят необходимите пресмятания ръчно.

В началото на 60-те години с финансовата и рекламната помощ на списание „Бизнес уик“ Клайн започва да предлага свои иконометрични модели за продажба на корпорации и държавни учреждения. Търговският успех на тази дейност създава пазар за бъдещи модели.

През 60-те години Клайн разработва икономически модели за други страни като Израел, Мекси-ко и Япония. По времето на тези разработки той се запознава с това как различните институционални структури в различ-ните страни влияят върху избора и върху формата на използваните уравнения. През 1968 г., стремейки се да създаде модел на международната икономическа взаимозависимост, Клайн организира проекта „Линк“, в който участват Бърт Хикмън от Станфордския университет, Рудолф Ромберг от Международния валутен фонд и Аарон Гордън от Калифорнийския универ-ситет.

Както заявява вече споменатият английски икономист Р. Дж. Бол, проектът „Линк“ е замислен, за да „интегрира статистическите модели на различните страни, сред които и страните от „третия свят“, и социалистически-те държави, в една обща система с цел да се подобри разбирането за международните икономически връзки и да се прогнози-ра в областта на световната търговия“. Имайки на разположение централния координационен апарат на „Линк“ и запазвайки своето ръководство над съставянето на компютърни програми в Пенсилванския университет, Клайн присъединява все пове-че и повече страни към този проект.

През 1975 г. Клайн изпълнява функциите на икономически съветник на Джими Картър, който по това време се бори за президентския пост от страна на Демократическата партия. Клайн създава около себе си група от сътрудничещи си с него икономисти, която под негово ръководство съставя проекти за серия програмни документи, които кандидатът да използва. През 1976 г. обаче, след като Картър е избран, Клаин отказва на поканата му да влезе в новата адми-нистрация.

От 1968 г. Клайн е професор в катедрата по икономика и финанси на Пенсилванския универси-тет. Колегите му го характеризират като скромен и усърден работник, готов веднага да помогне на студентите и сътрудни-ците си. Веднъж Пол Самюелсън го нарича „човек не от този свят“, защото почти цялото си време Клайн посвещава на своята работа, допускайки само редки изключения, за да слуша музика и да играе голф. През 1947 г. той се жени за Соня Еделсън, семейството има три дъщери и един син.

Освен с Нобелова награда Клайн е удостоен с медала Джон Бейтс Кларк на Американската икономическа асоциация (1959 г.) и наградата Уйлям Батлър на Нюйоркската асоциация на бизнесмените (1975 г.). Той е член на Американската икономическа асоциация, на Американската асоциация за съдействието на развитието и на Американското философско дружество.

Превод от руски: Павел Б. Нико-лов