СЛУЖБОМЕР

понеделник, ноември 16, 2009

Сивата сова

Когато бях малък, ми попадна една книга. На корицата ѝ имаше интересна снимка. Индианец храни някакво животинче.


Когато прочетох книгата, разбрах, че животинчето е бобър, а индианецът не е индианец, макар че цял живот се е представял за такъв.

Книгата се казваше „Сивата сова” и ми беше първата „документална” книга, която прочетох. До това време си мислех, че документалните книги и документалното кино не заслужават внимание. От „Сивата сова” нататък си промених мнението.

И до ден днешен, когато чуя за защитник на природата (не обичам думата „еколог”), си мисля за тази книга. И за Арчибалд Билейни (Уашаконасин, казано по нашенски – Сивата сова). И за никого от днешните кабинетни природозащитници.

А преди няколко дена имах удоволствието да гледам и филма „Сивата сова”.


Режисьор на филма е Ричард Атънбъро, познат и с други два биографични филма – „Ганди” и „Чаплин”.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.