Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 50. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8036. Арх. т. I., № 26, стр. 53.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА - 29 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 29 януари Брой 2

Братя членове на ЧРК!

В Орханието

Писмата ви от 6 и от 15 януари получихме и твърде добре разбрахме съдържанието им, и срещу дадените ви от закона [права], пращаме ви и разписката, за която ще ни съобщите дали сте получили. А законът още не е дошъл до нас.

Пишете ни, че сте като оногоз, дето е заровил таланта [си] и нататък, пак ни давате надежда. [1]

Вижте следващото от нас [2] и дано не бъдете вече като оногоз, дето заровил таланта, но хора! [3] ето: не е ли жално вече да бъдем таквиз! Кой не знае теглилата на бедното ни отечество и кой българин вече не вижда живиничната си рана от тиранина, която се вкопава от ден на ден! [4] Всеки знае и всеки българин вижда, но какво е! [5] / / един му и кокалите захванала да му прояжда тая проклета живиница, и за него е [ясно, че трябва] час по-скоро да умре с пушката в ръка [готов за революция]! Той не иска насърчение на думи, а други, като още не усеща болките на тая живиница, която го е заяла с цел да дояде него, че после да захване [и] децата му, и тъй нататък. [6] Но ще ли гледаме ние, страдащите [7], такива хладнокръвни и мними родолюбци, които не жалят нито децата си! [8] Не! Не! Ни час! И вече е казано: „Свобода чиста или смърт.“

Ние насърчавахме всички чле[нове] и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат най-напред пред очи и рекат: „По-добре смърт честна, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянства докрай, за него е неописуема радост с големи дарове [9] от българския народ. И ето, че часът е сега [10], което да спечели всеки [11]. Още като някой си [12]: „Ама ако умра!“ То ние му казваме, че [13] неговото име завинаги остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели тоя свят дар и от Бога венецът, трябва по-напред да се жертва всичко, па и себе си, а и всеки трябва да даде поне най-малко десятък от имуществото си! Това е данъкът, за който ви писах - който е според състоянието ти. Защото ако се разбере после, че някой крие или отрече помощта си, ще дойде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отърве [14] от нашия нож, който скоро [15] ще започне да изпълнява длъжностите си срещу опаките [мними родолюбци, които обещават за когато чак видят] и [които] предлагат всякакви извинения като че уж му било представлявало не знам какво си, и не прилягало му да вземе участие; пари не дава, да не би да узнаело турското правителство. Или пък готови пари нямал. И така нататък. На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореспоменатата ни слава от българския народ и венец от Бога. Иначе от това [16] той не е българин, не е християнин, не е човек! Следователно за него смърт, смърт и смърт.

След 30-40 дни ще изпратим лицето Аслан Дервишооглу с още някои и други във Влашко, където ще стане скупщина от чисто народни българи, от разни места, живеещи извън Българско. Там ще се дава мнение върху всичките ни народни работи, според обстоятелствата и общото положение в Европа. Това тяхно вишегласно мнение ще се даде тук, в Централния комитет, а ние пък ще разпратим [на] всички ч[астни] комитети, да свикаме представителите и по вишегласие ще правим всичко.

Хората ни, които ще се изпратят от Централния комитет във Влашко, се изпращат с мисия да вършат и други работи, които след това ще ви съобщим. Следователно ще трябват повечко пари, затова ще гледате колкото е възможно повечко да съберете и да ни ги внесете 10—15 дни по-рано, до пътуването на хората ни, защото ще гледаме колкото е възможно по-скоро да отидат и да се върнат, докато не са ни протръгнали вапорите (параходите - бел. П. Н.), защото преименуването им по-нататък и насам е твърде опасно, пък и времето не ни чакаха!!!...

Докато се върне лицето, чрез което се разбираме с вас и вие с нас [17], вие все със същите бележки ще оправяте писмата си, и с надписа пак Аслан Дервишооглу Кърджала.

---------------------------

1. Нямат пари на ръка, но ще имат. Не притежаваме самото писмо на орханийци, за да приведем текстуално признанието им. А сравнението е според библейската притча за таланта (старинна монета): притежателят му го заровил нейде в земята, забравил къде. И сега нито може да му се радва, че го притежава, нито може с него да зарадва другиго.

