ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД/ СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ:

СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС

Както разбирате, от гореказаното е логично да се предположи, че апокрифи, подхранващи християнското въображение и християнската „памет“ за Исус, са се съчинявали не само за неговото раждане и детство. Има много легенди, които разказват за неговия живот и учение, за смъртта му и за възкресението.

Често ме питат защо Исус не е писал нищо. Макар че в някои предания той пише. Да си спомним знаменитата история за жената, хваната в прелюбодеяние. Тя е включена в различни ръкописи на „Евангелието от Йоан“ (Йоан, 8) и е позната от читателите на Библията. Според това предание Исус пише нещо на земята, а след това казва на еврейските вождове, които искат да екзекутират жената: „Който от вас няма грях, нека хвърли първи по нея камък“. И отново пише. Какво именно? За съжаление не е известно, макар че изобщо не липсват предположения. Може би е написал библейски стих за несправедливия съд? Или списъка на греховете, извършени от обвинителите на жената? Или предупреждение на Бога към неговите опоненти? Възможностите са множество.

Много по-малко е известен на съвременния читател сюжетът на легендата под заглавие „Кореспонденция на Авгар и Христос“. Този текст е получил вероятно разпространение в Сирия в началото на III век. Исус уж си пишел с Авгар, цар на град Едеса. Отначало Авгар изпраща на Исус писмо: слушал значи за великите чудеса – слепи виждат, сакати ходят, прокажени се очистват, мъртви възкръсват – и моли Исус да дойде и да го изцели Още повече, че като дойде в Сирия, Исус ще се спаси от евреите, които се опитват да му навредят.

На молбата Исус отговаря с писмо. В това писмо той хвали Авгар, че не е видял, но е повярвал (сравни Йоан, 20:29). Но за съжаление не може да дойде в Едеса: той трябва да завърши своята мисия. След това ще се въздигне на небесата. Но Исус дава да се разбере, че след своето възнесение ще изпрати един от своите ученици да изцели Авгар.

Според една по-късна легенда, след възкресението на Исус, брат му Юда Тома изпратил при Авгар християнския мисионер Адай (в някои варианти – Фадей). Адай изцелил царя и направил християнски град Едеса. Тази легенда и кореспонденцията с Авгар се разпространявали дълго време. Там, където били известни, се смятали за надеждни спомени за Исус и неговите писания.

На съвременните любители на раннохристиянските апокрифи са им малко повече познати неканоничните евангелия, представящи учението на Исус. Тези текстове също се четели в редица църкви на империята. Особено известно било коптското „Евангелие от Тома“ (да не се бърка с евангелието „Детство“, за което говорихме по-преди!). В глава 7 ще поговорим по-подробно за „Евангелието от Тома“ и за това как неговият автор и неговите читатели са разбирали Исус. А засега ще отбележим, че тези спомени за ученията на Исус често се различават съществено от това как помнели Исус другите християни от древността (да не говорим изобщо за повечето християни днес).

„Евангелието от Тома“ е намерено през 1945 година с още други раннохристиянски книги с кожени обложки край египетския град Наг Хамади. Повечето текстове от тази библиотека отразяват възгледите на ранните християнски гностици. Съвременните учени наричат тези християни гностици, защото акцентирали върху ролята на „знанието“ (на гръцки „гносис“) за спасението. За тях най-важно било тайното учение на Исус, а не неговата смърт и неговото възкресение: учението за това как са възникнали небесният и материалният свят. Те вярвали: ако се постигне това тайно знание, то може да освободи човека от веригите на този свят, за да получи спасение във висшия свят.

В действителност гностицизмът е цял комплекс от религии и секти с различни митологии, различни свещени текстове, различни обреди и различни организационни форми. За щастие ние няма защо да се задълбочаваме във всичко това. През последните години двадесет учени спореха много може ли да се смята „Евангелието от Тома“ за гностично (като другите книги от библиотеката в Наг Хамади). Повечето съвременни специалисти смятат, че не може. Н все пак въпросът не приключил и е по-добре да го поставим извън скоби. Засега ще се ограничим с една по-обща мисъл: авторът (както и неговата аудитория?) помнил учението на Исус съвсем различно от другите християни.

