ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА“ / ГЛАВА 16. „ОТДЕЛЯНЕ“

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

И така, едно послушно образцово момче се явяваше на изпити.

Две седмици го мъчиха с медицински процедури и безкрайни въпроси. Пронизваха го с рентгенови лъчи и го почукваха с чукче.

Наложи му се да отговори на безкрайно множество въпроси за моретата и океаните, за египетските фараони и за римските цезари, да се справи с маса главоблъсканици, да съпоставя факти и да прави изводи.

А освен това трябваше да решава множество задачи как от една тръба се влива вода, а от друга се излива, как от точка А тръгнал влак, а срещу него в същото време от точка Б тръгнал друг.

И, разбира се: писмени работи, диктовки, въпроси за склоненията, за спреженията, за предлозите, суфиксите и окончанията.

И сред стотицата въпроси имаше един за главните букви. Момчето отговори точно: собствените имена трябва да се пишат с главна буква. Примери: Иван, Москва, Велика Отечествена война.

Едва не се пошегува, че правилата на руския език са по-силни и от самия Хитлер. Всички ние мразим Хитлер, но независимо от това трябва да пишем името му с главна буква.

Искаше да подхвърли нещо такова, но се сдържа: току виж не го разбрали и не го оценили както трябва.

И ето, като издържа изпитите, като премина успешно през всички изпитания и проверки, като постъпи във военното училище, което готвеше бъдещи командири за Съветската армия, момчето отвори в библиотеката една нова книга и се сблъска с проява на чудовищно невежество.

Книгата започваше с предговор, написан от доктора на историческите науки полковник П. А. Жилин. И още в първото изречение дива ерес:

„втората световна война“.

2.

От това следваше безспорният извод, че някой си Павел Андреевич Жилин, който има научна степен доктор на историческите науки и военно звание полковник, не владее изобщо не само руския, но и какъвто и да е друг език. Защото не само на руски език, но и на другите езици собствените имена трябва да се пишат с главна буква. А полковник Жилин е написал името на войната с малка буква.

Но този извод, като че ли толкова очевиден, трябваше да бъде отхвърлен. Защото полковникът не е набирал текста. Набирал го е словослагателят. И сигурно е сгрешил. Кой е той?

На последната страница е посочено:

Редактор полковник Л. П. Жеребцов

Литературен редактор М. Ф. Куркина

Технически редактор З. А. Губина

Коректор Н. В. Поташкова

Името на словослагателя го няма. Но са посочени имената на цяла бригада контрольори. Това е в допълнение към самия полковник П. А. Жилин, който контролирал тяхната дейност.

Всичките тези редактори и коректори къде са гледали?

Или всички са сбъркали?

Или… или заговор. С какво да се обясни това колективно вредителство?

3.

Естествено възникна въпросът: има ли тук, в читалнята, други книги на този, с позволение да се каже, „доктор на историческите науки“?

Оказа се, че в читалнята има книги на полковник Жилин: „Контранастъплението на Кутузов през 1812 г.“, „Контранастъплението на Руската армия през 1912 година“, „Най-важните операции през Великата Отечествена война 1941-1945 г.“.

Прочетох заглавията. И отново нищо не разбрах. Полковник Жилин е написал книга за най-важните операции през Великата Отечествена война.

При това е написал названието, използвайки уважително главни букви. И същият полковник е написал термина „втора световна война“ с малки букви.

4.

До това време в главата ми имаше пълна яснота.

И така, в ранното утро на 1 септември 1939 година, в 4 часа и 47 минути, германският броненосец „Шлезвиг-Голщайн“, който дошъл в Данциг уж на официално посещение, открил внезапно огън с най-големите си оръдия. Цел – полските брегови батареи.

Едновременно с това армади германски пикиращи бомбардировачи засипват с бомби полските летища, командните пунктове, свързочните възли и бойните редици на полските войски. Германските танкови орди нахлули в земята на Полша.

Така започнала войната. Малцина разбирали тогава, че това било началото не просто на война между Германия и Полша, а че е избухнала Втората Световна война, която скоро ще засмуче в своята орбита множество страни с техните многомилионни армии.

