
Из интервю с Виктор Шендерович във вестник „Українська правда“.
Превод: Павел Николов
Демокрацията не е предмет на вярата. Тя не е Мохамед, не е Христос и не е Буда. Демокрацията е комплект от инструменти. Тя е само механизъм, а не цел. По това се различава от комунизма и Божието царство.
Демокрацията е начин, който може да ни помогне да направим така, че децата да бъдат нахранени, старците лекувани, улиците чисти. Ако, разбира се, сме се договорили, че искаме именно това.
Можем да тръгнем и по друг път, да се опитаме да намерим един велик човек, който ще ни каже какво да правим, къде да вървим, и да му дадем пълната отговорност за бъдещето.
Известно е как свършва това. Ние знаем имената на несменяемите вождове: от Рамзес до Мусолини, Хитлер, Сталин, Кадафи, Путин, Чавес, Лукашенко… Идеологиите могат да бъдат съвсем различни, но технологията е една: аз съм най-добрият, всички, които са против мене, са врагове на държавата.
Демокрацията е различна технология, която предполага, че хората сами, с цената на своя страх и риск, по пътя на равни и честни избори ще си изберат мениджър, който ще решава поставените от тях задачи. И след това ще гледат – добре ли изпълнява той поръчението. И в зависимост от изводите, или ще го преизберат за следващ мандат, или ще му дадат един по врата.
Добавка от преводача: Като си помисля колко е широк вратът на Бойко, твърде яко ще отекват плесниците!