Най-плесенясалата, най-мухлясалата, най-консервативната, най-ретроградната и - естествено! - най-смехотворната прослойка български болшевики.
Тези, чийто кръгозор не надхвърля „Партизан за бой се стяга“, „Елате хиляди младежи“ и – разбира се! – „Широка страна моя родная“.
И понеже тях винаги ги е гонила и ще ги гони манията за преследване, почетният председател на антифашистите Велко Вълканов се оплакал на президента, че имало ксенофобски и неонацистки прояви срещу членове на съюза.
Ето на това му се вика да си спал на течение.
Членовете на БАС са все около осемдесетте, дето се вика – малко цинично, ама народна мъдрост е – некрологът на всичките им се подава от джоба, бръснатите тикви едва ли даже подозират за съществуването им, ама като те гони параноята, спасение няма.
Като ония ленинградски (не санктпетербургски, а именно ленинградски) другари на нашите другари, които писаха, че Северна Корея изяде футболния пердах, защото американците отвлекли през нощта няколко севернокорейски футболисти и ги заменили с техни двойници от Южна Корея.
Защото я знаех като „Купите папиросы“ („Купете си цигари“) и я мислех за не повече от популярна песен в руския градски фолклор.
Не много отдавна обаче разбрах, че песента - с оригинално заглавие „Papiros(e)n“ („Цигари“) - е една от известните в света вокални миниатюри на идиш.
И започнах да ровя за информация.
Създадена е през 1922 година в литовския град Ковно (днес Каунас).
Автор на текста е театралният режисьор и актьор Херман Яблоков (1903-1981), роден в град Гродно (днес в Беларус, някога в Полша), който през 1924 г. емигрира в САЩ.
Текстът е на идиш и за връзката на песента с Русия говори само руската дума „купите“ („купете си“) в първия стих на припева:
„Купите, койфт же, койфт же папиросн –
трукенe, фун регн нит фаргосн…“
За музиката не е сигурно дали е от Яблоков, специалисти отбелязват, че подобен фолклорен мотив е съществувал у румънските евреи още преди появата на „Papiros(e)n“.
Държа да отбележа, че руският текст на „Купите папиросы“ е на светлинни години от оригинала.
А както в случая с „Тум балалайка“ и тук най ми харесва изпълнението на „Бари систърс“.
Студена нощ, мъгливо, наоколо е тъмно.
Стои тъжното момче и се оглежда настрани.
От дъжда го пази само стената,
в ръцете си държи кошница
и очите му безмълвно молят всекиго:
„Вече нямам сили да ходя нагоре и надолу по улицата,
гладен и окъсан, подгизнал от дъжда.
Моля за милостиня от ранно утро –
никой не ми дава да препечеля нещо,
всички се смеят, подиграват се с мене.
Припев:
Купете си, купете си цигари –
сухи, дъждът не ги е мокрил,
купете си евтино, имам ви доверие,
купете си – съжалете ме,
спасете ме от глада сега.
Купете си кибрит – ценно нещо,
и така ще утешите сирачето…
Напразни са молбите ми и суетенето –
никой не иска да купи от мене,
ще трябва да умра като куче.
Баща ми изгуби във войната двете си ръце,
майка ми не можа да понесе страданията,
млади отидоха в гроба,
а аз останах на този свят
нещастен и самотен като камък.
Събирам трохи, за да ям, на стария пазар,
твърдата скамейки ми е постеля в парка.
А освен това полицаите
ме бият с тежките си палки –
няма да ги трогне молбата ми, моят плач.
Припев…
Имах сестричка – същинско дете,
заедно със мене просеше цяла година.
С нея ми беше много по-леко,
не така тежко се понасяше гладът,
стига само да я погледнех.
Веднъж тя отслабна много и се разболя,
умря в ръцете ми на пейката на тротоара.
Когато я загубих,
разбрах, че съм загубил всичко…
Нека смъртта да дойде и за мене също…
(В интерпретацията си дуетът „Бари систърс“ започва песента с част от припева и изпълнява само първия и третия куплет.)
П.П. Не зная грам идиш и преводът е от украински. Ако някой спец по този език види някаква грешка, да ми се обади, веднага ще я поправя.
Някои индивиди схващат толерантността като безгранична същност.
Щом си толерантен, значи трябва да приемаш всичко и всички.
Иначе казано, да зачиташ безапелативно чуждото право на мнение и поведение.
