GDPR: Права на потребителите

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Автор: Моника Дафинова, юрист

Предвид бума в технологичния свят през последните няколко години и големия набор от информация, до които всички имат достъп, трябва да съм внимателен/на с личните си данни, с това на кого ги предоставям и за каква цел. Ето защо Общият регламент за защита на личните данни, който официално ще влезе в сила от 25 май 2018 г. (вече в сила - бел. П. Н.), въвежда редица права за мен като потребител, които ще разгледам тук.

Имам право на достъп до личните си данни!

Като потребител имам право да получа информация, свързана с обработването на личните ми данни, както и достъп до тях. Тази информация включва:

= данни за лицето, което обработва личните ми данни;

= координати за връзка с него (вкл. и на длъжностното лице за защита на лични данни);

= целта и правното основание за обработването (например предоставям ЕГН-то на шефа си, за да може да плаща той осигуровките ми);

= получатели (например НАП, НОИ);

= за какъв период от време ще се съхраняват личните ми данни;

= информация за правата, които имам и др.

= След като отправя искането си, то администраторът има срок от 1 месец да ми предостави информацията (ако пък информацията, която искам е много или има много искания и от други, то той може да удължи срокa с още 2 месеца, като трябва да ми посочи какви са причините за забавянето).

N.B.! Информацията ми се предоставя безплатно, но ако исканията ми зачестят, то предвид разходите, които ще направи, администраторът може да поиска да му платя за това или да ми откаже.

Право на коригиране и право да “бъда забравен”

Ако видя, че има неточност и грешка в информацията относно личните ми данни, то имам право да поискам да се поправи това (вкл. да се попълнят лични данни, ако има непълни такива).

На следващо място, имам право да поискам личните ми данни да бъдат изтрити, когато е налице някое от следните условия:

= личните ми данни не са повече необходими за целите, за които са били събрани или обработвани (не се водя вече на работа при някого);

= оттегля съгласието си, което съм дал/а, и администраторът няма друго законно основание за обработването;

= възразя срещу обработването и администраторът няма законни основание за обработването;

= установя, че обработването е било незаконно (например не съм дал съгласието си или достъп до тях е имало лице, за което аз не знам) и др.

В този случай администраторът трябва да предприеме необходимите действия да изтрие информацията, която има за мен, бързо и своевременно.

N.B.! Има изключения от това да мога да поискам “да бъда забравен”, а именно когато администраторът на лични данни има законово задължение да съхранява информация за мен. Така например ако прекратя трудовия си договор и поискам да се изтрият всичките ми лични ми данни, то работодателят ми има право да възрази, защото има правно задължение да съхранява ведомости за заплати в продължение на 50 години.

Мога ли да ограничава обработването на личните ми данни?

Регламентът ми дава правото и да огранича обработването, но за това е необходимо да са налице конкретни условия, сред които:

= да оспоря точността на личните ми данни (в този случай ограничаването е за определен срок, по време на който администраторът трябва да провери дали данни ми наистина са неточни);

= да установя, че обработването е неправомерно, но да не искам данните ми да бъдат изтрити;

= администраторът няма повече нужда от личните ми данни за целите на обработването;

= ако съм възразил/а срещу обработването и чакам да се установи дали законното основание на администратора има по-голяма тежест от моите права и интереси (например Банката, която ме облужва, има право да съхранява информация за мен и да разкрива такава при съмнение, че я използвам, за да “пера” пари).

Администраторът е длъжен да ме уведоми преди отмяната на ограничаването на обработването.

Какво е право на преносимост на данните?

Ново право, с което не съм разполагал/а до този момент и което до голяма степен ме улеснява, е т.нар. “право на преносимост”. То се изразява във възможността да получа личните си данни (в хартиен или електронен вариант) без противопоставяне или отказ от страна на лицето, което досега ги е обработвало (администратора) и да предам/прехвърля тези данни на друг администратор, който тепърва на свой ред ще обработва личните ми данни.

Възразявам!

По всяко време и ако са налице основания имам право да възразя срещу обработването на личните ми данни (например шефът ми е поставил камери за видеонаблюдение в съблекалнята или помещението, обособено за почивка, но той няма правно основание да го прави или аз не съм дал/а своето съгласие за това, нямам подобна клауза в трудовия ми договор). Ако администраторът не успее да докаже, че има законово основание, което има предимство пред моите права и интереси, то той е длъжен да прекрати обработването.

Важно! В случай че личните ми данни се обработват за целите на директния маркетинг (получавам седмичен бюлетин на имейла си) и възразя срещу това, то обработването трябва да се прекрати незабавно.

Мога ли да се защитя по друг начин? Имам ли право на обезщетение?

