НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1980 г. / ЛИТЕРАТУРА / ЧЕСЛАВ МИЛОШ

Чеслав Милош (Czesław Miłosz)

30 юни 1911 г. – 14 август 2004 г.

Нобелова награда за литература

(За това, че с безкомпромисна яснота разкрива незащитеността на човека в света на жестоки конфликти.)

Полско-американският поет и есеист Чеслав Милош е роден в село Шетейне в Литва, която по това време се намира в състава на царска Русия. Поляци по произход, баща му Александър Милош и майка му, Вероника Кунат, живеят в многонационална страна с богати противоречиви традиции. В резултат от това Чеслав говори не само на своя роден полски език, но и на литовски, еврейски и руски.

Когато германската армия завзема през 1914 г. Литва, бащата на Милош, инженер-строител, е мобилизиран и заедно с царската армия семейството започва да се придвижва на изток. Всичките се скитат в продължение на шест тежки военни и революционни години, докато през 1920 г. не е сключен мирът между Съветска Русия и Полша.

След войната семейството на Милош се заселва във Вилно (днешния Вилнюс), многонационален град, който живеещите там евреи наричат литовския Ерусалим. През 1921 г., когато Милош започва да учи, Вилно влиза в състава на Полша. Милош получава строго католическо възпитание, в продължение на седем години изучава прилежно латински език, а през 1929 г. постъпва в местния университет. Уверен в своето призвание на поет, юношата въпреки това учи право. Неговият първи поетически сборник „Поема за застиналото време“ („Poemat о czasie zastygłym“) излиза през 1933 г.

През тези година на живота си Милош е активен участник в литературния кръг „Жагари“, чиито членове по-нататък стават известни като „катастрофисти“ - заради твърдата им увереност в неизбежната космическа катастрофа.

През 1934 г., като защитава диплома за юрист, Милош получава стипендия и заминава за Париж да учи литература. Там установява близки отношения с чичо си Оскар Милош, дипломат и поет, който пише на френски език и минава за затворен човек и мечтател. Времето, прекарано в Париж, изиграва важна роля в живота на поета Милош; по-късно той си спомня, че Оскар Милош му посочва необходимостта от „строг аскетизъм по всички въпроси, засягащи интелектуалното дейност, включително и изкуството“. „А най-вече – спомня си Милош – ме научи да не се отчайвам в преддверието на надигащите се катастрофи“.

Като се връща във Вилно, през 1936 г. Милош издава втория си сборник със стихотворения „Три зими“ („Trzy zimy“) и получава мястото на редакционен деректор в радиото, но след една година заради своите леви възгледи губи работата си и се мести във Варшава. От политическа гледна през тези години Полша преживява не най-добрите си времена и като че ли започват да се сбъдват най-мрачните пророчества на катастрофистите. Столетия наред полските граници се променят – конкурентни чужди държави се борят за господство над страната. След Първата световна война Полша получава независимост, но в края на 30-не години Хитлер и Сталин подготвят таен договор за нейното поделяне. Заради трудната и многострадална история националното самосъзнание на народа намира своя най-пълен израз не в политиката, а в литературата, затова поетите в Полша заемат особено място, а Милош смята себе си именно за поет, а не за радикал или, както някои мислят, за марксист.

Когато германската армия окупира през 1939 г. Полша и върху страната се стоварва трагедията, която всички предчувстват, Милош в съответствие с предназначението си на поет, както той го разбира, заема своя позиция и хвърля предизвикателство на фашизма.

Той участва активно в полското съпротивително движение, едно от най-силните в Европа. Унищожаването на еврейското гето, свидетел на което става, поставя отпечатък върху целия му по-нататъшен живот. През 1944 г. Милош се жени за Янина Длуска; семейството има двама сина.

След войната Милош работи в полското дипломатическо представителство във Вашингтон, а след това в Париж, но след идването на комунистите на власт скъсва с режима и през 1951 г. става емигрант заради невъзможността да се примирява с „изкривяването на истината“ и с моралния релативизъм на тоталитарната държава. Като се заселва в Париж, Милош пише през 1953 г. есето „Поробен разум“ („Zniewolony umysł“), в което размишлява за влиянието на тоталитаризма върху личността на художника. „Поробен разум“ му донася известност на Запад.

Животът в емиграция е мъчително тежък; както казва Милош, откъсвайки се от родната земя и родния език, поетически източник и импулс, той се обрича на „безплодие и бездействие“. Като няма отначало сили да пише стихове, през 1955 г. Милош издава романа „Долината на Иса“ („Dolina Issy“), спомен за детството в Литва, елегичен разказ за съдбата на едно момче. Около това време е издаден и романът „Завземане на властта“ („Zdobycie władzy, 1953 г.), за който поетът получава Европейската литературна награда. След тази награда Милош, както сам се изразява, успява да натисне газта и да печата непрекъснато. Но той не може да се примири с позициите на френските „леви“ интелектуалци, които продължават да смятат, че съветският комунизъм ще спаси света, и не виждат неговата същност, поради което през 1960 година заминава за Съединените щати. След една година Милош става професор по славистика в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1970 г. получава американско гражданство.

Опасенията на Милош, че няма да може да пише в емиграция, не се потвърждават. През годините, прекарани в Америка, излизат негови преводи от полски език, полски преводи на Библията (псалми), произведения на Уитмън, Шекспир, Милтън, Т. С. Елиът и Бодлер в негови преводи на полски език, а също така получили висока оценка произведения от автобиографичен и литературоведчески характер, есета и стихотворения.

Милош е удостоен с литературната награда Мариан Кистър (1967 г.), с наградата на фонд „Южиковски“ за творчески достижения (1968 г.), с наградата на полския ПЕН клуб във Варшава (1978 г.) и с почетната степен доктор на Мичиганския университет.

Милош е смятан за един от най-големите полски поети, а според поета емигрант Йосиф Бродский той е може би най-великият поет на своето време. На Запад популярността на Милош расте с издадените преводи на негови книги. В Полша през времето, когато са забранени, книгите му се разпространяват нелегално. А когато преди връчването на Нобеловата награда идва в родината си, поетът е посрещнат като национален герой.

Поезията на Милош подкупва със своето тематично разнообразие и интелектуално богатство; със съчетаване на разсъждения и лиричност; с конкретно-чувствена образност и диалектическа мощ; с морална сила и убедителност. Поезията на Милош е всмукала в себе си много: там е и своеобразието на традициите на Източна Европа – на неговата родина, на християнството, на юдаизма и на марксизма, в нея се съдържа цялата кървава история на ХХ в. и мъчителният опит от емиграцията. Както отбелязва американският поет и издател Джонатан Геласи, „всичките сили на Милош са насочени да се противопоставят на горчивия опит, и не само от своя живот, но и от цялата история с нейното парадоксално съчетание на ужасното и прекрасното“. Както подчертава Паул Цвайг, „Милош е убеден, че поезията не е само естетическа, но е и нравствена категория, че тя трябва да извежда страданията на отделния човек на това равнище на ценностите, което защитава от скептицизъм и безплоден гняв, а следователно и от съблазънта на идеологията“.

Превод от руски: Павел Б. Николов