СЛУЖБОМЕР

вторник, март 30, 2010

Баланиади

Освен като езиковед, литературен историк и библиограф академик Александър Теодоров-Балан е известен и като един от не многото български пуристи. Пуристите са лингвисти, които ратуват за изчистване на езика от чужди думи чрез заместването им с новоизмислени (неологизми). Да не се бъркат с върлите националисти. И те са радетели за „чист български език”, но за разлика от пуристите, които са начетени и висококултурни хора, върлите националисти са по правило неграмотници (справка – писанията им по интернет форумите).

На Александър Теодоров-Балан днес дължим думите възглед, дейност, общувам, творба, украса, усет, хижа и изразите въз основа на..., влияние върху..., съгласно със..., тъй че... Има и други, но и тези са достатъчни като примери.

Не всички словотворчески усилия на Балан обаче са били толкова сполучливи (понякога новите думи на пуристите са доста чудати), за което Христо Смирненски не е пропуснал да намигне в стихотворението си „Баланиади”.



Гърбосложен на кревата,

аз жадувам твоя стан

и в унесница благата

от мечти съм пак пиян.


Себеспомням скъпи срещи

из Борисов дървосад,

ръкостисници горещи,

отлетели безвъзврат.


Пеперудени одежди

себеспомням си с тъга;

ластовичокрилни вежди

пак тревожат ме сега.


Себеспомням лунни нощи,

себеспомням всеки ден.

Устодопреници още

нощем мир не дават мен.


Сърцесладките минути

кат зърна на нижел скъп,

сетне ядовете люти,

сетне душетровна скръб...


Гърбосложен на кревата,

аз жадувам твоя стан

и в унесница благата

стих въртя а ла Балан.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.