Mubarak must go

Автор: Юлия Латинина

Превод от руски: Павел Николов

Периодът на разцвет на ислямската цивилизация съвпада с периода на единство на ислямската държава. Съответно в Близкия Изток разцветът и възраждането се асоциират със създаването на единна държава, а раздробяването на арабските народи – с период на упадък и зависимост от Запада. „Свобода“ според разбирането на повечето арабски революционери – не е важно дали са светски, или религиозни – означава преди всичко свобода от западния империализъм, а не индивидуални човешки свободи.

Легитимността на всеки арабски режим се крепи на противопоставянето на Запада. За да си легитимен управник в Близкия Изток, не е необходимо да побеждаваш на демократични избори. Трябва да проявяваш бащинска грижа за поданиците си в духа на ранните халифи, да се стремиш към панарабско единство и да се противопоставяш на Запада. Нито един управник в Близкия Изток няма право да отрича войнствеността и исляма – той само може да надхвърли в това си качество своите съперници.

През последните петдесет години диктатурите в Близкия Изток трябваше да отговарят на своите народи на въпроса: защо арабите са все така необединени, а Близкият Изток изостава от Запада?

Единственият последователен отговор, в рамките на изповядваните в Близкия Изток ценности, дават ислямските фундаменталисти: защото днешните управници са затънали в джахилия. Те са лоши мюсюлмани и лоши араби.

Забавно е да се гледа как западните телевизионни канали разсъждават за „свободата“, която идва в Египет, особено за един от главните организатори на „свободата“ – „Мюсюлманското братство“, „Ал ихван ал муслимун“, най-влиятелната фундаменталистка ислямска организация в света.

Мохамед ал Барадей, на когото Западът залага като на бъдещ управник, заяви по CNN, че братството, с което води преговори, е мирна „консервативна религиозна организация“, а всичките приказки за екстремизъм са уловка на Мубарак, който плаши Запада.

За да ни стане ясно, създаването на „Мюсюлманското братство“ през 1928 година е същото като създаването на РСДРП, а книгите на неговите основатели Хасан ал Бана и Саид Кутб са същото като „Капиталът“ на Маркс. Дъщерна организация на братството е ХАМАС. Именно идеите на Саид Кетб са послужили, по лични признания на бин Ладен, за основа на мирогледа му.

„Мюсюлманското братство“ не само не е умерено – то е прародител на целия ислямски фундаментализъм.

Да, имало е някакви исторически предшественици. Съществувал е шейх ибн Таймия, който първи разделил света на „земя на мира“, където царства ислямът, и населена с неверници „земя на войната“ – дар ал харб. Съществувал е ислямският реформатор Мухамад ибн абд ал Вахаб, който – също като Лутер - изисквал връщане към източниците на религията и яростно разобличавал властите, изпаднали в езичество. Да, подобно на ибн Таймия и ал Вахаб обявил, че всеки, който не изповядва исляма като него, е неверник. Да, съществувал е шейх Валиул, съвременник на Вахаб, чието учение положило начало на ордена на деобандите, а деобандите на свой ред създали талибаните.

Но тогава историческите условия били други. Било е през времена, когато християните командвали „сечете всички, Бог ще разпознае своите“ и горели на клади вещици, и това, което е било написано през ХІІІ или ХVІІІ век, има към съвременния ислямски фундаментализъм примерно същото отношение като „Утопия“ на Томас Мор към сталинския режим.

До основаването на „Мюсюлманското братство“ Западът никога не се е сблъсквал с ислямски фундаментализъм, а само с ислямски фанатизъм (Русия в Кавказ, Великобритания в Афганистан), иначе казано – с естествената реакция на народите, които се опитват да завоюват.

„Мюсюлманското братство“ било основано през 1928 година. Забележително е, че сред неговите основатели имало трима работници от компанията, изграждаща Суецкия канал (компания, чиято дейност се възприемала тогава като едно от главните доказателства за триумфа на Световната просвета).

Неговият главен идеолог Саид Кутб призовал за възстановяване на Халифата от Испания до Индонезия и за джихад срещу съществуващите мюсюлмански власти, затънали в джахилия (с този термин в Корана е означено езическото – до пророка – състояние на арабите).
Но още по-важно е това, че именно „Мюсюлманското братство“ първо приема този modus operandi, който ще бъде характерен за много съвременни салафити – а именно да се нарича публично мирна организация, като се занимава при това с тероризъм и всеки опит за отговор от страна на властите обявява за „незаслужена агресия“.

Доста трудно е да се намери подобен мисловен метод в средновековната ислямска цивилизация. Но затова пък той е класически метод на тоталитарното двойно мислене, характерно за комунистическите и фашистките режими през ХХ век. Именно СССР, посветил целия си обществен строй на подготовката за война, се обявяваше за „мирна държава, заобиколена от врагове-империалисти“.

„Мюсюлманското братство“ е забранено официално в Египет през 1954 година след покушението срещу Насър. Членовете на братството обявяват покушението за инсценировка с цел да бъде забранена организацията им.

Публично братството не престава да подчертава своя мирен характер. Но ето характерен цитат от секретна инструкция за американските членове на братството, представена пред конгреса и Пентагона през 2005 година. „Братята трябва да знаят, че тяхната работа в Америка е своеобразен Велик джихад за унищожаване и разлагане на западната цивилизация отвътре, както с ръцете на самите неверници, така и с ръцете на вярващите“.

И какво? Победата на ислямския фундаментализъм в Близкия Изток ще бъде резултат не само от силата на фундаментализма, но и от позорната слабост на Запада.

Едва рухна СССР и западните бюрокрации, постигнали безкръвна победа над тоталитаризма, го удариха през просото. Нямаше глупост – от глобалното затопляне до регулирането на формата на краставиците, - с която да не се захванаха. А международните хуманитарни организации, Amnesty International и Human Rights Watch, като се лишиха от тоталитарните режими, започнаха да търсят нови страдалци и ги намериха в лицето на терористите. Amnesty International започна да защитава правата на члена на „Ал Кайда“ Мозам Бег, а Human Rights Watch се отправи в Саудитска Арабия да събира средства за разобличаване на кървавата израелска военщина.

Ислямските фундаменталисти оцениха напълно факта, че всеки опит на Израел и САЩ да се бори с тероризма веднага се съпровожда от оглушителна критика от страна на хуманитарните организации, международната бюрокрация и либералните средства за масова информация. Цели организации бяха създадени от тях, за да лъжат глупавите кяфири, още повече че това отговаря напълно на практиката на „такията“ – нарочното мамене на неверниците. Ярко илюстрира тази таза заглавната страница на сайта на „Мюсюлманското братство“. В английския си вариант тя изобразява младо момиче с кърпа и девиза „свобода“. В арабския вариант няма нито момиче, нито „свобода“ – има девиза „Гответе се!“

Времето на полусветските, полуислямските, полунационалистическите и полумарксистките диктатури в Близкия Изток изтече. Тези диктатури маневрираха между СССР и САЩ и просто по силата на своята жестокост се закрепяха за няколко десетки години. Идва да ги смени религиозният тоталитаризъм.

Съдейки по всичко, светът е изправен пред ново противопоставяне на два лагера – не по-малко жестоко от противопоставянето на отвореното общество и светския тоталитаризъм през ХХ век. И отговорността за това ново противопоставяне носят не само бин Ладен и Саид Кутб. Ако Западът няма дух да защити собствените си ценности, глупаво е да си мислим, че те ще бъдат защитавани в Близкия Изток.