Да, ама това го няма дори и в приказките.
Вади юнакът меча и отсича трите глави на ламята.
Толерантност ли?
Ядец!
Ламята си има едно мнение, юнакът – друго.
Толерантността, като всяко човешко понятие, е гранична.
Аз например си зная и си признавам откровено сферите на своята нетолерантност.
Те са четири.
Първо: Затъналите в разкош и безхаберие към истинските духовни дела църковни пастири (за стадото им не се отнася, то – като всяко стадо – заслужава единствено съжаление).
Второ: Всякакви народомразци, инакомразци, фашизоиди и други подобни на тях кретеноиди.
На пропуска към моста с Румяна ни чакаше изненада.
Пускаха само журналисти.
Миналата година – всеки, който си покаже личната карта.
Полицейска приумица ли беше това, или беше съгласувано с организаторите на парада, не зная.
Във всеки случай е тъпо.
Най-малко Румяна прилича на терорист и плюс това се вдигна чак от Ихтиман, за да се включи в шествието.
Мене ме спаси старата бойна журналистическа карта с изтекъл срок още от времето на динозаврите.
Влязох, но Румяна остана извън кордона.
Когато шествието обаче тръгна, тя се провря между полицаите и се озова до мене.
По-късно разбрах, че имало пропуск и за другите хора, но той бил някъде през девет гори в десета.
На моста направих доста снимки и кадри още преди началото.
Най много ме впечатли една майка, която беше дошла да подкрепи своето дете с нетрадиционна сексуална ориентация.
Самото шествие беше по-весело, по-разнообразно и по-спокойно от миналогодишното, когато изнервени полицейски шефове пришпорваха участниците едва ли не да вземат цялото разстояние на бегом.
Расатковците бяха като че ли по-малко и стояха далече по кръстовищата.
Само някакъв неандерталец изрева отблизо няколко обиди, но никой не му обърна внимание с изключение на един полицай, който го натири, при което онзи подви опашка и изчезна.
Неандерталците са смели само когато са много и когато имат пред себе си някой слаб човек.
Иначе, покажеш ли им дебелия край, се попикават от страх.
Така че купонът продължи да тече безметежно (тук в кадър и Румяна).
Друг неандерталец хвърли от някой балкон едно яйце, което се разби на метър и половина от нас, но не нанесе никакви поражения във вид на петна от жълтък.
Много от околните даже не забелязаха случката.
В това весело, пъстро и шумно множество кой ти гледа едно хвърлено яйце.
При това от неандерталец.
По едно време Румяна реши, че трябва да снимам цветния музикален камион.
Бях почти в края на шествието и трябваше да стигна до началото му с тичане.
Уф!
Мога да въртя педалите на велосипеда до припадък, в бягането обаче никак ме няма.
Изплезих език, но направих няколко кадъра.
Като казах велосипед, та се сетих: на шествието имаше и няколко братя по средство за предвижване.
Да, видях също така няколко познати и приятели, които иначе няма как да срещна, защото живеят в София.
Това беше още едно удоволствие за този ден.
Хайде, пък догодина – пак!
П.П. Четох някъде из интернет един да изброява десет аргумента, според които гей-парадът не би трябвало да се провежда.
Аз съм скромен.
Имам само два аргумента, че гей-парадът трябва да се провежда и че аз и Румяна трябва да участваме в него:
И изпрати Бог гей-парад, за да може неговата църква да покаже, че все още е жива.
Защото иначе никаква я няма.
Размърдаха се калимявките и – както винаги – надрънкаха един куп средновековни глупости.
Божествена комедия.
Но не по Данте, а по Светия синод.
П.П. Ето това според брадатите синодални пръчове е „мерзост на запустението”.
Снимката е моя от миналогодишния гей-парад.
Тази година нямаме възможност да отидем с жена ми на парада, но подкрепяме всички, които ще бъдат там.
Защото, както написа някой в интрнет пространството (съжалявам, че не запомних кой), докато има съпротива срещу гей-парада, има и смисъл от неговото провеждане.
Близо е до ума защо.
Та нали ако днес някой (бил той черноризец или който и да е друг) иска забраната на нещо, което не противоречи на закона, утре същият този някой ще поиска да бъдат издигнати клади и на тях да бъдат качени за изгаряне всички, които не мислят като него.
И Божествената комедия ще се превърне в Божествена трагедия.
Или ще ми кажете, че това не го е имало в човешката история?