Регламентът ми дава възможност да подам жалба пред съответния надзорен орган в държава членка на ЕС в зависимост от това къде живея, къде работя или къде смятам, че може да е нарушено правото ми. Например, поръчал/а съм си стоки (дрехи и аксесоари) от италиански сайт, като съм се абонирала да получавам по имейл и всички новости за сайта. В един момент започвам да получавам имейли с реклами за онлайн курсове, обучения и др. Разбирам, че сайтът е предоставил информация за мен на маркетингова агенция, която изпраща съобщения на конвейер. Живея и работя в България следователно мога да подам жалба до КЗЛД, или до надзорния орган в Италия.

Информация за компетентните надзорни органи мога да намеря тук).

Ако жалбата ми не е била разгледана или никой не ме е информирал в продължение на 3 месеца дали има развитие по нея, то имам право да заведа дело срещу органа в държавата членка, където е установен (ако е в България, това е Комисията за защита на лични данни).

Разполагам и с възможността да заведа дело срещу лицето, което обработва личните ми данни. В този случай мога да го заведа пред съдилищата на държавата, където е седалището му (например сайт за онлайн курсове със седалище в Австрия, т.е. ще трябва да заведа иск пред австрийски съд), или където живея и съм през голямата част от годината.

Като засегнато лице имам право да претендирам обезщетение както за парични загуби, така и за емоционални страдания вследствие на накърнен имидж и име например. Обезщетението може да се търси както от лицето, което е обработвало личните ми данни, така и от друго лице, на което му е възложено. Например ако съм I.T. специалист и работодателят ми е администратор на лични данни, но е възложил на консултантска къща да отговаря за заплатата и плащането на осигуровките ми. В този случай мога да търся отговорност от работодателя ми и/или от консултантската къща.

Луденският процес - част трета

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ ПЪРВА, ЧАСТ ВТОРА

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

НАЧАЛОТО НА КРАЯ

След известно време бащата разбрал от каква болест е заболяла дъщеря му и веднага се превърнал в най-опасния от враговете на Грандие, а Филип вече трябвало да ражда. Въпреки затворените капаци на прозорците, съседите нямало как да не чуят виковете на родилката и малко след това за забележителното събитие знаел целият град.

Приятелката на Филип, Март льо Пелетие, обявила публично, че е майка на детето, а в дома на семейство Тренкан е получила просто покрив и защита. Но хората не повярвали. Когато новороденото момиченце станало на една седмица, Март я дала за отглеждане на една селянка от околностите на Луден.

Пред Луи Тренкан се изправил сериозният въпрос как да се избави от позора. Недоброжелателите се смеели открито на прокурора и на дъщеря му, която е родила копеле, приятелите на семейството се стараели тактично да не засягат тази тема. Тогава Луи измислил план: по негово нареждане Март била арестувана насред улицата. В магистратурата на града девойката дала писмена клетва, че именно тя е майка на детето. Лъжата получила статут на юридическа истина, а за широките маси юридическата истина се превръщала в най-истинска от всички останали.

През същото време в аптеката на Адам на улица „Дьо Маршан“ посред мумии, зародиши на кит и всевъзможни треви започнали да се събират заговорници, единствената цел на които била да погубят Юрбен Грандие. Сред заговорниците присъствали прокурорът, племенникът му Миньон, лейтенантът от полицията, а също така самият господин Адам (който бил отличен информатор, защото обслужвал цялата „върхушка“ на Луден).

По това време в живота на Юрбен настъпват значителни промени: той се влюбил в мадам Мадлен дьо Бру, обедняла дворянка, пълна противоположност на Юрбен по отношение на морално-етичните норми. Въпреки че е дал обет за безбрачие, Грандие убедил Мадлен в своята праведност и сам провел църковно „бракосъчетание“ (изпълнявайки едновременно ролята на свещеник и жених).

В същото време враговете на свещеника приемали в редовете си нови хора, които Юрбен е оскърбил по един или по друг начин. Скоро от Грандие започнали да се отричат верните му приятели, в много домове той станал персона нон грата. По време на словесна разправа в църквата „Свети кръст“ с един от заговорниците и също свещеник Юрбен даже получил бастун по главата си. Той се заклел да отмъсти на обидилия го и заминал за Париж да се оплаче на краля.

Луи XIII

Като не губели време и знаели, че свещеникът се обвинява в развращаване на млади дами, заговорниците съчиняват документ, а господин Адам вербува двама субекти, които за дребна сума го подписват. На другата сутрин заговорниците отиват при юридическия съветник на епископа в град Поатие, където вече навсякъде бродели слухове за луденския свещеник и неговите любовни приключения – енорийският свещеник е отишъл твърде далече, време е да си получи заслуженото. Бил издаден указ за арестуването на Грандие и за отвеждането му в епископския затвор в град Поатие.

В Париж Грандие дава жалбата си на Луи XIII, който нарежда да бъде възстановена справедливостта. Но по-късно става известно, че Юрбен има проблеми с църквата, съдиите научават това и отлагат делото за неопределено време.

