Да си цар, и в прекия, и в преносния смисъл, сигурно не е лошо нещо.
Иначе всеки ще бяга от подобна перспектива.
Ама кой бяга от баницата!
Я погледнете само историята.
Например наш Ивайло.
За когото някога учехме, че бил свинар, защото така го наричали „източниците“.
А аз още тогава си казвах на ум, че ако е така, Ивайло е бил и маруля!
Защото „източниците“ го наричат също така „бърдоква“, което ще рече „маруля“.
Но отвлякох се.
Свинар, не свинар – Ивайло скочил да се бие за свободата, погнал татарите и ги прогонил.
Само че не го задоволявала вече само свободата, поблазнила го царската корона.
И хайде към Търновград!
Пък за да не кажете, че черня само славната българска история, ще ви дам пример с друг исторически мъж.
Спартак.
Който също скочил да се бие за свободата и повел робите към родните им места.
Ама по едно време размислил, завъртял се кръгом и хайде към Вечния град!
Историци и писатели обясняват по какви ли не завъртени начини това хрумване, но за мене то си е съвсем прозаично – прищял му се на Спартак императорския скиптър.
И Ивайло, и Спартак обаче не видели добър край.
Защото не са царските работи за свинари, марули и пехливани.
А май ще излезе, че и за пожарникари не са…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.