
Казва ми една майка:
- Давайте им на децата книги за четене!
- Няма да им давам – казвам, - който иска да чете, има библиотека, да отиде и да си вземе книга, каквато му се харесва. А то иначе какво се получава – детето иска да чете за пирати, а аз му давам „Пипи дългото чорапче“. Ще намрази и книгите, и четенето, и мене…
- Ама на нас някога в училище ни даваха – не се предава майката.
- И на мене ми даваха – викам. – Помня, че когото бях пионерче, дружинната ръководителка ми каза: „Ти ще прочетеш една книга“. „Дадено – зарадвах се, - ще прочета една книга от Джек Лондон“. „А, не – усмихна се дружинната, - не от Джек Лондон. Ще прочетеш "Овчарчето Калитко"... Това ти е пионерско поръчение“. Прочетох я. И още ме е яд. И на книгата, и на дружинната…
------------------------------------------------
Някои пояснения за по-млади хора:
1. Пионер(че) – член на детска комунистическа организация, уж доброволна, но всъщност задължителна за всички деца в училище.
2. Дружинна ръководителка – партиен работник в училището, отговарящ за пионерската организация.
3. „Овчарчето Калитко“ – адски тъпа детска книга, разказваща за добри шумкари и лоши "монархофашисти".




