В подножието на Иван с шпагина беше пъстро-пролетно, весело и интересно.
По-късно Румяна каза, че не усетила как минали няколко часа.
На руската класическа музика – да, на съветската армия, която ни донесе болшевишкия хомот – не!
Я, познати лица!
Румяна и аз.
Някога, още в началото на промените, разни червени и червеникави тикви подхвърляха след всяка демонстрация: „Колко ти платиха, за да участваш?“.
Отговарям – за вчерашното участие: една бира, докато чаках влака за Ихтиман на гара Подуяне.
Плати ми я Румяна.
Наздраве и пак повтарям: Иван с шпагина да си ходи в Русия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.