Едно момиченце в училището ме помоли да му преинсталирам лаптопа.
Преинсталирах го.
На другия ден момиченцито ми носи плик и в него – кола, шоколадови бонбони и пакетче солети.
- Това е – казва ми – за лаптопа…
- А, така не сме се разбрали – сърдя се аз и тонът ми става неподправено грубоват. – Да съм ти казвал, че искам нещо!?
- Ама тя мама… - момиченцито ме поглежда сепнато, плахо и аха да се разплаче.
В същия момент, в който срещам очите му, разбирам колко безобразно преигравам.
Като посредствен актьор на сцената, който иска да мине за знаменит.
- Добре – опитвам се да се усмихна, макар не много успешно, и вземам плика, - но за друг път да се разберем – не искам нищо…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.