Вчера – родителска среща.
При мене родителските срещи протичат долу-горе по един и същи сценарий от столетия.
Влизам при родителите на съответния клас.
- Добър вечер!
- Добър вечер!
- Предполагам, че искате да ме видите.
- Да, искаме. Много.
- Слушам ви.
Стъписване. Плах глас:
- Ами защото е толкова слаб успехът по български език?
- Ами защото учениците не учат! Други въпроси?
Гробно мълчание.
Казвам в общи линии някои дежурни неща, колкото да не е без хич, и:
- Довиждане!
- Довиждане!
Излизам и оставям класния ръководител да се пече на огъня.
P.S. Забравих да кажа, че на родителски срещи по правило не идват точно тези родители, които би трябвало най-вече да идват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.