Досега в The Writing Circle: Втора тема, Трета тема, Четвърта тема, Пета тема, Шеста тема.
Седма тема: "Raindrops tumbled down the window pane ..."
НИКОГА ВЕЧЕ
Quoth the Raven, "Nevermore." (Edgar Poe)
Композиторът стана от пианото и се приближи до прозореца. Навън валеше. Дъждът започна от сутринта и още не беше престанал. Монотонен, тежък есенен дъжд. Капките се стичаха по стъклото на прозореца и композиторът се опита да открие в техните криви дири някакъв скрит смисъл. Но те не му казаха нищо. Смисълът на всичко се беше стопил след онази вечер, когато остана сам. И когато разбра, че връщане назад няма.
Няколко часа вече се мъчеше да улови един далечен мотив, който се носеше някъде дълбоко в душата му, да го прелее в тоновете на клавишите, да се освободи от него. Мотивът му се изплъзваше всеки път, когато си мислеше, че мелодията ей сега ще зазвучи свободно и малката стая ще се изпълни с музика. Много и много пъти, като ловец, който преследва ранено животно, се доближаваше до този мотив, но всеки път той отскачаше назад и бягаше надалеч. Накрая разбра, че всичко е напразно. Музиката си беше отишла. И нямаше да се върне. Нито сега, нито утре, нито след много време. Никога вече. Всичко беше свършено.
Композиторът се отдалечи от прозореца. Спря за миг в средата на стаята, погледна пианото и се усмихна. После отиде бързо до масивното стилно бюро, издърпа чекмеджето, извади оттам малък револвер, опря дулото му в слепоочието си и натисна спусъка.
П.П. Когато прочетох това на Румяна, тя каза: „И защо уби човека? Можеше само да го накараш да плаче…”
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.