ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ:

СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

В наши дни никой няма да се заеме да твърди сериозно, че тези спомени за Исус и за неговите ученици са исторически достоверни. Описаните събития не са ставали. Но важно ли е това?

Има хора, които се вълнуват само от едно: доколко текстът е достоверен. Но защо да мислим толкова тясно? Защо да се ограничаваме? Нима от всички книги ни интересуват само историческите произведения и исторически достоверните биографии? Нима нашите интереси се свеждат само до реалните събития от миналото? А романите? А разказите? А стиховете? Нима великите писатели, способни да създават сложен сюжет с многопланови (макар и измислени) персонажи не ни говорят нищо? Нима „истинско“ е само това, което се е случило наистина?

Както ще отбележим в глава 8, истината достига до нас чрез различни форми на изкуството. Когато стоим благоговейно пред картина на Джото, Караваджо или Рембранд, ние не започваме (или не трябва да започваме) с въпроса доколко това е исторически достоверно. Или с въпроса така ли са изглеждали Богородица, апостол Павел и Исус. Естетиката не може да се свежда до историческата точност и не зависи от нея. Това са абсолютно различни понятия. Защо да мислим само за достоверността, при условие че не се занимаваме с историческа реконструкция?

По въпроса как са изобразявали, как са си въобразявали, как са осмисляли, как са разбирали и как са си спомняли Исус през първите векове на християнството, като започнем от Новия завет, няма основание да ограничаваме интересите си само с историята. Въпросът за достоверността може да ни вълнува. И някои хора ги вълнува особено. Но той не трябва да бъде единствен. По-горе говорихме какви са били спомените за Исус след неговата смърт. Не трябва да забравяме: за да бъдат спомените важни, ценни и (макар и субективно) истински, не е нужно да са точни. „Изкривените“ (тоест неточните в строг исторически смисъл) спомени не са по-малко реални за тези, които ги имат и ги споделят, от „истинските“ (тоест исторически точните) спомени.

Нещо повече, струва си да си зададем въпроса: достъпни ли са ни „истинските“ (в строгия смисъл на думата) спомени за Исус? Има ли начин да бъдем сигурни? Разбира се, историците се опитват да разберат какво например е ставало по време на земното служене на Исус с неговите ученици. Те могат с по-голяма или по-малка увереност да предположат кои предания са достоверни, а кои – не. Но историята е винаги въпрос на по-голяма или по-малка вероятност. Когато се занимаваме с личност като Исус, вероятностите се установяват с критичен анализ на спомените, фиксирани от късни автори. Така ли е ставало всичко? Или спомените са измислени, съзнателно или несъзнателно, от по-късни разказвачи? Можем да погледнем и под друг ъгъл: да ги изследваме без оглед на въпроса за достоверността.

В тази книга ме интересуват две задачи. Интересува ме какви спомени за Исус имат основание да се смятат за достоверни. Укротявал ли е дракони? Убивал ли е другарите си по игра, когато го ядосвали? Благославял ли е лъвове, които се хранят с хора, за да станат хора? Убит ли е от евреите? Изцелявал ли е болни, гонел ли е бесове, възкресявал ли е мъртви? Дал ли е заповед за екзекуцията му римският наместник Понтий Пилат? Или някои от тези разкази отразяват колебливи, неточни, че и грешни спомени? За да отговорим на тези въпроси, е необходимо да разберем повече как хората помнят на индивидуално (виж главите 3, 4 и 5) и на колективно (виж главите 6 и 7) равнище.

Плюс това, какво можем да кажем за самите спомени? И какво ни говорят те за хората, които ги имали и ги споделяли? Как тези хора помнели Исус? Каква роля играел той в техния живот и за тяхното спасение? Какво представлявали общините им? Как тези спомени са се създавали, оформяли и предавали от автори, представители на своите самобитни направления в ранното християнство? С тези въпроси за християнската колективна памет ще се заемем също (в глава 6).

Но отначало ще поговорим за проучванията, посветени на раннохристиянската памет за Исус. Тези разработки в по-голямата им част правели историците на новозаветния период, които обикновено не се вълнували от това какво са научили за индивидуалните спомени когнитивните психолози и за колективните спомени антрополозите и социолозите. Често историците не знаели изобщо за подобни изследвания. Но ако искаме да погледнем древната памет за Исус в светлината на знанията за паметта – индивидуалната и колективната, - е важно да вникнем в изследванията, посветени на това как християните са помнили Исус през годините, десетилетията и вековете след неговата смърт. На това е посветена следващата глава.

(Следва)