неделя, март 14, 2010

Сини планини

Времето взе да се затопля и подметките започнаха да ме сърбят.

Планините ме викат.


Настройвам се.

Засега с песни.

Сред които „Синие горы” („Сини планини”) на Юрий Визбор е на едно от първите места.



Аз помня този край окрилен,

там планините като весела тълпа

се сбираха при зелената река

все едно на водопой.

Аз помня просторите на Баксан*,

върховете във златен сняг,

ех, планини, вие сини планини,

върхове, покрити с лед.


Тук често с небивала тъга,

аз мислех, мечтаех за тебе,

мъглите пълзяха от проходите

за среща с неясна съдба.

Звъняха със струни китари

и слушаха ги под прозореца

планините, сините планини,

върховете, покрити с лед.


Нека реката шуми при залез

и да плиска зелена вълна.

Ти вечно заминаваш нанякъде,

а планините са навсякъде с мене.

Аз няма да те видя скоро,

но щастлив съм само с едно:

с планините, със сините планини,

с върховете, покрити с лед.


*Баксан `ледник в Северен Кавказ`


събота, март 13, 2010

Два свята

Някога у нас имаше режим на тока.

Три към едно.

Три часа без ток, един час с ток.

Плюс това пускаха и спираха тока различно в различните части на България.

Затова зевзеците разправяха, че от въздуха страната ни приличала нощно време на дискотека: светва и угасва на различни места.

Само на едно място светело постоянно.

Където живеел дисководещият.

Намек за бай Тошо.

Трябва да е било истина, но така или иначе - всичко това е в миналото.

Уви, не за всички по света.


На снимката са Северна и Южна Корея през нощта.

Два свята.

Единият свят строи „светло бъдеще” за своя народ и стои на тъмно.

Даже и на дискотека не прилича.

На едно място обаче задължително свети.

Там, където живее „любимият ръководител” на севернокорейския трудов народ.


петък, март 12, 2010

Татуировка

Джейсън ще си направи татуировка за спомен от България.

Няма да кажа каква, после ще излезе наяве.

И понеже Джейсън харесва Владимир Висоцки, го поздравявам по този случай с песента „Татуировка”.



Превод на английски за Джейсън и за моите приятели от Корпуса на мира (не е мой, изрових го от Интернет):


We didn’t share you and didn’t fondle

As for we loved you - so, it’s behind

Valya, I keep your light image in my soul

And Alex pricked your image on his left breast side.


On that day we were parting at the station

I promised to remember you till death.

I said: "I won’t ever forget Valya!"

"Me even more", - Alex replied for that.


And now solve - for whom of us it’s harder

And for whom of us it’s worse - try to decide:

As for him - your profile’s pricked outside him

And as for me - my soul’s stung inside.


And when I’m so sick I wish to be beheaded

Don’t get insulted by my words, I beg you,

I ask Alex that he undo his long shirt

And for hours I look, I look at you.


But, recently, my good friend and comrade

Has overcome my trouble by the skill.

From Alex’s breast he copied out you

And he pricked your profile on my breast skin.


It’s embarassing to blacken friends, I know

But you’re closer and more intimate for me

’Cause my tattoo, well, ’cause your tattoo is

So much better and more beautiful than his.


Хайде и превод на български (мой):


Не те делихме ние, не те милвахме,

а че те обичахме – далече е това.

Аз нося в душата си твоя светъл образ, Валя,

а Льоша татуира образа ти на гърдите си.


И в този ден, когато се прощавахме на гарата,

обещах ти да те помня аз до гроб.

Казах аз: „Няма да те забравя цял живот, Валя!”

„А аз и повече” – Льоша отговори.


И сега реши на кого от двамата ни е по-лошо

и на кого е по-трудно опитай се, разбери:

твоят профил е продупчен върху него,

а моята душа е продупчена отвътре.


И когато ми стане тежко, че няма накъде

(дано моите думи не те оскърбят),

моля Льоша да си разкопчае ризата

и те гледам, гледам те цели часове.


Но неотдавна един мой добър приятел,

с изкуство открадна моята беда –

той те копира от гърдите на Льоша

и на моите гърди твоя профил татуира.


