
Да си цар, и в прекия, и в преносния смисъл, сигурно не е лошо нещо.
Иначе всеки ще бяга от подобна перспектива.
Ама кой бяга от баницата!
Я погледнете само историята.
Например наш Ивайло.
За когото някога учехме, че бил свинар, защото така го наричали „източниците“.
А аз още тогава си казвах на ум, че ако е така, Ивайло е бил и маруля!
Защото „източниците“ го наричат също така „бърдоква“, което ще рече „маруля“.
Но отвлякох се.
Свинар, не свинар – Ивайло скочил да се бие за свободата, погнал татарите и ги прогонил.
Само че не го задоволявала вече само свободата, поблазнила го царската корона.
И хайде към Търновград!
Пък за да не кажете, че черня само славната българска история, ще ви дам пример с друг исторически мъж.
Спартак.
Който също скочил да се бие за свободата и повел робите към родните им места.
Ама по едно време размислил, завъртял се кръгом и хайде към Вечния град!
Историци и писатели обясняват по какви ли не завъртени начини това хрумване, но за мене то си е съвсем прозаично – прищял му се на Спартак императорския скиптър.
И Ивайло, и Спартак обаче не видели добър край.
Защото не са царските работи за свинари, марули и пехливани.
А май ще излезе, че и за пожарникари не са…