„Евангелието от Тома“ съдържа само слова на Исус (114 на брой). Някои (и даже много) от тях ще се сторят познати на всеки, който е чел евангелията от Матей, Марк и Лука. Също като в тези евангелия Исус учи на следното:

Трескàта в окото на брата си виждаш, а гредата в окото си не виждаш. Когато извадиш гредата от окото си, тогава ще видиш как да извадиш трескàта от окото на брата си. (26 слово)

Ако слепец води слепеца, и двамата падат в яма. (34 слово)

Блажени сте бедните, защото е ваше Небесното царство. (54 слово)

Но тук той казва също така неща, които ще се сторят на повечето от читателите доста неочаквани (меко казано). Да вземем само тези откъси.

Учениците му казаха: „В какъв ден ще ни се явиш и в какъв ден ще те видим?“ Исус каза: „Когато се съблечете, без да се срамувате, и вземете своите дрехи, и го сложите под нозете си подобно на малки деца и ги стъпчете, тогава ще видите Сина на Този, които е жив, и няма да се страхувате“. (37 слово)

Исус каза: „Ако ви казват: «Откъде сте произлезли?» кажете им: «Ние дойдохме от светлината, от мястото, където светлината е произлязла от самата себе си, установила се е и се е разкрила в образ». Ако ви казват: «Кои сте вие?» – кажете: «Ние сме негови деца и сме избрани от живия Баща». Ако ви питат: «Какъв е знакът на вашия Баща, който е във вас?» – кажете им: «Това е движение и покой“. (50 слово)

Когато видите ваше подобие, вие се радвате. Но когато видите вашите образи, които са се появили преди вас – те не умират и не се явяват, - какво величие ще почувствате! (84 слово)

Блажен е този лъв, който бъде изяден от човек, и лъвът стане човек. И проклет е този човек, който бъде изяден от лъв, и лъвът стане човек. (7 слово)

Най-загадъчното, най-знаменитото и като че ли най-оскърбителното за съвременния слух изказване е оставено за края:

Симон Петър им каза: „Нека Мария да ни напусне, защото жените не са достойни за живот“. Исус каза: „Вижте, аз я насочвам, за да я направя мъж, та да стане и тя жив дух, подобен на вас, мъжете. Защото всяка жена, която стане мъж, ще влезе в Царството небесно“. (114 слово)

За щастие (във всеки случай за мене) тук не е необходимо да разглеждаме подробно тези изказвания. Както вече казах, за образа на Исус в „Евангелието от Тома“ ще поговорим в 7-ма глава. А сега ще подчертаем само, че дадените изказвания, както и да се интерпретират, се отличават много от тези, които намираме в устата на Исус в каноничните евангелия. Хората, които помнели Исус, изрекъл тези слова, го помнели различно от Матей, Марк, Лука и Йоан.

Освен спомени за писма и учения на Исус имало многобройни и многообразни спомени за смъртта и възкресението му. Най-любопитното от тях откриваме във фрагментарен текст, получил известност като „Евангелие от Петър“. То е достигнало до нас в книга, намерена на гробище в Горен Египет през 1886 година, в гроба на един монах. По същество книгата представлява малка антология, защото включва четири различни текста. Първият от тях, от десет страници, е евангелие, написано уж от Петър, най-близкият ученик на Исус. Вероятно даденото (и единственото, с което разполагаме) копие на текста е създадено в края на VI век и преписвачът е възпроизвел само фрагмент от по-голямо произведение. А останалата част се е изгубила. Запазеният откъс разказва за съда над Исус, за неговата смърт и за възкресението му. Учените единодушно и обосновано смятат, че „Евангелието от Петър“ е било написано в началото на II век. Въпросът дали авторът на текста е използвал каноничните евангелия, се дебатира оживено.

