Казва ми една майка:
- Давайте им на децата книги за четене!
- Няма да им давам – казвам, - който иска да чете, има библиотека, да отиде и да си вземе книга, каквато му се харесва. А то иначе какво се получава – детето иска да чете за пирати, а аз му давам „Пипи дългото чорапче“. Ще намрази и книгите, и четенето, и мене…
- Ама на нас някога в училище ни даваха – не се предава майката.
- И на мене ми даваха – викам. – Помня, че когото бях пионерче, дружинната ръководителка ми каза: „Ти ще прочетеш една книга“. „Дадено – зарадвах се, - ще прочета една книга от Джек Лондон“. „А, не – усмихна се дружинната, - не от Джек Лондон. Ще прочетеш "Овчарчето Калитко"... Това ти е пионерско поръчение“. Прочетох я. И още ме е яд. И на книгата, и на дружинната…
------------------------------------------------
Някои пояснения за по-млади хора:
1. Пионер(че) – член на детска комунистическа организация, уж доброволна, но всъщност задължителна за всички деца в училище.
2. Дружинна ръководителка – партиен работник в училището, отговарящ за пионерската организация.
3. „Овчарчето Калитко“ – адски тъпа детска книга, разказваща за добри шумкари и лоши "монархофашисти".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.