2. Вижте какво имаме да ви кажем от наша страна

3. Но бъдете изпълнителни и достойни членове на комитета. На това същото място след‘хора’ Левски собственоръчно поставил звездичка за знак на бележка под страницата. А долу под страницата стои пак звездичка и срещу нея бележка: „Това точно както си е, така и ще да стане, но за другите села се захваща от звездата за всяко.“ От което трябва да съдим, че: 1. настоящият текст на писмото до орханийци е само чернова; 2. то е чернова за всички села в Орханийско, в които има Ч. Р. комитети и до които Левски вероятно е изпратил същото писмо; 3. писмото до орханийци ще бъде точно копие от черновата ѝ 4. всички други писма до селата няма да съдържат не само първите два кратки пасажи от черновата, но и обръщението тук с двете начални мисли до самата звезда. Следователно до всяко село ще започва просто: „ето: не е ли“ и пр.

4. Раната става от ден на ден все по-дълбока.

5. Всеки българин вижда тази горчива истина, но какво излиза в действителност?

6. Остава си съчувственик уж по народното дело, ама на думи и насърчения само.

7. Настраданите.

8. Които не жалят нито децата си!

9. Признателност.

10. Е ударил.

11. Всеки да спечели това високо дарение на народа си.

12. И още, както казват някои.

13. То ние това му и казваме, че... - целият този пасаж от писмото и по стил, и по тон е проповед от Свещеното писание.

14. Отървеше.

15. Според датата на настоящето писмо - 29.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. На кого от двамата е принадлежало авторството на плана за терористичния начин на изнудване - за това нямаме по-точни фактически указания.

16. Не постъпи ли, не чувства ли така.

17. Левски още е в Букурещ.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 49. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8035. Арх., т. I., № 25, стр. 51.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПЛЕВЕНЦИ - 23 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Българско, 23 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Братя членове на ЧРБ комитет

В Плевен [1]

Работата ви засега [изисквана] от Централния комитет е: да ни дадете сметка с бележките ви [2] от хората ни, които са ви изпращани с мисия да ви покажат пътя за избавление на поробеното ни отечество. Бележките кога и кои хора са ви изпращани от Централния комитет, на всяко идване с каква мисия са били и вие как сте ги приели? Сметка: именно кой кога е дошъл, колко дни е стоял, какви разноски е направил и за какво кога е платил, и кога не? За всичко точно, кратко и ясно писмено ще съобщите на Централния комитет. Ваша сметка: относно закона [3] както в града ви, тъй също и по околните села работите ли да се съставят подобни дружества и именно с кои села; принасят ли сметка с работата си в частния ви комитет. Колко членове сте в частния комитет под номера от 1-ви, 2-ри и т.н., без имена; колко войводи има изпитани, какви са и къде се намират. Колко и какво оръжие има, тайни къщи или ханове за укриване на заподозрени наши хора, било пеша или с коне, (защото се случва) [4] и още места за събиране на военни материали. Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, ще го забележите с причините, поради които се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са. Ще ни явите колко юнаци имате готови с оръжия, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет да ги повика. Колко пари сте внесли в Централния комитет, колко коня и за по колко. Именно кому са дадени парите и конете и срещу тях получили ли сте разписки от Централния комитет и чрез кого; и още от кой месец и ден. Колко разписки са, по колко и от кой номер. За всичко писмено ще съобщите на Централния комитет, щом като ви се пише в сметките. Ще бързате за всичко, защото се усилва и еничарският турски комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци и сърби с тур.[ците] бой!!! Черногорските войводи в писмата си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им определим ден, в който да се захване [въстанието] по едно и също време. Нашият отговор беше тъй: „Още малко има да се готвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме готови, а хората, като ни гледат мързеливи в работата, няма и да ни чакат. Предвижданията са, че ще ни изпреварят заедно със сърбите; едно само спира черногорците да не подават още ръка на сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са начертали. Но каквото и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се започнеше от коя и да е страна боят, пък ние в нещо [да сме] неприготвени... За това Централният комитет е невинен; защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Но и ако ни изпреварят горните, за които казахме, и се започнеше боят, то ще е за неизпускане време, защото иначе сме загубени во веки веков. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили, за да даде по-скоро ред на всичките частни комитети за революция.

