Страшните филми ги деля на три вида.
Първите са тези, в които червената боя се лее с кофи, а наляво и надясно хвърчат части от човешки тела (върколак разкъсва някого, да речем).
Не ги гледам изобщо, защото вместо да ме плашат, ме карат по-скоро да ми се повдига.
Другите страшни филми са, както аз ги наричам, „бау“ филмите.
В някой момент нещо от гардероба, в мазето, на гробищата и т.н. се показва и вика „бау“.
Подскачам и сърцето ми се качва в гърлото.
Само че до следващото „бау“ вече съм заспал блажено.
Не ги обичам и тях, намирам ги за губивреме.
И третите страшни филми са тези, които наистина харесвам.
Те подхващат още от самото начало да гъделичкат изтънко нервите.
Не е задължително напрежението да нараства шеметно, може и да варира, но никога не те оставя да заспиш.
И си постоянно на тръни в очакване да стане най-страшното.
Ето това са истинските страшни филми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.