Из интервю с Виктор Шендерович във вестник „Українська правда“.
Превод: Павел Николов
Демокрацията не е предмет на вярата. Тя не е Мохамед, не е Христос и не е Буда. Демокрацията е комплект от инструменти. Тя е само механизъм, а не цел. По това се различава от комунизма и Божието царство.
Демокрацията е начин, който може да ни помогне да направим така, че децата да бъдат нахранени, старците лекувани, улиците чисти. Ако, разбира се, сме се договорили, че искаме именно това.
Можем да тръгнем и по друг път, да се опитаме да намерим един велик човек, който ще ни каже какво да правим, къде да вървим, и да му дадем пълната отговорност за бъдещето.
Известно е как свършва това. Ние знаем имената на несменяемите вождове: от Рамзес до Мусолини, Хитлер, Сталин, Кадафи, Путин, Чавес, Лукашенко… Идеологиите могат да бъдат съвсем различни, но технологията е една: аз съм най-добрият, всички, които са против мене, са врагове на държавата.
Демокрацията е различна технология, която предполага, че хората сами, с цената на своя страх и риск, по пътя на равни и честни избори ще си изберат мениджър, който ще решава поставените от тях задачи. И след това ще гледат – добре ли изпълнява той поръчението. И в зависимост от изводите, или ще го преизберат за следващ мандат, или ще му дадат един по врата.
Добавка от преводача: Като си помисля колко е широк вратът на Бойко, твърде яко ще отекват плесниците!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.