Градски фолклор

Градският песенен фолклор не се учи в училище.

По навик от онези времена, когато изобщо не се наричаше фолклор, а „стари шлагери“ или „стари градски песни“.

И минаваше за нещо по-второстепенно.

Няма как – никак не се връзваше с идеологията.

Какво е например това:

„Тези пусти две съседки

строшиха ми две кушетки…“

Дребнобуржоазни пошлости!

То, между нас казано, и селският фолклор никак не се връзва с онази идеология, ама с въртене и усукване на фрази всичко се постига.

Пък и имаше специални измишльотини, които се пробутваха за фолклорни.

Като онази песен за ТКЗС-то, дело на някой пишман поет, в която се казваше:

„Цяло село пее,

весело живее,

Партията родна

с него се гордее…“

Пред тази тъпотия песента за съседките е направо шедьовър.

А да не се учи в училище градски фолклор, изобщо не виждам причина.

Не е по-лош от селския.

Днес припях (доколкото мога, а не мога много) на моите ученици началото на „Червената ти връзка…“:

„Червената ти връзка,

мило Ленче ле,

сърцето ми пръска…“

На децата им стана интересно.

Тръгвайки си след края на часа, някои си тананикаха: „Червената ти връзка…“.

Догодина ще предвидя непременно в програмата си няколко часа за градски песенен фолклор.

P.S. Между другото градският песенен фолклор използва и текстове на известни автори (понякога с някои промени), при което само музиката е народна. Такива са „Стройна се Калина вие“ и „Край брега на тиха Струма“ (по Пенчо Славейков), „Горчиво кафе“ (по Христо Смирненски), „Два бука“ (по Иван Вазов), „Канят ме, мамо, на тежка сватба“ (по Кирил Христов) и много други.