ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД \ СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ :

СПОМЕНИ ЗА ИСУС \ СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС

СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС

Може би най-популярното неканонично евангелие в продължение на векове бил един текст, за който нашите съвременници даже не подозират. Учените го нарекли „Протоевангелие от Яков“, защото описва събития преди раждането на Исус, основно отнасящи се до Дева Мария. Книгата разказва за нейното чудновато раждане от жена на име Анна, която дълго била безплодна, и за нейното възпитание – преимуществено в еврейския Храм, където се намирала под грижите на свещениците и всекидневно получавала храна от небесните ангели. Съобщава се, че тя била сгодена за богат дърводелец на име Йосиф, човек с много години по-възрастен от нея. И уж едно от неговите деца от първия му брак, Яков, написал този разказ. Макар че в действителност по времето на написването на книгата (II век?) Яков отдавна би трябвало да лежи в гроба.

През Средновековието този текст оказал колосално влияние върху християнското изкуство, литературата и преданията. Забелязали ли сте, че на средновековните картини Йосиф е винаги възрастен, а Мария млада? Това е взето от „Протоевангелието от Яков“. А може би сте чували католическата идея, че Новият завет нарича „братя“ на Исус не родните му братя, а братовчедите му или пък синовете на Йосиф от първия му брак? Втората гледна точка е също от „Протоевангелието от Яков“. Или помните легендата за това, че когато Йосиф и бременната Мария тръгнали за Витлеем, Мария яздела магаре? Отново е от „Протоевангелието от Яков“. В много отношения въпросното евангелие влияело цели векове върху това как християните помнят обстоятелствата около раждането на Исус, при това даже по-силно отколкото влияел Новият завет.

Много от тези истории са наистина интересни. Съвременният читател ще бъде вероятно увлечен от легендата за раждането на Христос. Когато Йосиф и Мария приближават Витлеем, Мария започва да чувства родилни болки. Йосиф търси набързо тихо място и намира една пещера. Като оставя там Мария, той тръгва да търси жена, която да помага при раждането. И ето че става чудо. Той върви, а наоколо всичко застива като в стоп кадър. Птиците замират в полета си; работниците в полето, които се хранят, също застиват, кой с ръка около съдината, кой с ръка към устата си; пастирът е прострял ръка с тоягата, за да подгони овцете, но така и не я отпуска. А след това светът възобновява своя ход, спрял само за миг, за да почете Божия син, който появи всеки трябва да стане човек.

Йосиф намира една еврейка и я завежда в пещерата. Но пещерата е обгърната от сияещ облак. Когато облакът изчезва, се вижда ослепителна светлина, сияеща отвътре. След това светлината помръква. Пред взора на Йосиф и жената се явява младенец, който намира гръдта на майка си. Жената, която трябвало да помага при раждането, поразена от чудото, отива да каже на друга жена със същия занаят на име Саломея, че девата е родила син. Но Саломея се съмнява и отговаря, че няма да повярва, докато не протегне пръст и не провери девствеността на Мария. Така да бъде! Двете отиват в пещерата и първата жена казва на Мария: „Бъди смела!“ Саломея прави своя преглед и се уверява. Мария не само е заченала девствена, но освен това е родила девствена: ципата не е покътната. Но понеже Саломея се усъмнила в Божията сила, ръката ѝ гори като в огън. Тя моли Всевишния за милост и получава повеля за вземе младенеца на ръце, за да се изцели. Тя прави това и слави Бога… Така имаме доста своеобразен, но незабравим – и незабравен – разказ за чудесата при човешкото въплъщение на Христос, Божия син.

Както можете да си представите, в продължение на векове християните си разказвали истории за чудесата в детството на Исус. Някои от най-любопитните легенди, са събрани в така нареченото „Евангелие от Псевдоматей“, написано в зората на Средновековието. Подобно на своя предшественик и източник, „Протоевангелието от Яков“, то се радва на колосална популярност. Един от неговите най-знаменити сюжети е свързан с бягството на светото семейство в Египет от гнева на цар Ирод. Новият завет разказва за това съвсем накратко (Матей, 2:13–15). По-късният текст, написан уж също от Матей, е допълнен с някои подробности.

В тази версия на разказа Исус няма още две години. И се отправя на път не само със своите родители: с тях има и слуги, и необичайни животни. В един момент те се спират да отдъхнат и от една пещера излизат много дракони, за ужас и страх на родителите на Исус. Но за Исус те не са страшни. Той застава пред тях и те му се покланят (за да се изпълнят думите от писанието: „Хвалете Господа вие, съществуващи на земята дракони“). Исус моли родителите си да не се страхуват и да не гледат на него само като на младенец. Той казва: „Аз винаги съм бил зрял мъж и сега съм такъв; и трябва да укротя всеки див звяр“. Скоро семейството е съпроводено от цяла група зверове: лъвове и леопарди, волове и магарета, а също така товарни животни.

След три дена път Мария се уморила от силното слънце. Пътниците спират да починат и тя се настанява под сянката на една палма. Вдига очи нагоре и вижда, че дървото е осеяно със сочни плодове. Но до тях, уви, не може да се стигне. Йосиф е изумен, че Мария мисли за храна, когато има по-зла беда: нямат вода и не се знае откъде ще вземат. Тогава младенецът Исус, седящ спокойно в ръцете на майка си, решава и двата проблема. Той казва на палмата: „Наклони се, о дърво, и нахрани майка ми със своите плодове“. Палмата изпълнява нареждането. Всички ядат от плодовете и се насищат. Тогава Исус заповядва на палмата да отвори извора, скрит в нейните корени. И между корените бликва извор със свежа, прозрачна, студена и сладка вода.

