Когато бях ученик, ми попадна стихотворението на Адам Мицкевич „Смъртта на полковника”. Стихотворението е посветено на графиня Емилия Платер, един от водачите на голямото антируско въстание през 1830-1831 година. След разгрома на въстанието Емилия Платер умира от треска по време на отстъплението в една селска колиба. Но тези подробности ги научих много по-късно.
А стихотворението беше толкова силно и без историческата си подплата, че никога не забравих края му:
„…полковникът бе девойка,
полячка сърцата,
вождът на бунта – Емилия Платер”.
Години след това видях оригинала. И се стъписах. В българския превод краят се оказа фалшифициран. Ето как завършва „Смъртта на полковника” ("Śmierć pułkownika") в оригинал:
„Ach, to była dziewica,
To Litwinka, dziewica-bohater,
Wódz Powstańców - Emilija Plater!”
Подчертал съм думата „Litwinka”. Сещате се сами, че тя не означава „полячка (полякиня)”, както ни убеждава българският превод, а „литовка”…
Не само историята се фалшифицираше някога. Поезията също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.