четвъртък, април 07, 2011

Диалог

Медведев и Чавес стигнали до общо мнение за Либия.

Има си хас да не стигнат: краставите магарета през девет планини се подушват.

Трябвало да се започне, викат Медведев и Чавес, „политически диалог“.

С кого, с Кадафи ли?

Я да си гледат работата!

С диктатори не се води диалог.

На диктаторите Провидението е отредило друга съдба.

Или умират с възпален от кошмари мозък (Сталин)…

Може и в затворническа килия (Милошевич)…

Или се самоубиват (Хитлер)…

Или ги бесят (Саддам)…

А ако Кадафи няма толкова голям късмет като горните свои събратя и го докопат в момента сънародниците му, ще го одерат жив и ще направят от кожата му тъпан!

Пък онези двамата нека си бълнуват за диалог…


сряда, април 06, 2011

Демокрацията

Из интервю с Виктор Шендерович във вестник „Українська правда“.

Превод: Павел Николов


Демокрацията не е предмет на вярата. Тя не е Мохамед, не е Христос и не е Буда. Демокрацията е комплект от инструменти. Тя е само механизъм, а не цел. По това се различава от комунизма и Божието царство.

Демокрацията е начин, който може да ни помогне да направим така, че децата да бъдат нахранени, старците лекувани, улиците чисти. Ако, разбира се, сме се договорили, че искаме именно това.

Можем да тръгнем и по друг път, да се опитаме да намерим един велик човек, който ще ни каже какво да правим, къде да вървим, и да му дадем пълната отговорност за бъдещето.

Известно е как свършва това. Ние знаем имената на несменяемите вождове: от Рамзес до Мусолини, Хитлер, Сталин, Кадафи, Путин, Чавес, Лукашенко… Идеологиите могат да бъдат съвсем различни, но технологията е една: аз съм най-добрият, всички, които са против мене, са врагове на държавата.

Демокрацията е различна технология, която предполага, че хората сами, с цената на своя страх и риск, по пътя на равни и честни избори ще си изберат мениджър, който ще решава поставените от тях задачи. И след това ще гледат – добре ли изпълнява той поръчението. И в зависимост от изводите, или ще го преизберат за следващ мандат, или ще му дадат един по врата.


Добавка от преводача: Като си помисля колко е широк вратът на Бойко, твърде яко ще отекват плесниците!


Театро

Не вярвам в конспиративни теории, но тук случаят изобщо не е такъв.

Красимир Първанов бил подписал за АЕЦ „Белене“, без да има правомощия.

Хайде бе, че той да не е малоумник и да не знае какво прави!

Все едно аз, както замествам сега директорката си, да задействам с подпис процедура по закупуване на бетонобъркачка за образователните нужди на училището.

Цялата работа мирише на предварително нагласена, откъдето и да я погледне човек.

И най-вече личи по това, че Бойко Борисов, който иначе е голям бабаит, се скри като лалугер в дупка, въпреки че нормалното поведение беше да излезе веднага и да даде обяснения за атомната врътка.

Както го изискват правилата на демокрацията при напечени и съдбоносни за държавата конфузни случаи.

Вместо това – театро!

За пред публиката, а зад кулисите постановчиците потриват доволно ръце.


вторник, април 05, 2011

Разделителна линия

Гледах записа на предаването с Олег Панфилов по ТВ 7.

Там един тюфлек, ръководител на някаква си организация „Русофили“, вика: “Ние трябва да сложим край на разделителните линии…“

Я ги виж ти мазните рубладжии!

Да се прегърнем всички, да се целунем и ето ти рай на Земята!

Само че аз с руски ибрикчии не искам нито да се прегръщам, нито да се целувам.

И държа да има разделителна линия между тях и мене.


понеделник, април 04, 2011

Артист

Моят приятел Джейсън на сцената на Westside Comedy Theater.

Като човек, прекарал десет години на любителска театрална сцена, му се радвам много и му пожелавам бъдещи успехи - и то професионални.



неделя, април 03, 2011

На купон пред паметника на лъжата

В подножието на Иван с шпагина беше пъстро-пролетно, весело и интересно.

По-късно Румяна каза, че не усетила как минали няколко часа.





На руската класическа музика – да, на съветската армия, която ни донесе болшевишкия хомот – не!





Я, познати лица!





Румяна и аз.




Някога, още в началото на промените, разни червени и червеникави тикви подхвърляха след всяка демонстрация: „Колко ти платиха, за да участваш?“.

Отговарям – за вчерашното участие: една бира, докато чаках влака за Ихтиман на гара Подуяне.

Плати ми я Румяна.

Наздраве и пак повтарям: Иван с шпагина да си ходи в Русия!



събота, април 02, 2011

Иди домой!

Днес след обяд съм пред паметника на несъществуващата съветска армия.

Пък нека някои разправят, че паметниците не трябва да се пипат, защото били не знам какво си.

Като на някого му е мил Иван с шпагина, да си го прибере у дома.

Аз искам Иван да го няма там.

Ако се омете и от България, още по-добре.

Да си върви у дома!