Преди да се съставят частните комитети в Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето си от 4-5 години по Българско даде точна сметка: къде какви хора има и какво е вземал и давал с тях. След съставянето на Централния комитет се отреди пак същият (В. Левски) със закона по същите места да състави ЧРБ комитети, за което пак даде точна сметка: де що го е срещнало и де как е посрещнат от препоръчаните му. Както ви е казано от него, като дадете бележките си за закона, ще го изпратите придружен с 2 турски лири, както бяха изпратени вече от много места. Тогава Централният комитет по вишегласието на всичките частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде да се води и управлява всеки работник по него в народната ни работа.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги. Всеки един според състоянието си ще даде десятък от имот и от 2 таксита: за първите трябва да гледате, щом ви се пише да бъдете готов, пък за вторите с парите заедно ще си изпратите един представител, закъдето се повика да дава глас върху всичките народни работи; ще присъства и въобще в народната сметка като: откъде колко е взето, и къде се е дало и въобще в Българско къде и кога е започнато и какво е изработено. Тая сметка ще се подн[е]се на всеки член пред очите. [5]

Сега за парите. Гледайте по какъвто и да бъде вече начин, но да бъде по-скоро. А колкото имате засега събрани, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки под какви знакове ще познаваме вашата община и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет. Съветвам ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите явените вам засега длъжности, защото има и друго да свършите и ще сме вече готови.

Лицето, чрез което ще се разбирате с Централния комитет, е Аслан Дервишооглу Кърджала, по-напред отбелязан като В. Левски. На същото лице името ще се променя според обстоятелствата, за които ще предизвести Централният комитет, щом види, че е нужно да се промени.

1. Писмото се отнася до цикъла от по-предни кореспонденции № 43 и № 44 и пр., но е интересно да се изучава във връзка с оплакванията на Левски до Д. Хр. П. от брат му Анастас в Плевен № 22, № 25, № 27 и др.

2. Писмени документи.

3. Съгласно изискванията на устава.

4. Защото се случва да пътуват и с коне.

5. Недоизказана мисъл. Трябва да се разбира, че втората сметка, а именно: откъде колко се е дало и въобще в България къде и кога е започнало делото и какво е извършено - това ще се изложи на Общото събрание пред всички.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 48. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 69. Из частния архив на Троянския комитет.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ - 18 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 18 януари, Ловеч

Господине, изпращаме ви един кон да го задържите в Троян или по-добре до десетина дни двадесет дни, колкото за зоб и сено, премерете му, аз като дойда, ще си платя и конят да не ходи навън, защото е заподозрян. Както и да е, задръжте го или при вас, или в манастира, или в колибите, да не му се качвате да ходите навън. Пък на човека ни, който ще ви го докара, да му вземете друг кон с кирия и да си дойде в Ловеч.

Асланооглу Видинли [1]

Явете ни до кой карар сте дошли!

Адр. Махмудая Филибели. [2]

1. Следва знакът на Левски.

2. В. Спасов - ханджия в Троян, член от комитета.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Нобелови лауреати – 1946 година

Херман Дж. Мълър (Hermann J. Muller)

21 декември 1890 г. – 5 април 1967 г.

Нобелова награда за физиология или медицина

(За откритието му, че рентгеновите лъчи предизвикват мутации.)

Американският биолог и генетик Херман Джоузеф Мълър е роден в Ню Йорк и е по-малкото от двете деца в семейството си. Баща му, Херман Джоузеф Мълър старши, е потомък на немски католици и се готви да стане адвокат, но е принуден да поеме семейната леярска работилница. Майка му е дъщеря на английски сефард. Макар че бащата на Мълър умира, когато момчето е само на девет години, той успява да му придаде своята любов към науката. Херман и по-голямата му сестра посещават общообразователно училище в Харлем, а през 1907 г. Мълър завършва училището "Морис" в Бронкс. Като изключителен ученик, той получава стипендия от Колумбийския университет, водещ център в областта на генетичните изследвания. Там, както и в средното училище, Мълър организира клуб по биология. Като завършва университета с отличен успех през 1910 г., той получава една година по-късно званието магистър по физиология, като пише магистърска теза, посветена на предаването на нервните импулси.