В Луден с разследването на делото за неблагонадеждността на свещеника се заема неговият стар приятел, прокурорът на града. И тогава обвиненията започнали да се сипят едно след друго – светият отец е обвиняван във всички грехове, дори и в полов акт с дами на пода на храма. Чувствайки че работата намирисва на печено, Грандие отива сам в съда и попада в затвора. Това става на 15 ноември 1629 година.

В началото на декември започва съдебния процес срещу Юрбен, по време на който се изслушват свидетелите на обвинението. Съдиите, въпреки известната си предубеденост по отношение на Грандие, се отнесли към показанията с недоверие. Да се произнесе обвинителна присъда даже в онези времена било просто невъзможно, защото показанията приличали на детско бръщолевене. Но за господин дьо ла Рошпозе (местния църковен епископ) необосноваността на показанията се сторила пълна дреболия, защото Грандие се занимавал с неугодни финансови операции в енорията, а не делял парите, за което господин Рошпонзе знаел.

Като резултат от това присъдата била произнесена – Грандие бил осъден да седи на хляб и вода всеки петък в продължение на три месеца и му било забранено да служи в град Луден. За Юрбен това било крах на кариерата му, но свещеникът останал на свобода.

Заговорниците, разбира се, не били доволни от подобна несправедливост. Свещеникът можел отново да се утвърди в града, но църковният съд не бил в състояние да осъди нито на обесване, нито на отсичане на крайниците, нито на поставяне на клеймо, нито на изгаряне на клада – това влизало в юрисдикцията на обикновения съд. Ожесточените и недоволни заговорници подават обжалване, а процесът е определен за следващия август.

Делото обаче не получило необходимото развитие: за разследването бил нает безпристрастен следовател от Поатие, свидетелите внезапно започнали да се отказват от своите показания, а към заговорниците хората започнали да гледат с подозрение.

Против Юрбен не останали никакви доказателства, но пък срещу обвинителите се натрупали предостатъчно. Някогашният приятел на Грандие, прокурорът на Луден, се озовал пред дилема: ако огласи на всички историята с дъщеря си, ще смачка своя противник като въшка, но ще обезчести семейството и рода си.

(Следва)

Нобелови лауреати – 1952 година

Зелман Ваксман (Selman Waksman)

2 юли 1888 г. – 16 август 1973 г.

Нобелова награда за медицина или физиология, 1952 г.

(За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулозата.)

Американският микробиолог Зелман (англ. Селман) Абрахам Ваксман е роден в малкото украинско градче Прилуки. Майка му, Фредия Ваксман, е собственичка на магазин за промишлени стоки, а баща му, Яков Ваксман е арендатор на поземлен участък. По законите на царска Русия Ваксман като евреин има ограничена възможност да получи добро образование, но майка му наема домашни учители, след заниманията с които го приемат в Одеската гимназия. Една година след смъртта на майка си, през 1910 г., Ваксман защитава дипломна работа. Като мечтае да получи университетско образование, той емигрира в САЩ, когато събира достатъчно пари за пътуването си.

Когато пристига във Филаделфия през 1911 г., Ваксман се настанява за известно време при своите сестри, които имат малка ферма близо до Метухън, щат Ню Джърси. По това време той се интересува вече от биология и както си спомня по-късно, животът във фермата му вдъхва „желание да изясни химическите и биологическите механизми на земеделието и неговите основни принципи“. „Редом със земята реших да търся отговор на многобройните въпроси за цикличността на живота в природата, които започнаха да се изправят пред мене“ - казва той.

За да получи отговор на тези въпроси, Ваксман постъпва в селскостопански колеж, в който започва да изучава микробиология на почвата, и през 1915 г. получава степента магистър по природни науки; през същата година става гражданин на САЩ. През своята научна кариера Ваксман се интересува постоянно от екологията на почвените микроби и от тяхното взаимодействие. Първото му научно съчинение съдържа списък на различни микроорганизми и на взаимодействието им, включително и на голямата група актиномицети. Този вид бактерии, образуващи разклоняващи се клетки, приличат много на гъбички. Дори и днес ролята на актиномицетите за формирането и плодородието на почвите не е установена напълно; по времето, когато Ваксман започва изследването на микробиологията на почвите, микроорганизмите практически не се вземат под внимание. Първите експерименти го убеждават, че актиномицетите имат важно значение, но по това време той не може да използва биохимически методи за продължаване на работата си. Като приключва изучаването на химията на ферментите като студент-изследовател в Калифорнийския университет в Бъркли, през 1918 г. Ваксман получава степента доктор по философия. Той отива в университета „Рутгерс“, където отначало чете лекции, през 1925 г. е назначен за адюнкт-професор, през 1931 г. - за професор по микробиология на почвите и през 1943 г. - за професор по микробиология.

В „Рутгерс“ Ваксман става водещ специалист в областта на микробиологията на почвите, науката, която от просто натрупване на отделни наблюдения се превръща в научна дисциплина. Като се занимава едновременно с преподаване, подготовка на научни и популярни публикации, той продължава изследванията си върху биохимията на почвите и взаимовръзката между организмите в процеса на тяхното формиране.