По-нататък въоръжените сили на Германия, след като съкрушили Полша, разгромили и превзели Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург и голяма част от Франция. Военновъздушните сили на Германия се опитали да завземат господството в небето над Британия, но не се получило. И тогава Германия съкрушила Югославия и Гърция, прехвърлила танкови части и авиация в Северна Африка.

А но 22 юни 1941 година…

Рано утром на рассвете, Когда мирно спали дети, Гитлер дал войскам приказ И послал солдат немецких Против всех людей советских. Это значит - против нас.

Рано сутринта на разсъмване, когато мирно спяха децата, Хитлер даде заповед на войските и изпрати немските войници срещу съветските хора. Което ще рече - срещу нас.

Това го знаех на четири години.

5.

До единадесет години, до постъпването ми във Воронежкото суворовско военно училище в главата ми всичко беше ясно:

на 1 септември 1939 година е започнала Втората Световна война;

на 22 юни 1941 година с нападението на Германия срещу Съветския съюз започнала Великата Отечествена война, която е част от Втората Световна война.

За Великата Отечествена чувах всеки ден.

За Втората Световна понякога.

Но никога не обръщах внимание, че в Съветския съюз това название, нарушавайки нормите на руската граматика, се пише с малки букви.

Попитах има ли в разкошната библиотека други книги за Втората Световна война.

Никакви проблеми. Ето благоухаещата на печатарско мастило „ВТОРА СВОТОВНА ВОЙНА“.

Подписана за печат на 15 май 1958 година. Неотдавна доставена. Нечетена още от никого.

Автор Г. А. Деборин. Редактор генерал-майор И. И. Зубков.

Името на книгата е с главни букви, няма за какво да се хванеш. А в текста навсякъде – втора световна война. С малки букви.

Как така! Това е собствено име. И има правило в руската граматика. Защо този термин е изключение?

6.

Много години по-късно в разни тъмни структури ме учеха да обръщам внимание на изключенията: ето общото правило, а ето го изключението. Помисли! Опитай се да разбереш защо се е появило изключението. Много неща ще разбереш, ако вземаш под внимание изключенията.

Благодаря за съвета.

Но на мене и без това целият ми живот се е преобърнал, защото съм обръщал внимание на изключенията.

И така, Втората Световна война е централното събитие през ХХ век. Това е най-страшната война в историята на човечеството. Това е първата война в историята, по време на която е употребено ядрено оръжие.

Но името на тази война от времето на другаря Сталин до Горбачов включително се пишеше с малки букви.

ЗАЩО???

И защо това не възмущаваше никого? Защо никой не обръщаше внимание на това?

Това е дивотия. Имаме грандиозно явление, наречено Втора Световна война и имаме част от това явление, наречено Велика Отечествена война.

При това името на цялото явление пишем с малки букви, а името на частта от това явление пишем с главни букви.

Защо това сталинско-маленковско-хрушчовско-брежневско-андроповско-черненковско-горбачовско блудство (простете, не намерих друг термин) не възмущаваше никого?

Защо покорното мнозинство дъвчеше (отново не намерих синоним) десетилетия наред това издевателство над нашия език и над здравия смисъл?

7.

Да се задълбочим: защо изобщо трябва да отделяме частта от цялото?

Защо трябва да обособяваме така наречената „велика отечествена война“ от Втората Световна война?

Лично мене това противоречие ме жегна преди много-много години, когато прочетох съчиненията на полковник Жилин.

На титулните страници на книгите му се съобщаваше, че тези творения е съчинил не просто полковник и не просто доктор на историческите науки, а лауреат на Сталинска награда. И не просто лауреат, а лауреат на Сталинска награда първа степен.

Иначе казано, съвсем неотдавна, преди шест години, през 1952 година, написаното от полковника е било лично оценено от самия Сталин. И оценката е била най-висока.

И тук аз съм просто задължен да обясня на тези, които са се родили много по-късно, кой е бил другарят Сталин.

Иначе няма да разберем какво е Сталинската награда, с която е бил награден полковник Жилин.

Иначе няма да разберем защо другарят Сталин е измислил така наречената „велика отечествена война“, защо е наредил да бъде отделена от Втората Световна война, защо е наредил да се смята Втората Световна война за нещо незначително и второстепенно, заради което пък е наредил да се нарушават елементарните норми на руската граматика.