СЛУЖБОМЕР

неделя, март 07, 2010

Осми март – ден на жената?

(съвместна публикация с Thought Experiments Gone Wrong - на английски език - тук)


27 август 1910 година. В Копенхаген, по време на международна женска социалистическа конференция, организирана от Социалистическия интернационал, германската социалистка Клара Цеткин предлага да се чества един ден в годината като ден на работническата солидарност на жените и на тяхната борба за равни права с мъжете. В началото акцент се поставя върху борбата за равно избирателно право.

Дотук – нищо за „ден на жената”.

Опитите на следващата година да се отбележи въпросната дата са по-скоро неуспех, отколкото повод за гордост: един милион души (дали наистина са толкова, изобщо не е сигурно!), твърде рехаво за „международна” изява.

Идеята замира и е подновена в Русия чак след болшевишкия метеж през 1917 година. Обзети от манията да налапат целия свят, болшевиките виждат в пропагандата на осми март вътре в страната и извън нея още един начин да сеят своите идеи. Вижте какво пише на плаката: „8 март, международен комунистически ден на жената”. Да, „ден на жената”, ама не на всяка жена. Ако не е жена-комунистка – хрен с горчицей! Казано по нашенски: един голям... щом не се е осъзнала класово.

В България „празникът” (вече е празник!) идва със съветската окупация след 9 септември 1944 година. По същия начин и в другите социалистически, подчинени на Москва, страни. С една дума – присадка. И дава добри плодове, превръщайки се масово в още един повод за организиране на банкет. Почти като в руската (от съветско време) частушка:


„А на день восьмое марта

уважают женский труд:

бабы жарят, бабы варят,

мужики горелку пьют...”


С една дума – на осми март всички уважават труда на жената, затова жените варят и пекат (мезета, разбира се!), а мъжете се наливат със скоросмъртница. Мъдро нещо е фолклорът, големи истини казва!

- Какво е осми март? – питал съм не един път. – Ден на жената! – стандартен отговор. – На кое на жената? – продължавам, без да влагам сексуален подтекст. Отговорът отново е стандартен: - На уважението към жената – съпругата, майката...

Възхитително!

Да отредиш един специален ден в годината за уважение на някого, когото трябва да уважаваш всеки ден през цялата година, е направо подигравка. И унижение.

Затова предпочитам банкетната трактовка.


P.S. Нямам нищо против борбата за права на жените, но не виждам в България какво общо има тази борба с осми март!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.