През 1932 г. Американската национална асоциация за борба с туберкулозата се обръща към Ваксман с молба да проучи процеса на разрушаване на туберкулозните пръчици в почвата. Той стига до извода, че за този процес са отговорни микроби антагонисти. Към 1939 г. Ваксман решава да разгърне нова програма, засягаща използването на неговите изследвания на микробиологията на почвите за лекуване на човешки болести. „Чувствах от своя опит, че гъбичките и актиномицетите могат да бъдат значително по-ефективни източници на антибактериални средства от обикновените бактерии“ - заявява по-късно той. Друга причина за новата му изследователска програма е Втората световна война, „мяркаща се на хоризонта - казва Ваксман - и диктуваща необходимостта от създаването на нови препарати за контрол над различните инфекции и епидемии, които биха могли да възникнат“.

През следващите четири години Ваксман и неговите колеги изследват около 10 хиляди различни почвени микроби в търсене на антибиотици, които биха могли да унищожават бактериите, без да причиняват вреда на човека. През 1940 г. изследователската група изолира актиномицина, който се оказва високотоксичен антибиотик. След още две години учените откриват стрептотрицина - антибиотик, високоефективен към възбудителя на туберкулозата. През 1943 г. е открит и стрептомицинът в щам на актиномицетите, изолирани по времето, когато Ваксман работи върху първата си научна статия.

След няколко години тестове и доработки през 1946 г. стрептомицинът получава широко приложение. Препаратът се оказва особено ценен, защото е ефективен по отношение на бактериите, устойчиви на сулфаниламидните препарати и пеницилина. Въпреки че предприетите от държавното здравеопазване мерки за намаляване на честотата на възникване на туберкулоза, до появата на стрептомицина и до откриването през 50-те години на още по-ефектив антибиотици болестта е сериозен проблем. Получаването на стрептомицина подтиква други изследователи да изолират от почвените микроби, особено актиномицетите, нови разновидности. Феноменалното нарастване на броя на тези лекарствени средства, изолирани от 1950 г. нататък, е до голяма степен резултат от програмите, създадени с усилията на Ваксман.

През 1916 г. Ваксман се жени за Берта Дебора Митник, която също е емигрантка от родния му град Прилуки; семейството има един син. Ваксман е известен като „мъдър, бащински загрижен човек“, който заразява своите колеги и студенти с ентусиазъм. Когато се пенсионира през 1958 г. той продължава да пише статии и да чете лекции за антибиотиците в различни градове на Америка, оставайки първи сред учените, които се занимават с микробиология на почвите. Умира в Хаянис, Масачузетс.

През 1950 г. Ваксман става кавалер на Ордена на Почетния легион. Присъдени са му почетни докторски степени от университетите „Лиеж“ и „Рутгер“; член е на Националната академия на науките, на Националното изследователско дружество, на Дружеството на американските бактериолози, на Американското научно почвоведческо дружество, на Американското химическо дружество и на Дружеството за експериментална биология и медицина.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Русия. Битка за родния език

НАПИСАЛ: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Владимир Путин реши, че езиците на народите в Русия трябва да бъдат унищожени окончателно, за да може, по всяка вероятност, когато след сто години хората престанат да разбират родния си татарски или калмицки език, да се махне думата „федерация“ и да се нарече територията „Велика Русия“. Империята прави още един опит да унизи завзетите и поробени някога народи.

Позлатеният паметник пред ВДНХ в Москва явно прилича на подигравка - „братските“ народи в „дружеско семейство“ представят държавата, която се е гаврила с тях през последните няколко века. На 10 април в Държавната дума на Русия група депутати от всички парламентарни групи внесоха законопроект, според който „преподаването и изучаването на държавните езици на републиките в Руската федерация се осъществява на доброволна основа, не за сметка на преподаването и изучаването на държавния език на Руската федерация; правото на изучаване на роден език от езиците на народите в Руската федерация се реализира в пределите на възможностите, предоставяни от образователната система, като се имат предвид потребностите на обучаващите се и на техните родители“. Много хора от тези, които излязоха на улицата да протестират, разбраха идеята на законопроекта така, както са го замислили законодателите - за родните си езици можете да забравите, защото всички са длъжни да говорят на руски.

Странно нещо, но в Русия и до ден днешен при преброяване на населението в анкетата има раздел „националност“, а названията на субектите на Руската федерация отразяват различните националности. Сега според замисъла на законодателите, трябва да изчезне главният признак на нацията - езикът, защото така се е приискало на кремълските идеолози за създаване на нова „Велика Русия“, чиито жители трябва да разговарят само на един език, разбираем за вожда. Когато на 19 юни Държавната дума приемаше на първо четене законопроекта, внукът на народния комисар на външните работи на СССР, днес идеолог на официалния „руски свят“ Вячеслав Никонов се оплака от либералността на руската власт: ето „в Индия например говорят на повече от 400 езика, в Папуа Нова Гвинея - на повече от 850 язика. Но в нито една страна по светя няма такова нещо в системата на образованието да се изучават 59 езика, а преподаването да се осъществява на 30 езика. Това е безпрецедентно достижение на нашата страна“.

