АМНИСТИЯ ЗА ПУТИН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как международна правозащитна организация предизвика скандал в Украйна.

През тази седмица научихме кой е виновен за цивилните жертви на войната в Украйна. Това са украинските войски които „подлагат цивилните на опасност“ и се разполагат в училища и болници. Маргарита Симонян говореше това през цялото време, но никой не ѝ вярваше. Но сега това го каза „Amnesty International“ – същите тези честни хора на добрата воя, които прозряха проницателно, че Навалний не е затворник заради убежденията си.

След доклада на „Amnesty“ се развихри див скандал. Ръководителката на украинския офис на организацията подаде оставка, като заяви , че не са участвали в създаването на отчета, че с него са се занимавали хора, които са непознати за украинския офис, и че нито едно възражение на украинския офис не е взето предвид.

Генералният секретар на „Amnesty“ Агнес Каламар се изправи като стена в защита на отчета. Тя заяви, че „изводите… са базирани на доказателства, събрани по време на обширни разследвания“. А своите критици обвини в пристрастност.

Активисти на „Amnesty International“ по време на антивоенна акция, май 2022 година

„Украинските и руските медийни тълпи и тролове: всичките те сега нападат разследването на „Amnesty“. Това се нарича военна пропаганда и дезинформация. Това няма да поколебае нашето безпристрастие и няма да промени фактите“ – заяви Агнес Каламар.

Генералният секретар на „Amnesty International“ Агнес Каламар

Това е много странно заявление, ако се има предвид, че „руските тролове“ изобщо не атакуват доклада на „Amnesty“. Напротив, те са във възторг от него. И както виждаме, дори в този туит на Каеламар се съдържа дезинформация и манипулация, когато обвинява своите противници.

По-надолу ще се постарая да докажа защо докладът на „Amnesty“ е дезинформация и манипулация. Ще видим какви методи за дезинформация се употребяват в него. И ще кажа веднага – според мене подобни методи не са използвани случайно.

Ще сравним също така доклада на „Amnesty“ с докладите на истински обективни изследователи – например „Conflict Intelligence Team“ и Руслан Левиев, който от време на време посочва на Украйна нарушаването на военните правила.

Отчетът на „Amnesty“ е почни забравен по време на тази война начин за лъгане. Не нагъл като по руската телевизия. А с недомлъвки и пропуски, тънък, интелигентен, но което не го прави по-малко смъртоносен.

***

И така, какво не е наред с доклада на „Amnesty“?

Новината за този доклад все така се намира на главната страница на „Amnesty“ и се нарича така: „Военната тактика на Украйна подлага на опасност цивилното население“.

Стоп.

А военната тактика на Русия не подлага ли цивилното население на опасност? Съгласете се, че по време на тази война би било естествено да се направи доклад за това как протича войната на територията на Украйна. Как руските войски заличиха от лицето на земята Волноваха и Мариупол. Как заличават сега Бахмут и Северск. Как ракетите падаха в търговския център в Кременчук и в клиниката „Нейромед“ във Винниця. А след това, някъде в някой от разделите да се отбележи: а ето, ние тук сме в града до една от жилищните сгради, заличени от лицето на земята, където видяхме украинска техника и трябва да кажем, че това вероятно е подложило жителите на съседната сграда на допълнителна опасност.

Но вместо това докладът и новината се наричат: „тактиката на Украйна подлага на опасност цивилното население“. Това е обобщение, които мозъкът на читателя възприема така: „А, ето значи как се бият украинците. Поставят оръдията си покрай жилищните сгради, прикриват се с цивилно население и стрелят“.

Никакви други случаи - че украинските оръдия не винаги се намират до жилищни сгради – в отчета не се посочват. Освен това в отчета не е фиксиран фактът, че руските войски, настъпвайки към града, сриват всичко, което има в него. Независимо дали има наоколо украински войски, или няма.

Така още в названието на доклада виждаме манипулация и лъжа. Косвена лъжа, не толкова пряко, колкото в руската пропаганда. Но изкусна. Такава лъжа може да се нарече „индуктивна“. Тя формира в мозъка на читателя картина, която произтича пряко от казаното в текста, но не съответства абсолютно на действителността.

Второто, което се набива на очи: в текста на „Amnesty“ няма нито една снимка. Защо? Много просто..

Достатъчно е читателят да погледне от птичи полет снимката на който и да е от градовете или селищата, които щурмува руската армия, и ще види тотални разрушения. Той веднага ще разбере, че руската армия заличава от лицето на земята всичко, без да се съобразява има ли наблизо украински военни, или няма. Това не е грешка. Това е тактиката на армията. Това е огнена вълна. Това е стрелба по площи (за разлика от стрелбата по цели – бел. П. Н.). Това е запечатано и на фотографии, и в руски източници. Ето, представителят на „ДНР“ Александр Ходакойвский пише как руската армия е сринала Мариупол:

„Още когато се насочихме към Мариупол стана ясно, че или градът, или наличният личен състав – някой трябва да бъде унищожен, и избрахме града“. „Пристъпихме към сеанс на екзорсизъм“ – пише Ходаковский. И за разрушаването на други градове: „Ще се наложи да повторим всичко отново и след това отново, а после пак отново“.

