СЛУЖБОМЕР

неделя, март 14, 2010

Сини планини

Времето взе да се затопля и подметките започнаха да ме сърбят.

Планините ме викат.


Настройвам се.

Засега с песни.

Сред които „Синие горы” („Сини планини”) на Юрий Визбор е на едно от първите места.



Аз помня този край окрилен,

там планините като весела тълпа

се сбираха при зелената река

все едно на водопой.

Аз помня просторите на Баксан*,

върховете във златен сняг,

ех, планини, вие сини планини,

върхове, покрити с лед.


Тук често с небивала тъга,

аз мислех, мечтаех за тебе,

мъглите пълзяха от проходите

за среща с неясна съдба.

Звъняха със струни китари

и слушаха ги под прозореца

планините, сините планини,

върховете, покрити с лед.


Нека реката шуми при залез

и да плиска зелена вълна.

Ти вечно заминаваш нанякъде,

а планините са навсякъде с мене.

Аз няма да те видя скоро,

но щастлив съм само с едно:

с планините, със сините планини,

с върховете, покрити с лед.


*Баксан `ледник в Северен Кавказ`


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.