Вячеслав Никонов назова цифрата - в Русия има повече от 270 езика и наречия, което е безпрецедентно за една съвременна страна. Проблем е, че председателят на комисията по образованието и науката в Държавната дума на Русия не уточни по какъв начин от малката Московия през 15 век се е образувала огромна държава и доброволно ли са влезли в състава на тази държава 190 народа. Как е станало така, че съвсем различно по национален и расов състав население било изведнъж накарано да говори на един език, който бил колониален, а за доброволност просто не можело и дума да става? Асимилацията на завзетите народи протичала с помощта на оръжието и с гибелта на стотици хиляди души, които не искали да станат част от образувалата се империя.

През 17-18 век по целия Сибир и Далечния Изток преминали кръвопролитни войни - срещу окупацията по 100-150 години се борели чукчите и юкагирите, бурятите и хакасите, няма нито един народ, който да не се е съпротивлявал. Същото ставало в Централна Азия и в Кавказ. Местното население окупаторите наричали „бусурмани“ (изкълчено от „мюсюлмани“ - бел. П. Н.) и „туземци“, част от хората покръстили насилствено, карали ги да се записват поданици на Руската империя с прикачената дума „руснак“. Така се появили „руснаците“ Юсупови, Кутузови, Тургеневи, Аксакови, а днес носителите на тези фамилии не искат да признаят своите предци - татари, които били асимилирани сред първите и станали „руснаци“, за които руският език се превърнал в роден. И само поетите напомняли за миналото: „Да, скити сме! Да, азиатци сме! С кривогледи и алчни очи!“ (Александр Блок, „Скити“ - бел. П. Н.)

След проявата на законопроекта през пролетта на тази година се разрази скандал - в зависимост от предлаганата степен на асимилация той беше бурен или изобщо го нямаше. Наистина, защо да се бунтуват чувашите или осетинците, след като на родните им езици вече почти не излизат вестници, а местната телевизия използва „родния език“ само след указание отгоре - полага се поне половин час да се говори на език, който практически е унищожен поради имперската асимилационна политика. Единственият регион, който оглави съпротивителното движение, беше Татарстан и то само благодарение на това, че в почти четиримилионната република татарският език се е запазил до голяма степен поради самоотвержеността на интелигенцията и на активистите на националното движение. Кремъл започна да натиска най-напред тях, карайки ги да променят гледната си точка. Получи се доста странен компромис - на 24 юли Държавната дума прие на второ четене законопроекта за свободата на избора да се учи роден език в училище, включително и на руски език като роден. С една дума - сега родителите могат да напишат заявление до училищните ръководства, за да учат децата им роден език. Като компенсация „за страданията“ заради останалите езици руският език също стана избираем. Но проблемът все едно остава - цялото обучение в руските университети се води само на руски език, освен във факултетите по национална литература и филология. Поправката, която трябваше да направи компромис, изглежда доста груба: „федералните държавни образователни стандарти за предучилищното, началното общо и средното общо образование осигуряват възможност да се получи образование на родните езици от езиците на народите в Руската федерация, да се учат държавните езици на републиките в Руската федерация, родните езици от езиците на народите в Руската федерация, сред които и руският език като роден език“.

Още в началото на обсъждането на законопроекта беше предложено да се създаде Фонд за подкрепа на родните езици, който да се занимава „с проблемите на науката в тази област, с проблемите, свързани с разработването на съответни образователни методики, с въпросите за подготовката на учебници и помагала по роден език и родна литература, с въпросите за експертната оценка на тези учебници, с въпросите за пригаждането им към федералните държавни образователни стандарти и примерните образователни програми“. На второ четене това предложение изчезна от законопроекта, най-вероятно заради осъзнаването, че това е безсмислена работа, защото сега много родители ще напишат заявления за обучение на децата си по руски език поради липса на друг изход.

Въпреки това именно Татарстан остава лидер в съпротивата срещу имперската политика. Един ден преди приетите поправки на второ четене в Казан се състоя IX-ят общоруски форум на татарските религиозни дейци, на който се събраха повече от хиляда делегати от 69 региона на Русия. Към тях се обърна президентът на Татарстан Рустам Миниханов: „Днес се стараем да решаваме чрез религията проблемите около запазването на родния език. В Татарстан и Башкортостан тези проблеми все още могат да бъдат решени, а в други области има място само за мечти. Затова се опираме на вас. Мислим, че и за в бъдеще ще работим заедно за запазването на нашия роден език и на татарските национални традиции“.