Зная, че не е добре приятели да черниш,

но ти си ми по-близка и по-скапа от това,

че моята – по-точно твоята – татуировка

е много по-добра и по-красива от неговата...


четвъртък, март 11, 2010

Вън!

От това дали Първанов ще изкара докрай президентския си мандат, или ще бъде отстранен преждевременно, животът ми няма да се промени нито на йота.

И въпреки това...

Ако започне процедура по отстраняване на Първанов, ще стискам палци до посиняване процедурата да се увенчае с успех!

Да обяснявам ли защо?

Вече се изписаха тонове мастило. Няма нужда да повтарям казани неща. Нито за агент Гоце, нито за стрелеца по вълци по време на национален траур, нито за проводника на нездрави руски интереси (нездрави за нас, естествено!), нито за обезличителя на най-високото държавно отличие, нито... списъкът е дълъг.

Първанов трябва да си отиде, защото е негоден.

Не от вчера, не от завчера.

Отдавна е негоден.

Винаги е бил такъв.

Затова – вън!


сряда, март 10, 2010

Тухачевски

Руснаците изфабрикуваха игрален филм за Тухачевски.


Филмът се казва „Тухачевский. Заговор маршала” („Тухачевски. Заговорът на маршала”).

Абсолютна фантасмагория как един високопоставен болшевишки военачалник „времен культа личности” („от времето на култа към личността”) организира заговор срещу Сталин, плямпайки наляво и надясно за негодуванието си срещу него. В епоха, когато всеки подслушва всекиго, всеки доносничи за всекиго и първата дума срещу Първия веднага би стигнала там, където трябва. Така че, ако филмът отразяваше истината, би трябвало да свърши много преди края си.

„Тухачевски” беше излъчен най-напред по руския телевизионен „Первый канал” („Първи канал”), излъчил и документалния филм „Падение красного маршала” („Падението на червения маршал”), в който вината за разправата на Сталин с Тухачевски се хвърля върху „Абвера” (германското разузнаване) и провокативните действия на английските и френските специални служби. Иначе казано – друга фантасмагория, този път от типа: „ако не бяха враговете, какъв рай щяхме да построим”.

Иначе за Тухачевски, извън фантазиите и митологията, наложена в следкултовата епоха (велик военачалник и реорганизатор на руската армия!), могат да се кажат твърде малко неща. Жесток по болшевишки в разправата си с антиболшевишките бунтове (Кронщад и Тамбов), абсолютен провал в Полската кампания (Полско-болшевишката война, както я наричат поляците), а концепциите му за модернизация на руската армия се оказват крайно нереалистични.

Очаквам обаче сега някой в Русия да направи филм за заговора на „лекарите вредители” и изобщо да потече една филмова сага за всички онези заговори, които е раждала болната глава на Диктатора. И които в действителност не са съществували.

Така руският народ, вторачен в измислени заговори, ще забрави много скоро за онези, истинските противници на сталинизма (иначе казано - комунизма!), намерили смъртта си зад телените мрежи на ГУЛАГ. Ще забрави и за ГУЛАГ. А това за путиново-медведевия режим ще е като балсам за сърцето.


вторник, март 09, 2010

The Writing Circle – Девета тема

Досега в The Writing Circle: Втора тема, Трета тема, Четвърта тема, Пета тема, Шеста тема, Седма тема, Осма тема.

Деветата тема, зададена от Питър, е: "Once you have given up the ghost everything follows with dead certainty, even in the midst of chaos." При мене тя се трансформира в поезия. Така и така, викам си, Мрежата е пълна с пишман поети, един в повече няма да натежи, защо този път да не бъде стихотворение. И биде стихотворение.


КОКИЧЕТО



След бурята снежна надигна глава

кокичето бяло – поглежда!

Как искам да видя във всичко това

искрица от малка надежда.


Искрица, която ще пламне в пожар

и зимният студ ще изчезне

зад зидове здрави на друг календар,

заключен зад порти железни.


Но времето мрачно на зъл небосвод

след облака облак притуря,

отново се вихри мъглив хоровод,

отново надига се буря.


Кокичето тръпне от снежен шамар,

огъва се - миг - ще се скърши,

далече от всички, без дом, без другар,

животът му кратък ще свърши...



