СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 19, 2009

Писмо до министъра на транспорта

До г-н Александър Цветков,

Министър на транспорта,

информационните технологии и съобщенията,

гр. София



ОТВОРЕНО ПИСМО
от Павел Борисов Николов,
учител по български език и литература
в ОУ „Христо Смирненски”, с. Вакарел


Уважаеми господин Министър,


На 19.11.2009 г. заедно с колегата Джейсън Ислас, доброволец от Корпуса на мира на САЩ и учител по английски език в ОУ „Христо Смирненски”, с. Вакарел, се качихме на гара Ихтиман във влака на път за работата си. Когато поискахме да влезем в първата секция на първия вагон, началникът на влака, който беше излязъл на площадката между първата и втората секция, ни каза: „Тук не може. Минете назад!” Попитах защо не може да влезем и да седнем. Началникът на влака отговори: „Полицаите не разрешават”. През прозореца на вратата наистина се виждаха в празната секция двама полицаи, излегнали се на седалките. Тогава отново попитах защо полицаите не разрешават влизането и сядането. Отговорът беше толкова изчерпателен, любезен и професионален, каквито обикновено са отговорите на повечето служители по железниците, когато ги попиташ за нещо: „Ами защото не разрешават. Минавайте назад!”

Описвайки Ви това, уважаеми господин Министър, и бидейки редовен клиент на Българските държавни железници, данъкоплатец и гражданин на Републиката, Ви моля да разпоредите проверка, в резултат от която да получа отговор на крайно вълнуващия ме въпрос:

Каква е причината, след като с колегата се качихме като редовни пътници от гара Ихтиман във влак БВ 1650 (Дивитровград-София) в 7.36 часа на 19.11.2009 г., да не бъдем допуснати в празната първа секция, в която де факто има около 20 (словом – ДВАДЕСЕТ!) места за сядане?

Надявам се искрено, че отговорът ще е изчерпателен и професионален, противно на този, който получихме от горепосочения служител във влака.


С уважение: Павел Николов, учител


P.S. Днес ще изпратя писмото до господин Министъра с обратна разписка.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.