Собственикът на Life News Арам Габрелянов публикува в акаунта си на Фейсбук сълзлив текст относно законопроекта за родните езици, като се визира президента на Татарстан Рустам Миниханов: „И чета, и слушам как ръководителят на Татарстан се опитва да оспори хитро закона за езика. Недоволен е от това, че само руският език е задължителен, а останалите езици в Русия са по желание. Значи, ние сме татари и трябва непременно да учим татарски език. Ами ако е така, давайте, господин Миниханов, създавайте училища, в които казанските татари ще учат своя език, татарите мишари - своя, касимовските - своя, тептярите - своя, и така нататък. Няма какво да си измисляме. Родителите на великия Зидан, кабили от Алжир, го попитали какъв е. Той се учудил и казал - разбира се, французин! Същото е и в Русия. Всички ние сме руснаци, някой с арменски корени, някой с еврейски, някой с татарски. Не е срамно да се мислиш за руснак, да се наричаш руснак е гордо!!! И забравете думата русиянин - глупавата измислица на Елцин!“

Ето това е всичко. В текста на „руснака“ Арам Габриелянов е изразена цялата идея на кремълските имперци. Властта изпрати на обществото съобщение: Русия не се е създавала с войни и нашествия, за да могат всякакви „туземци“ да пренебрегват „великата и могъща“ страна. По-логично е в бъдеще да се преименуват националните региони, като се нарекат „Бивша Северна Осетия-Алания“ или „Бивша Якутия“. Още по-лесно би било да се обозначат с цифри, с поредни номера.

Путин бърза, разбирайки, че бъдещето на Руската империя е на косъм заради икономическия колапс, след което ще се надигне нова вълна от национално самосъзнание, когато завзетите някога народи ще припомнят на империята всичките ѝ грехове. Путин бърза да забави идването на това време, да се опита да прокара в близките десетилетия тотална политика на асимилация, като унищожи у народите най-главния индикатор на самосъзнанието - езика. Всяка многонационална държава има своя история, но по-кървава и по-нехуманна от историята на Русия не е имал никой. Сега Кремъл иска да укрепи своите завоевания окончателно.

Изкуството да оскърбяваш - 25

НАПИСАЛ: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

Най-отвратителното в работата на президента е необходимостта (освен всичко останало) да развлича постоянно над сто милиона идиоти.

Работата е в това, че без увеселения, режисирани от властта, населението изобретява активно свои забавления: погроми, стачки, масови грабежи и митинги. То е склонно да се забавлява с междунационални (или други) кланета, а също така да създава банди, нелегални организации и секти.

Не може да се каже, че публиката в Руската федерация е лоша или е много капризна.

Не.

Тя не е с нищо по-лоша от публиката (например) в древноримските циркове.

Харесва ѝ да наблюдава игри с оръжия. (Особено когато капки гладиаторска кръв долитат до трибуните).

Тя ръкопляска на убийството на различни политически слонове на арената.

И умее да обожава честно императорите, които не се скъпят на представления.

С други думи, публика като публика. („Кримският въпрос“ малко я развали.)

Тези обстоятелства, разбира се, обричат първото лице да играе и ролята на организатор на масови представления.

Но изборът на общонационални шоу програми днес, уви, не е голям.

Космосът е изгубен. Поповете омръзнаха. А слоновете са избити.

При това положение остава само да се разиграе отново архаичното шоу, наречено „Велика Русия“.

Оказа се, че този стар проект работи прекрасно.

Всички са увлечени, всички са радостни, всички действат.

Публиката маха възторжено с флагчета и ленти с различна степен на раираност. Тя все още бърка „кримнаш“ с „отченаш“, но това не помрачава нейното щастие.

Рогозин строи на Луната секретни заводи.

Черносотниците от секретния сарай в Изборск се опитват да курдисат главния символ на православието. Те вярват, че той ще оживее, ще забръмчи и ще тръгне да гази бездуховната планета със свещените си вериги.

А самите те ще го последват смирено и ще разчистват с приклади греховното пространство на Запада, за да отворят място за „руския свят“, вбивайки в главите на случайно оцелелите перлите за „сълзата на детето“ и за „народа богоносец“ (препратки към Достоевский - бел. П. Н.).

За да се осигури патосът на това месианско шествие, черносотниците се помаяха и възродиха имперския флаг.

Черносотниците са удивително наивни. Смятат шоуто за самата истина. Те вярват свято, че иман „мисия“, че Кремъл им е доверил реконструкцията на националната идея.

Кремъл се подсмива и ги милва с грантове по юродивите темета.

С една дума, всичко се получава по най-добрия начин.

Любопитно е, че строителството на имперската декорация излезе на Кремъл по-евтино от асфалтирането на пътищата в регион със средни размери.

Но ние знаем, че капризната руска публика изобщо не може да бъде забавлявана с асфалт.

А атракциите „Велика Русия“, „Кримнаш“ и „Рогозин на Луната“ имат колосален успех.

