Един филм, който не ми допадна много, ме накара да отворя пак страниците на „Човекът, който се смее“ („L`Homme qui rit“).
Виктор Юго винаги ме е впечатлявал с безмерното си въображение.
И с таланта си така да го вплете във върволицата от думи, че читателят да му повярва.
Преди време споменах по друг повод за октопода в „Морски труженици“ („Les travailleurs de la mer“).
А сега чета за компрачикосите.
И си спомням как някога се припирах с една моя колежка.
Която така и не успях да я убедя, че компрачикосите са измислица на автора.
Носеше ми колежката книгата, четеше ми цели цитати от нея и викаше: „Ето, това не може един човек да го измисли!“.
„Не можем ние с тебе, защото сме прости даскали – опъвах се аз, - ама ЮГО!..“
А тя - следващ цитат: „Виж, виж - колко примери, колко доказателства …“
Иди обяснявай, че "докадателствата" също са измислени и така фино препарирани лингвистично, че да звучат съвсем убедително!
Не зная, но сигурно колежката още си мисли, че компрачикосите наистина са съществували…
-------------------------------
Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.