понеделник, август 29, 2022

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1980 г. / ЛИТЕРАТУРА / ЧЕСЛАВ МИЛОШ

Чеслав Милош (Czesław Miłosz)

30 юни 1911 г. – 14 август 2004 г.

Нобелова награда за литература

(За това, че с безкомпромисна яснота разкрива незащитеността на човека в света на жестоки конфликти.)

Полско-американският поет и есеист Чеслав Милош е роден в село Шетейне в Литва, която по това време се намира в състава на царска Русия. Поляци по произход, баща му Александър Милош и майка му, Вероника Кунат, живеят в многонационална страна с богати противоречиви традиции. В резултат от това Чеслав говори не само на своя роден полски език, но и на литовски, еврейски и руски.

Когато германската армия завзема през 1914 г. Литва, бащата на Милош, инженер-строител, е мобилизиран и заедно с царската армия семейството започва да се придвижва на изток. Всичките се скитат в продължение на шест тежки военни и революционни години, докато през 1920 г. не е сключен мирът между Съветска Русия и Полша.

След войната семейството на Милош се заселва във Вилно (днешния Вилнюс), многонационален град, който живеещите там евреи наричат литовския Ерусалим. През 1921 г., когато Милош започва да учи, Вилно влиза в състава на Полша. Милош получава строго католическо възпитание, в продължение на седем години изучава прилежно латински език, а през 1929 г. постъпва в местния университет. Уверен в своето призвание на поет, юношата въпреки това учи право. Неговият първи поетически сборник „Поема за застиналото време“ („Poemat о czasie zastygłym“) излиза през 1933 г.

През тези година на живота си Милош е активен участник в литературния кръг „Жагари“, чиито членове по-нататък стават известни като „катастрофисти“ - заради твърдата им увереност в неизбежната космическа катастрофа.

През 1934 г., като защитава диплома за юрист, Милош получава стипендия и заминава за Париж да учи литература. Там установява близки отношения с чичо си Оскар Милош, дипломат и поет, който пише на френски език и минава за затворен човек и мечтател. Времето, прекарано в Париж, изиграва важна роля в живота на поета Милош; по-късно той си спомня, че Оскар Милош му посочва необходимостта от „строг аскетизъм по всички въпроси, засягащи интелектуалното дейност, включително и изкуството“. „А най-вече – спомня си Милош – ме научи да не се отчайвам в преддверието на надигащите се катастрофи“.

Като се връща във Вилно, през 1936 г. Милош издава втория си сборник със стихотворения „Три зими“ („Trzy zimy“) и получава мястото на редакционен деректор в радиото, но след една година заради своите леви възгледи губи работата си и се мести във Варшава. От политическа гледна през тези години Полша преживява не най-добрите си времена и като че ли започват да се сбъдват най-мрачните пророчества на катастрофистите. Столетия наред полските граници се променят – конкурентни чужди държави се борят за господство над страната. След Първата световна война Полша получава независимост, но в края на 30-не години Хитлер и Сталин подготвят таен договор за нейното поделяне. Заради трудната и многострадална история националното самосъзнание на народа намира своя най-пълен израз не в политиката, а в литературата, затова поетите в Полша заемат особено място, а Милош смята себе си именно за поет, а не за радикал или, както някои мислят, за марксист.

Когато германската армия окупира през 1939 г. Полша и върху страната се стоварва трагедията, която всички предчувстват, Милош в съответствие с предназначението си на поет, както той го разбира, заема своя позиция и хвърля предизвикателство на фашизма.

Той участва активно в полското съпротивително движение, едно от най-силните в Европа. Унищожаването на еврейското гето, свидетел на което става, поставя отпечатък върху целия му по-нататъшен живот. През 1944 г. Милош се жени за Янина Длуска; семейството има двама сина.

След войната Милош работи в полското дипломатическо представителство във Вашингтон, а след това в Париж, но след идването на комунистите на власт скъсва с режима и през 1951 г. става емигрант заради невъзможността да се примирява с „изкривяването на истината“ и с моралния релативизъм на тоталитарната държава. Като се заселва в Париж, Милош пише през 1953 г. есето „Поробен разум“ („Zniewolony umysł“), в което размишлява за влиянието на тоталитаризма върху личността на художника. „Поробен разум“ му донася известност на Запад.

Животът в емиграция е мъчително тежък; както казва Милош, откъсвайки се от родната земя и родния език, поетически източник и импулс, той се обрича на „безплодие и бездействие“. Като няма отначало сили да пише стихове, през 1955 г. Милош издава романа „Долината на Иса“ („Dolina Issy“), спомен за детството в Литва, елегичен разказ за съдбата на едно момче. Около това време е издаден и романът „Завземане на властта“ („Zdobycie władzy, 1953 г.), за който поетът получава Европейската литературна награда. След тази награда Милош, както сам се изразява, успява да натисне газта и да печата непрекъснато. Но той не може да се примири с позициите на френските „леви“ интелектуалци, които продължават да смятат, че съветският комунизъм ще спаси света, и не виждат неговата същност, поради което през 1960 година заминава за Съединените щати. След една година Милош става професор по славистика в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1970 г. получава американско гражданство.

Опасенията на Милош, че няма да може да пише в емиграция, не се потвърждават. През годините, прекарани в Америка, излизат негови преводи от полски език, полски преводи на Библията (псалми), произведения на Уитмън, Шекспир, Милтън, Т. С. Елиът и Бодлер в негови преводи на полски език, а също така получили висока оценка произведения от автобиографичен и литературоведчески характер, есета и стихотворения.

Милош е удостоен с литературната награда Мариан Кистър (1967 г.), с наградата на фонд „Южиковски“ за творчески достижения (1968 г.), с наградата на полския ПЕН клуб във Варшава (1978 г.) и с почетната степен доктор на Мичиганския университет.

Милош е смятан за един от най-големите полски поети, а според поета емигрант Йосиф Бродский той е може би най-великият поет на своето време. На Запад популярността на Милош расте с издадените преводи на негови книги. В Полша през времето, когато са забранени, книгите му се разпространяват нелегално. А когато преди връчването на Нобеловата награда идва в родината си, поетът е посрещнат като национален герой.

Поезията на Милош подкупва със своето тематично разнообразие и интелектуално богатство; със съчетаване на разсъждения и лиричност; с конкретно-чувствена образност и диалектическа мощ; с морална сила и убедителност. Поезията на Милош е всмукала в себе си много: там е и своеобразието на традициите на Източна Европа – на неговата родина, на християнството, на юдаизма и на марксизма, в нея се съдържа цялата кървава история на ХХ в. и мъчителният опит от емиграцията. Както отбелязва американският поет и издател Джонатан Геласи, „всичките сили на Милош са насочени да се противопоставят на горчивия опит, и не само от своя живот, но и от цялата история с нейното парадоксално съчетание на ужасното и прекрасното“. Както подчертава Паул Цвайг, „Милош е убеден, че поезията не е само естетическа, но е и нравствена категория, че тя трябва да извежда страданията на отделния човек на това равнище на ценностите, което защитава от скептицизъм и безплоден гняв, а следователно и от съблазънта на идеологията“.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.