Единственият проблем (за който Кремъл не подозираше) е, че подобно шоу се изплъзва бързо от контрол. Редовите шоу артисти губят в патриотичния си порив ориентация и внасят в сценария свои неща като сваляне на „Боинги“, прекомерни изтезания в мазетата на Луганск или направо започват да показват татуираните си юмруци на режисьор-постановчика.

Градусът на ситуацията се мени неприятно.

Това, което беше замислено като невинна реконструкция на тероризма, се превръща бързо в реален тероризъм. Шоуто скъса синджира.

Това не само засенчва случващото се, но и започва да сочи с неприятна настойчивост на Кремъл пътя за там, където изобщо не е имал намерение да ходи.

Тоест направо във военно-апокалиптичния анус, чиито размери и засмукваща мощ са напълно съпоставими с OJ 287 или други „черни дупки“ във вселената.

От всички възможни маневри при това положение остава само една. Блестящо красив, внезапен за всички, чисто наполеоновски вираж, способен да постави в неловко положение и Изтока, и Запада, да помири Русия и Украйна и да запуши дяволската дупка.

Имам предвид въвеждането на войски на Руската федерация на територията на Украйна.

Но!

Изключително за искрено и братско обединение с украинските сили на АТО. И само за съвместно ликвидиране на войната.

Уви, като бъдат ликвидирани тези, които я олицетворяват и разпалват. Без да се обръща внимание на такива дреболии като мечти, идеи, лозунги, възгледи, вяра и даже лично обаяние.

Вече е прекалено близо намирисващата на обща смърт „черна дупка“. Вече няма нужда от такива дреболии като книжните мечти на мустакати реконструктори.

Жалко, разбира се, за романтиците терористи.

Но това, че ще загубят живота си, може да се компенсира с „поставяне на бюст в родния край на героя“. След време. След петдесет години. Когато за поредното шоу ще има нужда от попълване на националния пантеон.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

Дворци, пирове и яхти

НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Къде ще отидат трилионите, които хазната ще икономиса за сметка на тези, които няма да доживеят до пенсия?

Радикалното увеличаване на пенсионната възраст в Русия поне предизвика някакви протести, макар и слаби. Едновременно с това увеличаването на данъка върху добавената стойност (ДДС) с 2% премина съвсем незабелязано.

Ако може, ще ви обясня какво означава повишаването на ДДС. Много просто: то няма да бъде забелязано от компаниите износители - „Газпром“, „Роснефт“, нефтогазокооператива „Озеро“, за тях, не най-бедните компании в Руската федерация, оглавявани от не най-бедните мениджъри, това повишаване ще мине безболезнено, защото ДДС се възстановява при износа.

Понякога даже се възстановява без износ. Ще напомня, че престъпната групировка, която уби в затвора Магницкий (рус. Магнитский - бел. П. Н.), измъкна от бюджета около 750 милиона долара. И съвсем не всичките пари бяха откраднати с връщане на данъка върху доходите. Една част беше открадната именно с фалшиво връщане на ДДС.

Що се отнася до потребителите, които нямат честта да принадлежат към нефтократите и към факирите по връщане на ДДС, тоест пенсионерите, медицинските сестри, лекарите, учителите, таксиметровите шофьори, офисния планктон, за тях повишаването на ДДС означава повишаване на цените приблизително с 2%.

Защо приблизително? Защото едновременно с това заплатите няма да се увеличат и цените просто не могат да се повишат с 2%. Те ще се повишат с някъде около 1,5% - за сметка на падането на маржовете на и без това миришещите на тамян производители.

Защо не предизвика протест увеличаването на ДДС е съвсем разбираемо. У нас и фалшивите избори не предизвикват протест - какво са на този фон някакви си два процента ДДС?

Защо протестите срещу повишаването на пенсионната възраст бяха слаби, е също разбираемо. По отношение на пенсиите хората в Русия се делят на две неравни множества: малцинство и мнозинство. Малцинство е елитът или поне върхушката. Това са хора, които не се надяват на държавата и си осигуряват старостта сами. Отнели са им това, което никога не са чакали: защо да протестират?

Мнозинство са тези, които се надяват на държавата. Те бяха изработени - жестоко и даже двойно: защото ги изработиха не само с тези 15 хиляди рубли, които разчитаха да имат след 55/60 години, на и с всичките облаги (за жилище, за пътуване, за лекарства), които се полагат на руските пенсионери и които сега тези хора ще трябва да плащат в пълен размер. Което, разбира се, при съкращаващия се пазар на труда ще ги превърне в 58-годишни безработни, които няма да могат нито да си купят храна, нито да плащат за жилище. Но тук номерът е такъв: тези хора са от надяващите се на държавата. Както са ѝ се надявали, така и ще ѝ се надяват - амин. Тези, които се надяват на държавата, никога няма да се изправят срещу нея.

Кремъл излезе от положението по два начина. Първо, забрани да се нарича повишаването на пенсионната възраст повишаване на пенсионната възраст. Това сега се нарича „усъвършенстване на пенсионната система“. Второ, включи могъщи пропагандисти като Познер, които започнаха да разказват колко е полезно да се работи до старост.

