ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА“ / ГЛАВА 25. ДРУГАРЯТ СТАЛИН И НЕГОВИТЕ ТВОРЕНИЯ

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

Книгите на другаря Сталин се превеждали на всички мислими езици. Печатали ги в стотици милиони екземпляри.

С тези книги били претъпкани всички библиотеки и магазини.

По безкрайните простори на владенията на другаря Сталин безсмъртните му творения не били задължителни за купуване.

Никой не принуждавал никого.

Но все пак по-добре било да се купуват. При това постоянно. С идващите за продажба нови томове.

Така било по-спокойно.

Иначе току-виж тръгнели лоши слухове, че ето, виждате ли, Иванов си купил няколко книги на другаря Сталин, успокоил се с това и неизвестно защо не купува нови книги. Интересно, защо?

За да не възникват подобни въпроси, трябвало да бъдеш нащрек, да разбереш предварително за новите постъпления и да застанеш на опашка от вечерта пред книжарницата.

Като тъпчеш една нощ на опашката, на сутринта, подобно на ледоразбивач сред ледовете, разбутвайки и разблъсквайки тълпата от също такива почитатели на творчеството на Великия вожд, достигаш упорито до щанда, грабваш гениалното творение, даваш на продавача трудовите си рубли и хукваш с подскоци към дома, танцувайки от щастие.

2.

Другарят Сталин живеел с всичко наготово.

Обличал се скромно. В парадна униформа го виждали само на портрети. А в живота – ботуши и зелена куртка военен образец.

Сталинския стил копирали всички ръководители на страната, от председателите на колхозите до по-нагоре, а също така и много чужди подражатели. Китайските и севернокорейските вождове и до ден днешен спазват сталинския стил.

Другарят Сталин се обличал скромно, но обичал разкошните трапези. Затова отглеждали за него специални сортове грозде в специално охранявани лозя за производство на особено любимите му вина.

Охраната и прислугата на сталинските резиденции – всичките телохранители и шофьори, лекари и медицински сестри, радисти и телефонисти, готвачи, градинари, шивачи и обущари живеели на държавна сметка.

Специални влакове, леки коли, вили, дворци – също държавни. Самолети, наистина, нямало. Другарят Сталин обичал авиацията. Но някак си не горял от желание да лети с нейните самолети. Най-вече се задоволявал с влакове и автомобили.

Другарят Сталин изгубил броя на своите дворци и вили. В някои от дворците си така и не отишъл никога. Нямало време. Не може да се обходи всичко: Близката вила, Далечната вила, в Крим царски дворци и имения при езерото Рица, и вили във Валдай, и в Жигули, и още в места, известни само на дявола и на другаря Сталин.

Официално са известни повече от двадесет сталински резиденции. Но няма никаква увереност, че списъкът на сталинските вили и резиденции, открити през началото на новото хилядолетие, е пълен. Дъщерята на вожда пише в своите мемоари, че Сталин не знаел броя на своите резиденции.

По времето на Сталин на всяка негова вила, във всеки дворец денонощно се намирали охранителите и целият щат от прислуга с приготвени вина и продукти: а ако другарят Сталин се появи неочаквано именно там.

Само на Близката вила имало 73 души обслужващ персонал и 335 души охрана. (Хлевнюк О.В. Сталин. Жизнь одного вождя. Москва, 2005).

3.

Година след година от продажбата на немислимите многомилионни тиражи на сталинските творения се трупали също така немислими суми.

Освен това другарят Сталин получавал заплата като вожд на Комунистическата парния и като ръководител на правителството. Какво да прави с тези суми? Нямало за какво да харчи пари.

И той намерил гениално решение. Всичките негови решения били изобщо гениални.

В дадения случай решението изглеждало така: да се учреди Сталинска награда в областта на науката, техниката, изкуствата, литературата и да се награждават особено отличилите се. При това да се награждава не просто за много заслуги, а за конкретно достижение, за да се пробуди и у награждавания и у неговите завистливи съперници желание да се работи още по-добре и да се достигнат висоти, които по-рано никой не е достигал.

Председател на комисията за награждаване със Сталинска награда бил, и това е разбираемо, самият Сталин, защото раздавал свои пари.

Членовете на комисията също се избирали от него.

Няколко пъти в годината групата от избрани другари се събирала и обсъждала кандидатурата на тези, които трябвало да бъдат наградени.

Всеки член на комисията бил длъжен да каже своето мнение по дадения въпрос: ето за това да се даде ли Сталинска награда, или да не се даде. И, ако се даде, каква, защото понятието Сталинска награда било доста разтегливо: от няколко хиляди рубли до половин милион с добавка от други материални блага.

В процеса на обсъждането на кандидатурите членовете на комисиите седели на дълга маса, покрита със зелено сукно, и говорели по ред. Да се мълчи там не само че не било прието, да се мълчи било забранено. За всяко приемано предложение се изслушвало мнението на всички присъстващи.

Като по времето на военен съвет преди голяма битка, първи трябвало да каже своето мнение този от присъстващите, който имал най-нисък ранг. След това говорел този с малко повече заслуги.

По-нататък – по спиралата.