Интерпретация на темата вижте при Джейсън.


понеделник, март 08, 2010

Осми март (деветомартенски анекс)

Вчера написах нещо за осми март.

Зная, че на мнозина написаното сигурно не се е харесало. Но това изобщо не ме вълнува.

Ето защо днес искам да продължа по темата. Но не за банкетния аспект на „празника”. По тази линия само бих цитирал Валерия Новодворская: „Не искам да чувам нито за 8 март, нито за 1 май… в Русия празниците ги отбелязваме само като повод да не работим и да се напием”. Бих добавил – и у нас в общи линии е така.

А думата ми ще бъде за нещо друго, което казах: осми март (освен за банкети) се използваше и като средство за комунистическа пропаганда, което обяснява защо беше натрапен за „празник” в бившите комунистически страни, както и стимулиран горещо (с финикийски знаци, естествено!) извън границите на комунистическия блок.

Да разказвам обаче истории от минало време на хора, които не са живели тогава или които имат къса памет, не си струва.

Затова ще си послужа със съвременен пример.

С една статия от блога „Хранить чучхейский и национальный характер революции и строительства нового общества” („Да пазим чучхейския и националния характер на революцията и строителството на новото общество”). Блогът излиза на руски език, но е севернокорейски. Иначе казано – желязно комунистически.

И така: представям ви статията „Отличный подарок женщинам к 8 марта! И Каталог” („Отличен подарък за жените на 8 март! И Каталог”), като прилагам изображенията и преведения от руски текст едно към едно (само на две места не се сдържах от коментар).


Близка е датата 8 март. За много мъже днес стои остро въпросът какво да подарят на своите съпруги, майки, приятелки, колежки в работата. Подаръкът трябва да носи в себе си смисъл и заедно с това той трябва да бъде удобен, красив, естетичен и оригинален, за да може споменът за него да се запази за дълго у този, който го е получил.

Големият, предназначен за подарък албум "Ким Чен Сук – майка на Корея" е прекрасен, изящен и изпълнен с дълбок символизъм, както всичко, създадено в КНДР. На 160 страници скъпа гланцова хартия ще Ви чака завладяващата история на един героичен и самоотвержен живот.

Героинята от антияпонската въоръжена борба, жената-Пълководец - другарката Ким Чен Сук – е именно този човек, от когото трябва да вземат пример много и много представителки на прекрасния пол. Тя е била изтъкната патриотка и най-близката, най-преданата и безусловно най-надеждната съратничка на партизанския Пълководец Ким Ир Сен. Тя умело съчетавала в себе си не само партизанската борба, но и нелегалната дейност.

За нейния героизъм и за пълната й самоотверженост в името на делото на революцията в представения на Вашето внимание биографичен албум са разказани много трогателни и поучителни истории. Там ще научите как в партизанския таен лагер с една игла и една шевна машина са били ушити за 20 дена 600 комплекта мундири, как другарката Ким Чен Сук, грижейки се за здравето на Командването, сушала върху себе си бельото му (Господи, точно така пише, не си го измислям! – бел. П.Н.), как в критическа минута закрила с тялото си от вражеските куршуми Ким Ир Сен. За нейната любов и готовност на всякакви жертви за освобождението на Отечеството говори историята, когато си отрязала косите и направила от тях стелки за краката на командващия, отиващ да освобождава Родината, и много, много други неща.

Изобщо, това ще бъде добър, незабравим и, което е много важно, поучителен от гледна точка на всестранното възпитание подарък за близкия и скъп на Вашето сърце човек.


Героичната история за Тримата Пълководци от планината Пекту ще се предава вечно от поколение на поколение.


В албума са предадени грижливо самоотвержените подвизи на партизанката.


НЕЙНАТА първа среща с другаря Върховен.


Свързани с нейното име знакови събития. (Много знаково събитие има на картината: безвкусен пейзаж, на чийто фон Ким Чен Сук, облечена и ухилена като за първомайска манифестация, държи в ръката си маузер – бел. П.Н.).


Представен е богат фотографски материал.


Други възможни книги


Следва дълъг списък на още книги от същия сорт, които могат да бъдат подарени за 8 март.


А аз нямам какво повече да коментирам.