КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / МИНИСТЪРЪТ НА ВЪТРЕШНИТЕ ДЕЛА В ЦАРИГРАД ДО ВЕЛИКИЯ ВЕЗИР

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 480

Министърът на Вътрешните дела в Цариград до Великия везир

Ваше Превъзходителство,

Донесен е напоследък до знанието на Негово Величество Султана рапорт на дунавския валия, с който той ни съобщава по какъв начин някои от привържениците на Букурещкия бунтовнически комитет са попаднали в ръцете на властта и как останалите са се пръснали на малки части. Водителите на този въстанал против отоманската държава комитет са коджабашиите, чорбаджиите и даскалите от Орханийската касаба и селата Къкрина (Къкрек) и Извор, а техните съучастници възлизат н 400-500 души. Това явява последното писмо на въпросния валия, с което той се отнесе до нас за упътвания и наставления. Министерският съвет се събра на заседание по този случай във Високата порта (Бабъ-Али) в петък вечерта на текущия месец, за да обсъди и размени мисли по въпроса. От сведенията, с които разполагаме, известно ни е, че непосредствените органи на революционния комитет от Дунавската област са повече от двадесетина души и вършат една превратна агитация, на която трябва да се тури край, като се арестуват и унищожат (изкоренят) главните им агитатори. От известно време насам едни неблагонадеждни хора, избрали България за арена на революционни опити, чрез пари и други средства залъгват и тревожат населението. От опит е известно, че колкото по-ненаказани остават подобни хора, толкова по-дръзки стават те в своите предателски деяния. Следователно, за да покаже своята мощ и своето решение да не търпи подобни неща, държавата трябва да накаже тези, които са в нейните ръце, чрез една специална комисия, която да се избере и изпрати немедлено в София, съставена от военни и граждански лица, със задача да произведе всестранна анкета и подведе под отговорност провинилите се. Образуваната за тази цел в София специална комисия не може да внуши доверие на местното население, защото тя става и обвинител, и съдия. Избраната оттук комисия да се председателства от Али Саиб паша, а за членове: Иванчо ефенди - член от Върховния съдебен съвет, и Шакир Бей ефенди - бивш помощник-валия в Багдат.

На тези същите се предоставя правото да избират измежду местното мохамеданско и християнско население, ако се окаже нужда, и допълнителни членове за тази комисия. На гореспоменатите трима сановници, известни по своя безукорен и правдив характер, да се дадат наравно по 15 000 гроша пътни пари. На Негово Превъзходителство Али Саиб паша като председател да се плаща и по 5 000 гроша месечна заплата, понеже е на действаща служба, а на Шакир бей ще се дава временно по 10 000 гроша месечно като чиновник без редовна служба. Очевидно въпросната специална комисия при изпълнение на своята задача не ще има нужда от войскова помощ. Без съмнение е фактът, че военната сила при подобни обстоятелства оказва голям ефект. Затова дадени са нужните инструкции на началника на втория корпус, Абди паша, да бъде готов при всяко поискване на помощ. Настоящото ни тескере, съдържащо тези наши мнения и мерки, ще бъде изпълнено, щом получи одобрението на Негово Величество Султана.

29 Нисан 1289 г. Егира

29 април 1873 г. [1]

БЕЛЕЖКИ

1. Запазихме датата, с която управляващият Ориенталския отдел при Народната библиотека ни предаде този документ. Тази дата не може да бъде вярна. През ноември 1872 г. назначената от Цариград чрезвичайна комисия, за да съди виновните по Арабаконашкия обир, вече е стъпила на българска земя. Да се мисли, че тя е получила назначението си едва в април 1873 г., е недопустимо. Ние проверихме също превода на датата от турско на европейско летоброене чрез добър специалист и преводът е верен. Остава да приемем, че преписвачът, с който библиотечният наш чиновник си е служил в Цариград, е направил грешка при копира¬нето. Преводът на целия документ, който поместваме, е направен от същия наш чиновник. Но той, като не е сверил или не е забелязал още в Цариград противоречието в преписа спрямо оригиналния текст, тъй и тук в София, когато вече превеждаше сам документа, не се е сетил или не е знаел да се замисли, за да ни даде някое по-възможно обяснение за грубата грешка - още повече, че ние му обърнахме внимание върху изникващото противоречие. Ние поставихме прочее документа по хро¬нологически ред на мястото, което му се пада по съдържание. Бележим това, за да освободим читателя от всяко недоумение. Чиновникът не е достатъчно само да знае чуждия език, но още да има сам научен интерес и да е предварително подготвен по съдържанието и значението на онези документи, които събира.

(Следва)