Не се дебатира своеобразният спомен за страданията на Исус. Разказвачът по всякакъв начин се опитва за стовари отговорността за екзекуцията върху евреите: еврейските водачи и еврейския народ. Както и в по-късните евангелия от Пилат, основната вина лежи не върху римския наместник, а върху настойчивите евреи, които със своето неверие и със своята дързост навлекли върху себе си Божието наказание. Още по-удивителни са отклоненията от каноничните разкази за смъртта и възкресението. Например един от разпънатите разбойници не ругае Исус, а римските войници, които убиват невинен човек. В отговор войниците решават да не му пробиват пищялите, за да може да умре в мъчения. Има се предвид това, че разпънатият умира от асфиксия: той диша дотогава, докато може да се надига, за да освободи налягането върху белите дробове. Когато пищялите са пробити, това е невъзможно. Като не пробиват пищялите на престъпника, войниците удължават мъченията му.

Още един пример – Исус на кръста. Казано е, че той „мълчал, все едно не усещал болка“. Това предизвикало маса въпроси сред учените. Какво означава „все едно“? Исус е търпял стоически страшната болка, за да даде пример на следващите християнски мъченици? Или наистина не е усещал болка? Ако се съди по всичко, някои християни от древността подкрепяли втората гледна точка: плътта и кръвта на Исус не са били напълно човешки, защото бил божество, което само изглеждало като човек. Той бил фантом: нематериално тяло без нервни окончания… Ако е така, пред нас имаме образ на Исус, приемлив за някои направления на гностицизма и ранното християнство, подчертаващи пълната божественост на Исус, без да се отчита човешката му природа.

Но най-удивителната разлика от каноничните евангелия се съдържа в края на текста: описано е възкресението на Исус. В Новия завет подобно описание няма. Във всичките четири канонични евангелия Исус е разпънат, убит, погребан и на третия ден, след съботата, една или няколко негови ученички идват при гробницата, за да извършат необходимите погребални обреди, но намират гробницата празна, а Господ е възкръснал. Самото събитие на възкресението – излизането на Исус от гробницата като Владика на живота - не е описано в Новия завет. Това става известно време преди идването на жените.

В „Евангелието от Петър“ обаче нещата са по-други. Отначало, както е у Матей, Пилат изпраща римски войници да пазят гробницата, за да не откраднат учениците тялото. Изпълнявайки своя дълг, те видели чудо: небесата се отварят и от тях слизат двама ангели; камъкът се премества от входа на гробницата и ангелите влизат в нея. След това излизат трима. Двамата от тях (явно ангелите) са толкова високи, че достигат с главата си небето. Но с тях има по-висока фигура: над небето! Нещо повече, след тях от гробницата излиза кръст. Глас от небето пита: „Възвести ли на спящите?“ Кръстът отговаря: „Да“.

Разказът е наистина удивителен. Искал ли е авторът читателите да го разбират буквално? Тук можем само да градим предположения. За съжаление, нямаме повече сведения. Но независимо от това, след като е призван да опише реално историческо събитие, разказът е пълен със символика. Ангелите са гигантски на ръст, защото по статут се намират над хората (а след като са по статут, значи и в действителност!). Небесният глас се обръща към кръста, за да изясни възвестено ли е разпятието пред мъртвите обитатели на Шеол/Аид. (Или с цел да се съобщи на хората за проповед на мъртвите.) Кръстът отговаря: да, благата вест за спасението е стигнала да подземния свят.

Подобен спомен бил доста приемлив за ранните християни. Исус не е вече разпънат престъпник, унизен и убит от враговете си, които са по-силни от него. Напротив, той е велик Спасител, който е преодолял всички сили, противящи се на Бога: мощта на Рим, мощта на дявола, мощта на греха и смъртта. Неговата победа е запечатана върху страниците на текста, прокламиращ Възкресението, и в сърцата на читателите и слушателите. Христос е Владетел не само на живите, но и на мъртвите. Сериозна претенция!

(Следва)