След като завършва университета, Мълър получава стипендия и се занимава с експериментална физиология в медицинския колеж към университета "Корнел" в Ню Йорк. Той поддържа връзки с двама млади приятели от Колумбийския клуб по биология, Алфред Стъртеван и Калвин Бриджис, които проучват хромозомната наследственост на плодовата мушица Drosophila в лабораторията по зоология и генетика на Томас Хънт Морган в Колумбийския университет. Мълър се присъединява към тази група през 1912 г., когато става преподавател в катедрата по зоология.

Анализът на предаването на генетичните характеристики (мутациите) при дрозофилите показва, че гените са обединени в групи, могат да се делят и да се подлагат на рекомбинации в съответствие с генетичната теория на Грегор Мендел. В докторската си дисертация през 1916 г. Мълър доказва безспорно, че четирите групи свързани гени, открити със специални генетични изследвания, съответстват на четирите хромозоми в ядрата на клетките на дрозофилите. Този факт убеждава съмняващия се преди това Морган, че гените на Мендел не са просто изкусни теоретични символи, а реално съществуващи единици, намиращи се в хромозомите. Резултатите от изследванията на научната група са публикувани в книгата "Механизмът на Менделовото наследство" («The Mechanism of Mendelian Heredity», 1915 г.); в нея се обсъждат принципите на "класическата" генетика, съществуваща преди биохимичните изследвания. Чувствайки, че много от неговите представи, особено теоретичните, не се признават в Колумбийския университет, Мълър приема предложението за сътрудничество на Джулиън Хъксли от института "Райс" в Хюстън и през 1915 г. се премества в Тексас. По-късно се връща за две години (1918-1920) в Колумбийския университет, преди да стане професор по зоология в Остинския университет в Тексас.

През 1923 г. Мълър се жени за Джеси М. Джейкъб, преподавателка по математика в университета, съавторка на някои негови публикации; семейството има един син.

Интересът на Мълър към генетиката се подкрепя от теорията на Чарлз Дарвин за естествения подбор, според която новите генетични изменения (или мутациите) се появяват постоянно и случайно в популациите на живите организми. Според тази гледна точка, тъй като измененията са незначителни, еволюцията се движи с малки стъпки, а не с големи крачки.

Като очаква, че повечето от естествените мутации трябва да бъдат неблагоприятни за оживяването на видовете, Мълър отглежда разновидност дрозофили, чиито хромозоми с цел идентификация са маркирани с отличителни безвредни генетични варианти. Маркираната хромозома, в която протича пагубна мутация, теоретично трябва да изчезне от генетичната линия; в резултат от това честотата на подобни изчезвания трябва да служи за мярка на скоростта на мутациите. През 1920 г. Мълър и неговият колега Едгар Алтенбург от Колумбийския университет правят първите измервания на скоростта на мутациите.

По време на работата си в института "Райс" Мълър изяснява, че повечето мутации са вредни или смъртоносни. След това доказва, че скоростта на мутациите не зависи от околните фактори и че мутациите протичат с постоянна скорост, независимо от необходимостта от тях. Мълър предполага, че околните фактори, каквито са например рентгеновите лъчи (открити от Вилхелм Рентген през 1895 г.), могат да оказват генетичен ефект. По принцип гените са много устойчиви и трябва да им се въздейства с извънредно висока енергия, каквото е например рентгеновото облъчване, за да ги повреди. Тъй като рентгеновите лъчи влияят на отделните молекули, те могат да повреждат и отделни гени, без да засягат другите. През 1926 г. Мълър открива, че рентгеновите лъчи в действителност увеличават скоростта на мутациите стотици и хиляди пъти в сравнение с нормата.