Да се обсъжда всичко това в дадения случай е също толкова безсмислено, колкото да обсъждате шансовете си да спечелите на покер срещу мошеник, като се основавате на теорията за вероятностите. Тази теория няма никакво отношение към играта с мошеника - ще изгубите не заради теорията за вероятностите.

Също така увеличаването на продължителността на живота, намаляването на бюджетните доходи, стареенето на населението и прочее нямат много отношение към повишаването на пенсионната възраст. А има отношение простият въпрос: къде ще отидат трилионите, които хазната ще икономиса за сметка на тези, които няма да доживеят до пенсия?

Отговорът е тривиален: ще бъдат откраднати.

Не си струва да ми разказват за отбранителния бюджет, за строежите на века, за газо- и нефтохповодите, за поредната Олимпиада/шампионат... Всичко това е мираж. Всичко това е фантом. Няма в Русия никакви хиперзвукови ракети (макар че има хора, затворени за продаване на тайната за тях; тайната вероятно се състои в това, че няма ракети). Няма никакви могъщи газопроводи, никакви стадиони „Корморан арена“ (подигравателно название на стадион в Санкт Петербург, за който тамошният губернатор заяви, че кормораните му повреждат покрива с клюновете си - бел. П. Н.). Всичко това е като във филма „Матрицата“ - външен вид.

Реалността са гигантските дворци на елита, които биха накарали да позеленеят от завист Бурбоните и Стюартите, яхти, Насти Рибки (тук: любовници на олигарси, от лично име - бел П. Н.), самолети, банкови сметки. А всичко останало е просто предлог да се усвояват кинти.

Руският бюджет служи само за две цели: първата - да се краде от него. Втората - де се плаща на тези, които защитават тези, които крадат. В този смисъл той е устроен така, както е бил устроен държавният бюджет някъде в Асирия в някакъв си VIII в. преди новата ера. А той бил устроен много просто. Всичките пари, събирани от населението, се изразходвали в две направления. А) за дворци, пирове, украшения и наложници на царя. Б) за войска, която да пази наложниците, дворците и пировете.

В рамките на тази система такива неща като пенсии биха били абсурдни. Защото поданикът съществувал само за едно: да осигурява дворците и пировете. Ако не вършел това, следвало да умре.

В това се състои и „усъвършенстването на пенсионната система“ в Русия. Същността му е проста. Колкото по-малко пенсии се плащат, толкова повече ще остане за дворци.

Да се обяснява на Сульо и Пульо е безсмислено

Гледам, Огнян Минчев е написал една статия, в която развива тезата, че привържениците на Истанбулската конвенция не били обяснили добре на народонаселението какво представлява този документ и затова претърпели провал.

Ами не е вярно.

Писа ли се и каза ли се, например, къде ли не и от кого ли не (даже и аз го написах в този блог), че думата „джендър“ означава „ролята, която се очаква да играе мъжът или жената в една социална обстановка“.

И нищо повече!

Питайте обаче сега Сульо и Пульо какво означава „джендър“ и ще чуете недвусмислени отговори от една дума: „педерест“, „обратен“, „травестит“, макар че в определението на въпросното понятие изобщо няма такива съставки.

Как да накараш Сульо и Пульо, които даже не са си направили труда да прочетат Истанбулската конвенция, но имат компетентно мнение за нея, да схванат поне горното изречение, обясняващо що е това „джендър“

Ами то на тях им звучи като изречение на китайски език.

Сульо и Пульо са като Людоедката Елочка на Илф и Петров - знаят една шепа думи и не си правят труда да градят от тях изречения.

Кажеш ли им нещо с изречение, започват да се потят като налапали цяла люта чушка, но ако им кажеш нещо с една дума, па била и невярна, веднага усвояват думата и тя им става агитационен плакат.

А в България Сульо и Пульо са мнозинство.

Както знаем, младите, кадърните, мислещите, способните хора бягат от страната ни.

И правилно правят!

Сред Сульовците и Пульовците за тях няма място, защото ще бъдат наритани, смачкани, стъпкани, обявени за безродници и продажници.

Само защото си позволяват да мислят извън „традиционните ценности“, понятие, което в 21 век звучи парадоксално, но за Сульо и Пульо е светая светих.

Та, при условие че народонаселението ни е в мнозинството си сульопульовско, несериозно ми изглежда обвинението на Огнян Минчев, че не е било обяснено добре за Истанбулската конвенция.

Обяснено беше.

Но обяснението увисна във въздуха.

И сульопульовщината победи...

-----------------------------------

БЕЛЕЖКА: Популярния плакат "Rosie the Riveter" ("Роузи нитовачката") съм поставил горе, защото е добра илюстрация за необходимо излизане извън рамките на джендъра, когато обстоятелствата наложат това. Единствено идиот може да види тук "трети пол". Който все пак се съмнява само поради видяното, да намери и да прочете историята на плаката.