Тя започна с един филм.
Трябва да съм бил много малък, сигурно в детската градина.
На екрана в селското кино огромно чудовище вървеше сред горящ град и мачкаше къщите като кибритени кутийки.
След това цяла седмица спах в леглото при баба и дядо.
От страх, уплаши ме много драконът.
После, много по-късно, попаднах на един разказ от Танидзаки, май в някакъв сборник.
Казваше се „Татуировката“.
Очите ми станаха на понички (или може би на японички), толкова зашеметяващ беше разказът!
И се започна: Танидзаки, Кавабата, Акутагава, „Товазугатари“ на Ниджо, „Генджи моногатари“ (още една старинна повест съм чел, ама не й помня името), Мишима.
Заедно с Куросава, единствения режисьор, на когото съм гледал филмите до един.
От всички изброени научих изключително много и за Япония, и за японците.
И тази страна с нейните хора ми стана някак си много симпатична.
А с интернета към „японската колекция“ прибавих и блога на Ruma, който следя с голям интерес.
Сега, благодарение на Албена, надникнах и в друг интересен японски блог, който също мисля да наглеждам.
Текстът е на японски, но е малко и не е сложен, затова не се потя много с речника.
(Защото някога започнах да уча японски, но като прескочих благополучно катакана и хирагана, ме обзе колосален мързел и така си останах на ниво вакаримасен.)
А сега, като се върна у дома от работа, едно от първите неща, които правя, е да видя новините от Япония.
Разбира се, започвам с туитъра на Албена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.