Странно. Ходоковския не твърди, че стрелят по мирни сгради, защото до тях има украински войници. А от доклада на „Amnesty“ следва именно това.

Вид на разрушени жилищни сгради отвисоко. Ирпен, юни 2022 година

Продължаваме нашия разбор по-нататък.

„Украинските военни подлагат цивилните на опасност, създавайки бази и използвайки военни системи в населени с цивилни райони, включително училища и болници“ – започва докладът на „Amnesty“.

И по-нататък набива няколко пъти в главата на читател: украинците разполагат войски в училищата. Украинците разполагат войски в училищата.

Стоп!

Никакви правила на войната не забраняват да се разполагат войски в училищата, ако тези училища са празни.

Нещо повече, това е най-честият и най-рационалният начин за разполагане на войски, особено в градски район.

Училището по време на война е голямо празно помещение, където във физкултурния салон и класните стаи лесно може да се направи казарма. По принцип училището е далече от други сгради. И там настаняват..

Забранено е да се прикриваш зад деца. И ние естествено, като си помислим, ще разберем разликата между украински батальон, който – след като е изведен на ротационен принцип от „нулата“ (предния край), се оказва в училище на двадесетина километра от фронтовата линия и спи на постелки във физкултурния салон. И тактиката, когато реално се прикриват с деца, например в Палестина, където няма никаква война, но бойни групи могат да влязат в действащо училище, където се водят учебни занятия, и да поставят на покрива ракетна установка.

Удивително е, че „Amnesty“, която изобщо не забелязва тази стратегия на ХАМАС, изведнъж приписва подобна стратегия на Украйна.

Това е отново класически похват за лъгане – лъгане с премълчаване. Би могло да се напише: „Правилата за водене на война не забраняват да се разполагат войски в празни училища. Украинските части, изтеглени от фронта, често се разполагат в училища“. Но не е написано така. Написано така, че у читателя за де създаде впечатление, че украинците действат като ХАМАС.

„Голяма част от цивилните сгради, където са настанени украинските военни, са на километри от фронтовата линия“ – пише AI.

Украински войник до разрушена училищна сграда в Харкив

Стоп.

„На километри“ – колко? Пет? Десет? Тридесет?

Как си го представя това „Amnesty“?

Става въпрос за най-голямата в историята на Европа през XXI век война, където от двете страни загиват десетки хиляди, където Украйна беше нападната от противник, имащ тотално числено преимущество, противник, който срива със снаряди всичко пред себе си. Какво трябва да прави украинската част, която е стояла три седмици в Попасна в окопите по корем в ледената кал, отгоре са се пръскали снаряди, хора са разкъсвани на части, има контузени, уморени са до смърт, не са нито спали, нито отдъхнали, нито яли?

Нима „Amnesty“ предлага да бъдат изведени в ротация (за почивка) на 30 километра и по времето на почивката да си изкопаят друга дупка в земята? Също в ледена кал и без храна? И там да си почиват?

Ще се смеете, но „Amnesty“ предлага точно това! „Наблизо има разумни алтернативи – съобщават праведниците от „Amnesty“, – като военни бази или близки гъсти гори“.

Хм. Нещо не съм уверена, че гъстите гори биха се харесали на „Amnesty“. В този случай, виждате ли, може да се напише: „Украинските войски се настаняват в горите, с което подлагат на опасност от пожар гъстите зелени насаждения“.

И изобщо.

Обяснете ми на какво разстояние от градовете трябва да действат войските? Как „Amnesty“ си го представя това?

Ето, да допуснем, украинските войски се отбраняват и са изтласкани от укрепения район.

Колкото и да се стори странно на „Amnesty“ – и този факт не е споменат в доклада, - тройната отбранителна линия в Донбас, която осем години защитаваше Украйна, минава по укрепени райони извън градовете и тази отбрана не е от училища, не е от болници, а от ВОП-ове – взводни опорни пунктове, от укрепления с многометрова дебелина на бетона. Украинските войски отстъпиха и стигнаха до град Северодонецк (25 километра по дължина от Рубижне до Борисивка).

Правилно ли разбирам, че според правилата на войната, измислени от „Amnesty“, украинците не трябва да влизат в града, а трябва веднага да отстъпят по-далече от него, за да го превърнат руските войски в поредната Буча?

