Лекции по руска литература – брой 35

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

6.

По прищявка на Базаров двамата приятели се отбиват в Николское, където не ги очакват. Като прекарват там четири неудовлетворителни часа (Катя изобщо не излиза от стаята си), те заминават за Марино. След десет дена Аркадий се връща в Николское. Основната причина е, че Тургенев трябва да го махне по време на очакваната караница между Базаров и Павел Петрович. Но няма никакво обяснение защо остава Базаров: със същия успех би могъл да прави примитивните си опити в дома на своите родители. Започва темата за Фенечка и Базаров и ние ставаме свидетели на сцена в люляковата беседка, придружена от похвата на подслушването:

"- Обичам, когато говорите. Все едно ручейче ромоли.

Фенечка извърна глава.

- Какъв сте! - промълви тя, като прокарваше пръсти по цветята. - И защо трябва да ме слушате? Разговаряли сте с толкова умни дами.

- Ех, Федося Николавна! - повярвайте ми: всичките умни дами на света не струват колкото вашето лакътче.

- Е, какво пък сега измислихте! - прошепна Фенечка и придърпа ръцете си. <...>

- Ще ви кажа; искам... една от тези рози.

Фенечка се засмя отново и даже плесна с ръце, толкова забавно ѝ се стори желанието на Базаров. Тя се смееше и в същото време се чувстваше поласкана.

Базаров я гледаше втренчено.

- Добре, добре - промълви най-сетне тя и като се наведе към скамейката, започна да прехвърля цветята. - Каква искате, червена или бяла?

- Червена, и не много голяма. <...>

Фенечка протегна малката си шия и доближи лицето си до цветето... Кърпата се плъзна от главата на раменете ѝ; показа се мека маса черни, блестящи, леко разбъркани коси.

- Почакайте, искам да я помириша с вас - промълви Базаров, наведе се и я целуна силно по разтворените устни.

Тя трепна, опря двете си ръце в гърдите му, но ги опря слабо и той успя да повтори и да удължи своята целувка.

Иззад люляка се чу суха кашлица. Фенечка се отдръпна мигновено на другия край на скамейката. Павел Петрович се показа, поклони се леко и като каза с някаква злобна унилост: "Вие сте тук" - се отдалечи. <...> "Грехота е, Евгений Василич" - прошепна тя, като си тръгваше. Неподправен упрек се усещаше в шепота ѝ. Базаров си спомни друга скорошна сцена и му стана съвестно и презрително досадно. Но той веднага тръсна глава, поздрави се иронично с "формалното си издигане в ранг селадон" и си отиде в стаята".

По време на дуела, който следва, Павел Петрович се цели право в Базаров и стреля, но не улучва. Базаров "направи още една крачка и без да се цели, натисна спусъка.

Павел Петрович трепна леко и сложи ръка на бедрото си. Струйка кръв потече по белите му панталони.

Базаров хвърли пистолета настрани и се приближи към своя противник.

- Ранен ли сте? - промълви той.

- Имахте право да ме извикате при бариерата - проговори Павел Петрович, - а това е нищо. Според условието всеки има по още един изстрел.

- Е, извинете, това друг път - отвърна Базаров и прихвана Павел Петрович, който започна да бледнее. - Сега вече не съм дуелист, а лекар и преди всичко съм длъжен да ви прегледам раната. <...>

- Всичко това са глупости... Не ми трябва ничия помощ - промълви на пресекулки Павел Петрович - и... трябва... пак... - Той се опита да дръпне мустака си, но ръката му отслабна, очите му се обърнаха, и изгуби съзнание. <...>

Павел Петрович бавно отвори очи. <...>

- Тази драскотина трябва да се превърже с нещо и аз ще стигна пеша до дома, ако не - можете да ми изпратите файтон. Дуелът, ако ви е угодно, няма да продължи. Вие постъпихте благородно... днес, днес - забележете.

- Няма защо да си спомняме миналото - възрази Базаров, - а що се отнася до бъдещето, за него също не си струва да си блъскаме главата, защото имам намерение да се изнеса веднага оттук".

В действителност Базаров би постъпил още по-благородно, ако беше стрелял хладнокръвно във въздуха след първия изстрел на Павел Кирсанов.

(Следва)