В отговор на коментар към моята вчерашна публикация приведох един цитат по памет. Сега искам да го приведа точно.
Годината е 1973-та. Марина Влади, френска актриса и писателка, извежда за първи път съпруга си Владимир Висоцки, съветски актьор, поет, писател и певец, извън границите на Съветския съюз. Първият град отвъд Желязната завеса, в който спират, е Западен Берлин. Ето какво пише Марина Влади в книгата си „Владимир, или прекъснатият полет”:
„В края на улицата спираме пред витрината на магазин за продукти: лавиците се огъват от месо, кренвирши, салами, плодове и консерви. Ти бледнееш като платно и изведнъж се свиваш на две, прилошава ти. Когато най-сетне се връщаме в хотела, едва не плачеш:
- Как е възможно? Нали те изгубиха войната, а имат всичко, а ние победихме и нямаме нищо! Няма какво да купим, в някои градове няма месо, нищо не достига навсякъде и винаги!
Тази първа, толкова дългоочаквана среща със Запада предизвиква непредвидена реакция. Не щастие, а гняв, не учудване, а разочарование, не обогатяване от откриването на новата страна, а осъзнаване на това колко по-зле живеят хората в твоята страна от хората тук, в Европа...”
Аз нямам какво да добавя…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.