На другия ден Исус, желаейки да награди палмата за послушанието, ѝ казва, че един от нейните клони ще бъде занесен и поставен в рая. Появява се Господен ангел, отрязва едни клон и отлита с него в небесата. Исус казва, че отсега нататък палмата, която е утолила глада на семейството му, ще храни в рая праведниците. Така, според тези „спомени“, Исус още в младенческите си години е бил велик чудотворец и Божи син.

Ранните години на Исус описва и евангелието „Детство“ („Сказание на Тома за детството на Христос“). В древността то не било толкова популярно, колкото „Протоевангелието от Яков“, но днес в него се заглеждат мнозина, особено любителите на апокрифи за живота на Исус. То описва събития, които станали уж с Исус, когато бил между пет и дванадесет години. Авторът се опира на въпроса, който и сега си задават някои хора, даже и да не са чували за ранните християнски апокрифи: ако Исус е вършел удивителни чудеса по време на своята проповед, какво е правел по-рано? По-специално, какъв е бил като дете?

Разказът е призван да удовлетвори това любопитство. Мненията на съвременните учени се разминават относно целите на автора: може би е искал да покаже, че Исус е притежавал свръхестествени способности, но палавостта му пречела да ги контролира. А може би е имал предвид, че чудесата от детството са първообраз на чудесата по време на проповедта. Или и едното, и другото. Както и да е, трябва да се признае, че сюжетът е доста увлекателен.

Отначало Исус е на пет години. Той играе до един ручей и решава да събере малко мътна вода в една локвичка. И заповядва на водата да стане чиста, което се случва веднага след думите му. После прави от глина дванадесет врабчета. Някакъв еврейски минувач вижда тази сцена и се възмущава: събота е и Исус нарушава закона на Мойсей, който забранява да се работи в този ден. Минувачът бърза да се оплаче на Йосиф. Йосиф отива при ручея и вижда Исус с глинените врабчета. Той също е недоволен и го мъмри. Исус поглежда баща си, след това врабчетата, после плясва с ръце и извиква на глинените птици: „Летете!“ Врабчетата оживяват и отлитат чуруликайки.

Отличен разказ! Исус не само е показан като Владетел на съботата и Владетел на живота: той освен това унищожава всичките следи от своята лоша постъпка. Врабчета ли? Какви врабчета?

Но следващият разказ показва защо не всички читатели са във възторг от малкия Исус. Едно момче, син на еврейски книжник, играе с Исус при ручея. То взема върбово клонче и разплисква водата, която е събрал и очистил Исус. Исус е възмутен. Той се обръща към момчето и му казва, че ще изсъхне като дърво и няма да има нито корени, нито плодове. Момчето изсъхва веднага. Идват неговите родители и го отнасят, оплаквайки юношеството му.

С всеки епизод репутацията на Исус не става по-добра. В следващата сцена той върви по селото и случайно го блъска бягащо покрай него момче. Раздразнен, Исус казва: „По-нататък няма да отидеш.“ Момчето пада мъртво.

Йосиф решава да образова Исус. Може би това ще му бъде от полза? И три пъти се опитва да му намери учител. Но всеки път не се получава нищо. Първия учител Исус унижава с дълга и мъглява лекция за смисъла на първата буква в гръцката азбука, лекция, която никой не може да разбере. Какво ти учене! Но на следващия педагог не му провървява повече. Като вижда, че Исус отказва да чете с него азбуката, той плясва момчето зад врата. Голяма грешка! Исус веднага го проклева и той пада безчувствен. А по-нататък в същия дух.

Но след това Исус започва да използва своите способности за добро. Той играе с децата на един покрив. Едно от тях, момче на име Зенон, стъпва случайно накриво, пада и умира. Другите деца се разбягват уплашени. Исус отива на края на покрива и гледа надолу. В този момент идват родителите на Зенон и намират сина си мъртъв. Като поглеждат нагоре, те виждат Исус и решават, че отново се е заел със своите номера. Даже го обвиняват, че е убил сина им. Но този път Исус няма вина! Той скача от покрива, приземява се до тялото и нарежда на Зенон да възкръсне и да каже той ли го е убил. Зенон оживява и обявява: „Не, Господи, ти не ме хвърли от покрива, а ме възкреси!“

Исус използва и по-нататък своите способности за добро: възкресява убитите от него и изцелява пострадалите от него. Нещо повече, чудодейните му навици се оказват много полезни у дома и в дърводелската работилница. Книгата завършва с това, че той, дванадесетгодишен, грабва ума на еврейските учители, познавачи на Закона, в ерусалимския Храм. Тази история е взета от новозаветното „Евангелие от Лука“.

В наши дни хората не помнят такъв Исус. А и изобщо не помнят нищо за живота му до кръщенето. Но в миналото нещата били други. Макар че тези повествования са легендарни и отразената в тях „памет“ е грешна: Исус не е убивал своите другари по игри и не е събарял в несвяст своите учители. Но паметта за неговото детство изглеждала именно така…

(Следва)