Чел съм превода на „John Barleycorn“ („Джон ечемичното зърно“) от Джек Лондон още като ученик.
Имаше я книгата в библиотеката на село.
Там имаше всичко (наистина всичко!) от Джек Лондон - „Игнатови издания“, подхващали са един автор, та от начало до край.
И това по време на "монархофашизма" и "жестоката безпросветност", още неозарена от „факела на новата вяра“, за да сме по-точни.
Та тази книга, в която Джек Лондон разказва за себе си, особено ми допадаше.
И все още ми допада.
Заради откровеността преди всичко.
И ето че попадам на едно издание на същата книга от 1991 година.
Където чета следното:
„- Защо говорите така? - прекъсна ме Чармиан... - Вие сам казвате, че не сте алкохолик, а само човек, който пие…“
Е, този скапан преводач, чието име изобщо не е отбелязано в изданието, да беше си направил поне труда да види, че Чармиан е съпругата на Джек Лондон.
И следователно няма как да му говори на „вие“…
-----------------------------
На снимката: Джек и Чармиан Лондон, 1911 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.