Откритието, според което наследствеността и еволюцията могат да се изменят преднамерено в лабораторни условия, предизвиква сензация. След съобщението за изследванията му в списание "Science" през 1927 г. Мълър внезапно става известен и почитан, но поради преумора и нарастващи финансови затруднения, предизвикани от кризата през 1929-1930 година, той прави опит за самоубийство в началото на 1932 г. Когато излиза от състоянието си на депресия и получава стипендия от фонда "Гутенхайм", той заминава за Германия и прекарва една година в отдела за генетика, ръководен от Николай Тимофеев-Ресовский, към Института за проучване на мозъка "Кайзер Вилхелм" в Берлин. След това приема поканата на Н. И. Вавилов, директор на Института по растениевъдство към Академията на науките на СССР, и пристига в Ленинград като водещ генетик, за да изследва мутациите на гените. През 1935 г. се развежда с Джеси Джейкъб.

Мълър напуска СССР през 1939 г., за да участва в испанската гражданска война. През следващите три години прекарва в Института по генетика на животните към Единбургския университет (Шотландия), където среща Доротея Канторович, немска емигрантка. Двамата се женят през 1939 г. и имат една дъщеря.

Като се връща през 1940 г. в САЩ, Мълър заема временно длъжността професор по биология в колежа "Амхърст" (щат Масачузетс). През 1943 г. участва като консултант в разработката на Манхатънския проект, а след края на войната - в работата на Комисията по атомна енергия на САЩ. През 1945 г. става професор по зоология в Индианския университет в Блумингтън.

През последните години от живота си Мълър прави значителни усилия да промени преподаването по биология в средните училища и да разработи евгенична програма, наречена "Избор на зачатие", според която спермата на известни мъже трябва да бъде замразявана за по-нататъшно използване при зачатието на здраво и умно бъдещо поколение. Той представя своите възгледи по този въпрос в книгата си "Изход от нощта: поглед на биолога към бъдещето" ("Out of the Night: A Biologist's View of the Future", 1935 г.). Занимавайки се с генетични изследвания, Мълър, освен това, прави първия психологичен анализ на поведението на еднояйчни близнаци, възпитани в различни семейства.

Мълър се увлича от различни видове спорт, проявява голям интерес към световната политика и пътешествията, обича литературата. В средата на 60-те години сърцето му заболява и това довежда до смъртта му от сърдечна недостатъчност.

Многобройните награди на Мълър включват наградата Кимбър по генетика на Националната академия на науките (1955 г.) и наградата Александър Хамилтън на Колумбийския университет (1960 г.). Той е член на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Дружеството по експериментална биология и медицина, на Американското дружество на зоолозите, на Американското дружество по генетика, на Дружеството на генетиците на Великобритания и на Американското философско дружество, а също така е чуждестранен член на Лондонското кралско дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 47. Това писмо е еднакво с предишното, очевидно става въпрос за преписи, изпращани по различни краища на страната. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8032. Арх. т. I. № 24, стр. 50 № 48.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПОВЕЧЕ ЧАСТНИ КОМИТЕТИ - 17 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872 г., 17 януари

Братя! [1]

От Централния комитет казаните ви песни, че се пеят от различни места различно за нашия народ и държава, така е!... И друго спасение няма за нас, освен по-скоро да продадем и ризата си, за да се сдобием със средства и да заиграем нашето си хоро, което ще върне и горните песнопойци, и нас ще извади от деспотите. И сме вече най-щастливите!... Това горните песнопойци познават твърде добре и ние сами виждаме това, като се потурнахме няколко пъти в опит. Следователно с препоръката на С. и В. - момци на бой еднакви, единият по-дебеличък и със средни червеникави мустаци, другият - с руси мустаци. С тях давайте и взимайте свободно, но всичко с бележки: в кой ден са пристигнали, кога са излезли, колко разноски са направили и за какво, платили, неплатили. Бележките искаме от вас с пусулки. Също и колко пари им давате, ще ги записвате в особена пусулка и да им я дадете; пък те ще записват на вас колко им давате. И щом донесат сметките си в Централния комитет откъде какво са взели, тогава ще разпратя разписките от Централния комитет срещу дадените ви. [1]