Какви удобни военни правила – За Русия! Който се защитава, той е виновен. Точно както говори руската пропаганда.

Интересно е дали „Amnesty“ ще обвини посмъртно участниците във Варшавското въстание, че в residential areas са подлагали на опасност civilians?

Но да четем безценното произведение на „Amnesty“ по-нататък.

Ние – продължава „Amnesty“ – не сме документирали случаи „украинските военни, които са се разполагали в цивилни здания… да са молили или да са помагали на цивилните да се евакуират от намиращите се наблизо сгради“.

И отново пред нас е това, което бих нарекла индуктивна лъжа. Читателят на този траш трябва да си направи извода, че украинските военни се прикриват с граждански лица. Но това не е истина. Никъде в доклада не се споменава, че властите в Украйна призовават постоянно цивилните в районите на военни действия да се евакуират. Че им се предоставят автобуси, че обхождат домовете им и така нататък.

Мирни жители се качват на евакуационен влак в Покровск

Русия препятства евакуирането на цивилни. Руските танкове и блокпостове от самото начало на войната стреляха по цивилни коли. Сега хората в Мариупол и Херсон са държани като заложници, те не могат да напуснат градовете освен през филтрационни лагери. От всеки град, изходът от който дори и частично се контролира от украинските войски, хората могат да напуснат града свободно (например Харкив). От град, контролиран от руснаците, по колите се стреля.

Кога украинските войски би трябвало да помагат на цивилните да се евакуират? Когато са под обстрел? Тогава те се сражават. Когато са на ротация? Това не е тяхна работа.

Евакуацията на цивилното население по време на война не е задача на сражаващите се подразделения. Въпреки това украинските войски се занимаваха с това. Дявол да го вземе, азовците от „Азовстал“ се предадоха именно за да бъдат освободени цивилните! Имаме стотици случаи, когато военните са помагали на цивилните, макар че това не е тяхна задача.

Но и тук „Amnesty“ прави предвидливо уговорки в случай, че я изненадат. Тя не твърди все пак, че такива случаи изобщо не е имало. Тя просто „не ги е установила“.

Разбирате ли? Двама и половина „изследователи“, действащи във военна зона без знанието на украинския офис, влезли в Бахмут за половин час, разговаряли с няколко души и „не установили“.

Такива случаи може и да е имало, но „Amnesty“ не ги знае.

В 19 села и градове – пише „Amnesty“ – „изследователите намериха свидетелства, че украинските сили са нанасяли удари от населени цивилни райони и/или са се разполагали в цивилни здания“.

В деветнадесет села и градове, чувате ли? А колко е дължината на фронта. 1300 километра.

„В Бахмут – пише „Amnesty“ – няколко жители ни съобщиха, че украинските военни са използвали здание само на 20 метра през улицата от цивилен многоетажен блок. На 18 май блокът бил ударен от руска ракета, която унищожила частично пет жилища и повредила съседни здания. Катерина, местна жителка казва: Не разбрах какво се случи. Прозорците се пръснаха и имаше купища прах. Останах тук, защото майка не искаше да заминава, има проблеми със здравето“.

Този, който прочете това, ще реши, че войната в Бахмут протича така: украинските военни са се разположили в едно здание и съседното здание е ударено от ракета. А в действително войната протича така: руснаците заличават Бахмут от лицето на земята като Мариупол. С идеята, че от 100 сринати здания едно може да се окаже с военни. А ако не се окаже, независимо от това може да се отчете, че „са били унищожени националисти“.

Пожарникари се опитват да потушат пожар в обстреляна сграда в Бахмут, Украйна, 30 юли 2022 година

Тук не е важно какво здание ще изберат военните.

И идва вишнята на тортата. Тя е толкова прекрасна, че трябва да я обсъдим отделно.

Вишнята гласи:

„Не всяка руска атака, документирана от „Amnesty International“, следва този модел. На няколко други места, където Amnesty International заключи, че Русия е извършила военни престъпления, включително някои места в град Харкив, нашата организация не откри доказателства за украинско военно присъствие в цивилни зони, незаконно атакувани от руската армия“.

Модел, разбирате ли?

Характерен начин на действие. Повтарящ се мотив.

Моделът е, че украинските войски се прикриват с цивилни. И руските войски, когато стрелят по тях, понякога не попадат в целта. Но понякога – ако прочетете доклада до края – това не е така. Например в някои райони на град Харкив.

Виждате ли колко е обективна „Amnesty International“? Тя даже отбелязва, че руските войски също вършат военни престъпление, като ударението е на думата също. С дребен шрифт. В кроя на доклада. На някои места. Например в Харкив.

Може ли да каже „Amnesty“ била ли е във Виниця? На 800 километра от фронта?

Там какво – в „Дома на офицерите“ също ли бяха разположени руски военни? Това по модела ли е? Откъде са стреляли по руските войски? От 800 километра?.

