СЛУЖБОМЕР

понеделник, март 22, 2010

Кулинарно

Тези, на чиито плещи тежат доста години, помнят как някога един спортист борец, народен любимец, каза едни много мъдри думи: „Рънътъ праи бурбътъ”. Което на книжовен език (знаете, спортистите са скарани с книжовния език) ще рече: „Храната прави борбата”. По-късно зевзеците добавиха: „Партията ни рани и ния съ борим”, но това беше в рамките на родилия се по този повод виц.

Като казвам „мъдри думи” обаче, аз изобщо не се шегувам. И децата даже знаят кое дава сили за „борба”.



А когато сам си направиш нещо, е още по-сладко.




А, ето ме и мене!


На тези, които ще кажат: „Ей, даскалите ядат сандвичите на децата!”, държа да напомня, че този лаф е много стар и отдавна прашасва в гардероба на пенсионираните любезности. Измислете нещо по-ново!

Аз например си нося сандвичи от дома, ама не ги показвам, защото – както пише на мейла ми един мой почитател и редовен читател на този блог - съм твърдоглав комунист, закърмен с рабфаковски идеи, следователно съм отявлен пинтия, поради което си ям сандвичите скришно, далече от всички, та да не вземае някой да ми поиска малко...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.