Въпросът с финансирането на разни инициативи в училищата на пръв поглед се гради върху принципа: „Пари няма, действайте!” Но само на пръв поглед. В действителност пари има, но никой не ги дава на готово.
В нашето вакарелско училище създадохме модерен кабинет по английски език, какъвто няма в нито едно училище на община Ихтиман. Парите дойдоха от защитен проект.
В работата си всекидневно използвам преносим компютър, който ми позволява да разнообразявам уроците, за да ги направя максимално достъпни и интересни за учениците. Компютърът е резултат от защитен проект.
Работя също така с мултимедиен проектор, постоянно свързан с въпросния компютър (прожектирам уроците си и ги развивам на екран). Проекторът е по линия на друг проект.
Мога да продължа списъка, но по-важното е, че не сме спрели с постигнатото до тук, а продължаваме с проектите.
В момента разработваме проект за училищна библиотека. С много справочна литература и всякакви книги, свързани с учебния процес. Там предвиждаме да има и филмотека (българска и световна филмова класика; документални, научно-популярни и игрални филми по отделни учебни предмети), и фонотека.
Работим паралелно и върху друг проект, заедно с едно чешко училище от Усти над Лабе, който трябва да осъществи посещения на наши ученици в Чехия и на техви ученици в България.
А вчера директорката ми вика:
- Има един проект, добър е, но нямаме много шансове да го спечелим. Дали да се захващаме и с него?
- Един герой на Жоржи Амаду – казвам – има златна максима: „Човек не може да спи с всички жени на света, но е длъжен да опита”…
Така че – ще опитаме. Пари има, както казах, но никой не ги дава на готово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.