А в Кременчук? На 400 километра от фронта? Бяхте ли там? Там какво, в търговския център установки „Град“ ли са били разположени? Там също ли украинските военни са се прикривали с цивилни? А в Миколаив, където ракета удари къщата на бизнесмена Вадатурский? В градината му „Хаймарс“ ли е имало?

Проблемът на този доклад не се състои в няколко неуспешни фрази.

Тя е в това, че „Amnesty“ не забеляза, че в Украйна се води война за оцеляване. И че в хода на тази война Русия изтрива от лицето на земята градовете заедно с техните жители и защитници. Ако украинските позиции са били пред града, тогава да, украинците се изтеглят в града. А ако се изтеглят извън града, това не означава, че с този градя няма да се случи нищо. Това означава, че градът ще бъде изравнен със земята без съпротива. А ако не го разрушат, там ще стане същото като в Буча или Ягодно.

Всички претенции, които има в този доклад, се предявяват само към украинската армия. При това под вид на хуманни идеали (не трябва това, не трябва онова), а на армията не се казва какво всъщност трябва да прави. Как да се сражава.

Забележката за руската армия е поставена едва в самия край. За да се прикрият срамните места. Ако посочат „Amnesty“ с пръст, да се отговори: „ето, ние написахме“. Как къде? Накрая. Не сте ли чели до там? Ами ние не сме виновни, че не сте чели.

Но даже в тази забележка „Amnesty“ се изхитри да вмъкне, че за украинците военни заедно с цивилни е „модел“.

Ще отбележим също така, че всичките обвинения в този доклад са анонимни. Населените места често не са назовани. Училищата се намират „на километри“ (?) от фронта. И така нататък. Това се прави уж за защита на информаторите, но в действителност превръща доклада на „Amnesty“ в копие от криминално дело, повдигнато от руски съд, където е написано, че обвиняемият при неизяснени обстоятелства на неизяснено място е извършил неизяснено, но много тежко престъпление. Да се защитаваш от такова обвинение – къде, как, кога, при какви условия и какво именно се е случило – е невъзможно.

Проблемът на „Amnesty“ не е просто в това, че всеки абзац от нейния документ манипулира читателите и създава в тях дълбоко превратна картина на това, което се случва. Проблемът на „Amnesty“ е в това, че по същия начин са написани нейните доклади за кървавата израелска военщина, бореща се срещу мирните палестинци, или за кървавите кюрди, вършещи военни престъпления срещу ИДИЛ.

Правозащитната организация е разработила специален новговор, система за описание на случващото се във войната, която напълно изкривява връзката причина и следствие и не позволява на читателя да получи пълна картина на случващото се. Но позволява - по волята на манипулатора - да се предявят напълно нереалистични изисквания към едната страна в конфликта и да се споменат, по желание, престъпленията на другата страна само в бележки с дребен шрифт.

Ако такъв доклад под формата на статия бъде представен на което и да е уважаващо себе си издание, редакторът на изданието ще изхвърли текста през прозореца и ще уволни кореспондента.

А в случая – понеже е подписан не от конкретен човек, а от цяла организация – този манипулативен и дълбоко дезинформиращ текст получава статут на „обективен документ“.

В този смисъл „Amnesty“ е противоположност на новите мрежовоцентрични организации като „Bellingcat“ или CIT по цели, методи и задачи, които са насочени именно към разкриване на всички имена и установяване на всичко в резултат на публично разследване. Когато например CIT съобщава, че украински дрон е атакувал митнически пункт в района на Брянск, при което са убити двама молдовски граждани, дошли да регистрират колата си там, CIT не казва, че „украинската армия системно атакува цивилни на територията на Руската федерация с дронове камикадзе”. Той описва конкретен случай, установява имената, рисува цялостна картина на случилото се.

Някога този псевдо-бюрократичен новговор беше създаден от крайната левица, за да унищожи буржоазната държава отвътре. Сега той се използва за оправдаване на Путин.

И в този смисъл, да – проблемът не е в авторите на доклада, каквито и да са мотивите им – а аз се съмнявам, че те са били чисти и прозрачни, защото Путин сега се нуждае отчаяно от примирие и цялата пропагандна машина на Путин е получила задачата да докаже в чужбина точно това, което този доклад доказва: едната страна не е по-добра от другата. Защо тогава да помагаме на Украйна? Нека има примирие.

Проблемът е в практиката да се съчиняват подобни доклади, насочени към това да разкъсат връзката между фактите и да изграждат своя картина на света, в която има един недостижим и непогрешим арбитър – „Amnesty International“, новата правозащитна църква, която събира дарения за спасение на душите ви и има право да съди всеки участник в конфликта според мерките, които сама позиционира като високохуменни и идеалистични.