Другарят Сталин мълчал, ходел по кабинета, слушал, пушел лулата си. Своето мнение изказвал последен.

4.

Сталин бил злодей и престъпник. Не обикновен злодей, а злодей от безпределно равнище и световен мащаб.

През цялото време той имал завистници, недоброжелатели и врагове, явни и скрити. Спотаилите се врагове били по-опасни от явните. Защото се правели на приятели, но във всеки момент били готови да посегнат към гърлото.

Откритите врагове клеветели Сталин, като го представяли за глупак и страхливец. Скритите врагове разпространявали мръсни слухове.

Ето една от множеството сплетни: Сталинските награди са обезпечени с пари от държавния бюджет, а не с лични пари на Сталин.

И тук ми позволете да застана в защита на доброто име на другаря Сталин.

Нека за няколко минути се съгласим с това твърдение и видим докъде ще ни доведе въпросното предположение. Да си представим директор на съвсем запуснат, принадлежащ на държавата, малък завод и две ситуации.

Първата: директорът публично от името на заводското управление връчва награди на най-добрите работници.

Втора ситуация: директорът взема от бюджета на завода пари и от свое име ги раздава на този, който му се е харесал.

И в първия, и във втория случай наградените са получили едни и същи суми.

Но първата ситуация е правилно действие на директора, насочено към повишаване на производителността на труда на колектива.

Втората ситуация е разхищение на държавни средства. По време на другарите Хрушчов и Брежнем за подобно нещо вкарваха в затвора. По времето на Сталин – разстрелвали.

Ако Сталин беше решил да награждава отличилите се с пари от държавния бюджет, щеше да нарече наградата Ленинска. И на всички щяло да бъде ясно: Ленин е починал отдавна, но делото му живее. И нямало да възниква въпроса откъде са парите – направо от държавния бюджет или от някакъв друг източник.

Сталин би могъл да нарече наградата Държавна. Така, между другото, постъпили след смъртта на Сталин.

Но нима другарят Сталин е бил толкова глупав, че да взема публично от министерството на финансите държавни пари и да раздава тези пари от свое име?

И още един въпрос: за какво другарят Сталин е изразходвал немислимите хонорари за издадените в многомилионни тиражи свои нетленни творения? Защото той не харчел пари. И всичко му било безплатно.

Нима своите хонорари, тежки парични опаковки, е събирал в сандъци?

5.

Сталинските награди били три степени.

След паричната реформа през 1947 година Сталинските награди изглеждали така:

Трета степен – теоретично 20 хиляди, на практика – от 10 до 25 хиляди рубли. При всеки случай – различно.

Втора степен – 50 хиляди.

Първа – 100 хиляди.

Наградите се давали на един човек или на група: ето ви сумата, делете си я.

Например: награда трета степен на петима, което означава от две до пет хиляди на човек. Но всеки от петимата наградени получавал златен медал и диплом, без да се посочва дали е получил наградата индивидуално, или като члена на група.

Имало изключения. Всеки от двамата водещи конструктори на термоядрения заряд получил Сталинска награда първа степен в размер на половин милиона рубли, освен това – разкошна лимузина от правителствен клас, вила с пълна мебелировка и двойна заплата през всичките предстоящи работни години.

6.

За да си представим какво е Сталинската награда трета степен в размер от 10, 20 или 25 хиляди рубли на един човек или на група от хора, трябва да си спомним, че в тези славни времена в градовете живеела по-малката част от населението на страната, а по-голямата част живеела в селата.

В началото на 30-те години всичкото селско население по заповед на Комунистическата партия било вкарано в колективните стопанства, които нарекли колхози.

Работата била тежка, но пари в колхозите не плащали. Като в затвора. Работата на селското население плащали в натура: ето ти малко сено, слама, картофи, лук, цвекло, пшеница. Живей и се радвай.

А в същото време по екраните на страната давали филми за щастливия селски живот. От началото до края на филма – радостни лица, пъстри дрехи, шеговити песни и танци. Между танцовите номера – малко работа: щастлива свинарка с модна прическа милва прасета, пее песни, ръцете ѝ са нежни, на гладките ѝ пръсти - маникюр. (в ролята на свинарката е любимата сталинска актриса Марина Ладинина, по това време лауреат на Сталинска награда първа степен).

Някой днес гледа тези филми и бърше пестелива сълза: какъв живот е имало някога!

Да. Имало е живот.

Някои в тези години на безпределна свобода и непробудно щастие са получавали Сталински награди.

7.

Но не в парите е щастието.

Щастието на лауреата се намирало в друга равнина.

Лауреат на Сталинска награда означавало титла. Нещо като граф или княз.

Ще повторя: да се даде или да не се даде Сталинска награда, и ако се даде, каква именно, решавал лично другарят Сталин.

Разбира се, той изслушвал мнението на своите съветници. Но решавал той и само той.

Лауреатът на Сталинска награда носел на гърдите си златен медал с профила на другаря Сталин. Всеки, който видел този медал, разбирал, че носителят на медала е оценен лично от другаря Сталин.

И е бил лично награден.

От бездънния му джоб.