Преди време писах, че въпреки родителските препоръки: „Давайте на децата да четат книги, нашите учители ни даваха“, не го правя.
И още едно нещо не правя.
Не карам децата да учат стихотворения наизуст.
Въпреки отново някои родителски препоръки, а и искреното учудване на някои колеги: „Ама как така!“
Ами ей така!!
То е все едно да накарат мене да пея в хор.
Ще пасвам точно на пословицата за лъжицата катран, която разваля кацата с мед.
Защото, ще дам на Иванчо да научи наизуст „Да се завърнеш с бащината къща“, ще го изпитам и той ще започне такова рецитиране, че мазилката на тавана ще се напука, на мене ще ми се прииска да се навра в миша дупка, а Димчо Дебелянов ще се обърне три пъти в гроба си.
След три дена, разбира се, Иванчо няма да помни нищо от стихотворението.
Затова стихотворения трябва да рецитират тези, които могат да рецитират.
Песни трябва да пеят тези, които могат да пеят.
Даже и в час по музика.
А то какво се получава – пет-шест деца пеят както трябва, останалите надуват ерихонски тръби…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.