понеделник, март 07, 2011

Царски работи

Да си цар, и в прекия, и в преносния смисъл, сигурно не е лошо нещо.

Иначе всеки ще бяга от подобна перспектива.

Ама кой бяга от баницата!

Я погледнете само историята.

Например наш Ивайло.

За когото някога учехме, че бил свинар, защото така го наричали „източниците“.

А аз още тогава си казвах на ум, че ако е така, Ивайло е бил и маруля!

Защото „източниците“ го наричат също така „бърдоква“, което ще рече „маруля“.

Но отвлякох се.

Свинар, не свинар – Ивайло скочил да се бие за свободата, погнал татарите и ги прогонил.

Само че не го задоволявала вече само свободата, поблазнила го царската корона.

И хайде към Търновград!


Пък за да не кажете, че черня само славната българска история, ще ви дам пример с друг исторически мъж.

Спартак.

Който също скочил да се бие за свободата и повел робите към родните им места.

Ама по едно време размислил, завъртял се кръгом и хайде към Вечния град!

Историци и писатели обясняват по какви ли не завъртени начини това хрумване, но за мене то си е съвсем прозаично – прищял му се на Спартак императорския скиптър.

И Ивайло, и Спартак обаче не видели добър край.

Защото не са царските работи за свинари, марули и пехливани.

А май ще излезе, че и за пожарникари не са…


неделя, март 06, 2011

Велосипед, ама друг път

Вихрен ударен труд се очертава да закипи в просветното министерство.

Вестник „Сега“ ни уведомява със заглавие: „Започва образователна реформа в безпрецедентно къси срокове „.

Какво ли толкова ги е подбудило там, та да запретнат яко ръкави, ще попитате.

Е, нищо особено: имало за усвояване 18 (словом: осемнадесет) милиона лева!

Ама да не мислите, че „безпрецедентно късите срокове“ означават скоро.

Няма такова нещо или както се казваше в един български филм: „Татко ще ми купи велосипед… ама друг път“.

Плодовете на „късите срокове“ щели да узреят чак през 1913 година.

С други думи, когато след парламентарните избори - „я камилата, а камиларя“.

Но дотогава в едно можем да бъдем сигурни – парите ще бъдат усвоени!

След което ще дойдат нови "ентусиасти" в образователната система, с нови концепции и нови „къси срокове“ за усвояване на нови финансови средства.

Нагледал съм се вече на какви ли не просветни (да не се бърка с "просветени"!) реформатори, на какви ли не чудесии съм се наслушал да ни се обещават, затова изобщо вече не им вярвам на приказките.

Най-много и сега да се получи нещо a la Мичурин – ще посадят ябълкови дръвчета, а те ще родят тикви.

И велосипедът пак ще остане за друг път…


събота, март 05, 2011

Пир на духа

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов


Ана Чапман [1] си направи сайт и се обърна към руснаците. О! иди си минало! Това вече не са черните гащички с червената панделка за списание „Maxim“ и не са фотосесиите с изкуствени фалоси. Нашата волгоградска миледи свали лилията от рамото си, постъпи в „Млада гвардия“ на „Единна Русия“ [2] и днес е загрижена за (цитирам) „единството на народа и земята“. Юруш, трудови селяни!

Еволюция все пак. Преди Ана (цитирам) беше „загрижена за личното си щастие“. Но (цитирам) нейната „идеология се промени“. Тя разбрала, че (цитирам) „осмислянето на живота се постига с отдаване“…

Сега явно Ана се отдава по този начин. Много интересна поза, ще я наречем – гражданска.

Накратко: всичко е на сайта. Патриотизъм, всякакви фантазии…


1. За тези, които са забравили, Ана Чапман беше сред пишман шпионите, които САЩ натириха преди време да си вървят в Русия.

2. За “Единна Русия“ май всички знаят, че е партията на Путин, но за всеки случай да спомена и това. Путин там го дава нещо като бат Бойко едно време: председател е на „Единна Русия“, но не е партиен член.


Мизерия и безпросветност


Този откъс е от документален филм за Нестор Махно.

Но не за легендарния „батько“ ще ми бъде думата.

Откъсът е за село Гуляйполе, родното място на Махно, отпреди болшевишкото нашествие.

Текстът е следният:


„По това време Гуляйполе било село, но необикновено село. Там живеели 16 000 жители. Имало три православни църкви, синагога, пет начални училища, немско и две еврейски училища, библиотека, кинематограф, театър. А наоколо над 50 големи хутора на богати немци-колонисти…“


Пък ни учеха някога по история, че там, където разпрострели властта си болшевиките, заварили навсякъде по селата „мизерия“ и „безпросветност“.

Не ми се иска изобщо да си мисля как комисарите са се борили с „мизерията“ и „безпросветността“ в този край, особено по време на колективизацията.

А що се отнася до немците-колонисти, техните цветущи стопанства още преди това самият Нестор Махно разсипал, а стопаните изпозастрелял…


четвъртък, март 03, 2011

Под егидата на Sony Music Entertainment

Вчера монтирах филмчето от състезанието по спелинг (Spelling Bee) в училището.

Качих го на YouTube и след това дадох връзка към него от училищния профил във Фейсбук.

Когато обаче се опитах да пусна филмчето оттам, получих следната картинка:


От цялата работа излиза, че Sony Music Entertainment (изобщо не го зная какво е това животно!) се грижи за моите авторски права.

Толкова се грижи, че дори аз не мога да разпространя собственото си "произведение"!

Трогнат от тази грижа, теглих една яка попържня и на Sony Music…, и на YouTube, и на световната конспирация (за всеки случай!), и…

…качих филмчето на Dailymotion.

Ето го:




Лош актьор

Едно момиченце в училището ме помоли да му преинсталирам лаптопа.

Преинсталирах го.

На другия ден момиченцито ми носи плик и в него – кола, шоколадови бонбони и пакетче солети.

- Това е – казва ми – за лаптопа…

- А, така не сме се разбрали – сърдя се аз и тонът ми става неподправено грубоват. – Да съм ти казвал, че искам нещо!?

- Ама тя мама… - момиченцито ме поглежда сепнато, плахо и аха да се разплаче.

В същия момент, в който срещам очите му, разбирам колко безобразно преигравам.

Като посредствен актьор на сцената, който иска да мине за знаменит.

- Добре – опитвам се да се усмихна, макар не много успешно, и вземам плика, - но за друг път да се разберем – не искам нищо…


вторник, март 01, 2011

Сергей Есенин

Досега знаех (така пише в дебелите книги), че има само един киномомент, уловил руския поет Сергей Есенин: по време на речта на Каменев при откриването на паметника на поета Колцов (Есенин е зад Каменев).



Оказа се обаче, че има и друг интересен киномомент: Сергей Есенин и Айседора Дънкан на парахода „Paris“ при пристигането им в Ню Йорк през 1922 година.



Жалко само, че кадрите са неми, иначе би било интересно да чуем "разговора" на двамата.

Защото е всеизвестен фактът, че Есенин не е знаел английски език, а Айседора Дънкан - руски.