Аслан Дервишооглу Кърджали

1. Бележка от Левски под страницата: "Същите подписани от: Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово с приносящи Сава Младенов и Васил Йонков.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 46. Като източник Страшимиров сочи „Археологически и исторически изследвания“ - д-р В. Берон, стр. 305, 1886 г.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЯСКОВЦИ И ТЪРНОВЦИ - 17 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872 г., 17 януари

Братя! [1]

От Централния комитет казаните ви песни [2] от разни места, че се пеят различно [3] за нашия народ и държава, така е!... И друго спасение няма, освен да продадем и ризите си, та да се сдобием до средства и да заиграем нашето си хоро..., което ще върне и горните песнопойци назад [4] , и нас ще извади от деспотите. И тогава вече ще сме най-щастливите!... Това горните песнопойци познават твърде добре и ние сами виждаме вече като се потурнахме няколко пъти в опит. Следователно с препоръката на С. и В. [5] - на бой еднакви, единият по-дебелчък с червеникави средни мустаци; другият - с руси мустаци. Дайте и вземете свободно, но за всичко с бележки: кой ден са пристигнали? Кога са излезли? Колко разноски са направили и за какво, платили ли са или не са платили? Бележките искам във ваша пусулка (кратко писмо, записка - бел. П. Н.). Също и колко пари им давате ще ги записвате в особена ваша пусулка. И да им я дадете, пък те ще записват за вас колко са взели. И щом си донесат сметките в Централния комитет откъде какво са взели, тогава ще ви разпратя разписките от Централния комитет срещу дадените ви.

Аслан Дервишооглу Кърджали

1. В Лясковец и Търново.

2. Препоръчаните мерки и указания от Централния комитет.

3. Има лица, които правят възражения и се лъжат разно.

4. Силата и бързото предано действие на верните хора на комитета ще върнат (ще убедят) и колебаещите се.

5. Сава Младенов и Васил Йонков.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоклу - 16 януари 1872 година

39. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

В памет на Василий Макарович Шукшин

Публикация на Интерактивен музей на В.С.Высоцкий

Превод от руски: Павел Николов

Мы спим, работаем, едим

А мир стоит на этих Васях.

Он сам себе был господин

И гражданин в трех ипостасях…

Така започва стихотворението „В памет на Василий Шукшин“, което Владимир Висоцкий предлага на литературното списание „Аврора“. Но както често става с него – публикацията не вижда бял свят…

„…Песните имат по-щастлива съдба от хората. Добрият човек, достойният човек се вълнува много, нервничи, безпокои се за своите близки и умира по-рано от лошия. Така се получава – винаги „смъртта най-добрите набелязва, след себе си ги дърпа тя – и пак един към тъмнината тръгна, поболя се, не буйства вече, не скучае…“ – това е малко късче от моето стихотворение, посветено на Вася Шукшин, написах го в деня на смъртта му. А лошият човек – лошият живее дълго, защото се хаби малко. С песента е пък обратното: песента, ако заслужава това, може да живее дълго… (Из концерта на Висоцкий в Ликтарино, Московска област, ДК "Мир", 03.07.80 г.).

Висоцкий не е играл във филм на режисьора Шукшин, макар че се явява на проби за филма „Живее такъв момък“. Но винаги се е отнасял с уважение към всичко, което създава в своите „три ипостаса“ (писател, режисьор и актьор) Василий Макарович. Смъртта на Шукшин поразява дотолкова Висоцкий, че, както си признава по-късно по време на един домашен запис, за първи път се разплакал със сълзи, когато научил за това… По време на своите концерти Висоцкий разказва спомени за компанията от улица „Болшая Каретная“, като споменава и Шукшин. Той винаги е съжалявал много, че не се е снимал в негов филм.

На първите две снимки е Шукшин във филма „Калина алена“ и по време на снимките на филма „Живее такъв момък“. А третата е фотопроба на Висоцкий за филма „Живее такъв момък“.

И като добавка извън публикацията на Интерактивния музей – стихотворението „В памет на Василий Шукшин“, песенен вариант на Висоцкий: