Времето внезапно застудя и се одъжди.
Облякох си пак топлите дрехи.
Но си останах с пролетното настроение.
Даже за лятото си мисля вече.
И слушам «Соленцара» на Енрико Масиас.
Превод:
На плажа на Соленцара
се срещнахме ние...
Един рибар със своята китара
пееше в лятната нощ
песен нежна и протяжна.
На плажа на Соленцара
танцувахме всяка вечер
и в деня на твоето заминаване
аз разбрах, че те обичам
и няма никога да те оставя.
В Соленцара...
О, какво сладостно щастие.
В Соленцара
по е хубаво все пак.
Когато слушам мелодията,
която ми донесе толкова радост,
аз зная, че през тази нощ
нашата любов роди се
в сърцето на Соленцара.
(Инструментал)
В Соленцара
ще се връщам всяко лято.
В Соленцара
по е хубаво все пак...
По е хубаво все пак...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.