Лекции по руска литература – брой 33

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

4.

Заедно с Базаров и Аркадий сме сега в очарователното имение на Ана. Те ще прекарат там две седмици. Имението Николское е на няколко версти от града и оттам Базаров планира да замине за имението на баща си. Трябва да отбележим, че си е оставил микроскопа и останалите неща в имението на Кирсанови, Марино, малка хитрост, предвидливо измислена от автора, за да върне Базаров при Кирсанови и да завърши темата Павел Петрович-Феничка-Базаров.

В главите за Николское се срещат прекрасни сценки, като например появата на Катя и хрътката:

"Красива хрътка със син нашийник изтича в гостната, тропайки с крака по пода, а след нея влезе девойка на осемнадесет години, чернокоса и смугла, с леко закръглено, но приятно лице, с неголеми тъмни очи. Тя държеше в ръцете си кошница, пълна с цветя".

- Ето я и моята Катя - проговори Одинцова, като я посочи с движение на главата.

Катя направи лек реверанс, настани се до сестра си и започна да разпределя цветята. <...> Когато говореше, Катя се усмихваше много мило, срамежливо и откровено и гледаше някак си забавно-сурово, отдолу нагоре. Всичко в нея беше още младо-зелено: и гласът, и нежния пух по цялото лице, и розовите ръце с белезникави кръгове по дланите, и малко тесните рамене... Тя се изчервяваше непрекъснато и бързо идваше на себе си".

Ние очакваме разговори между Базаров и Одинцова и наистина ги получаваме - първи разговор в 16-та глава ("Вас това като че ли ви учудва. Защо? - и все от този род), втори разговор - в следваща глава, и трети разговор - в 18-та глава. В първия разговор Базаров представя стандартните идеи на прогресивните млади хора от своето време, а Ана остава спокойна, изискана и апатична. Забележете прелестното описание на леля ѝ:

"Лелята на Ана Сергеевна, княжна Х...ая, слабичка и мъничка жена, със свито като юмруче лице и неподвижни зли очи под сивата перука, влезе и като се поклони едва на гостите, се отпусна в широкото кадифено кресло, на което никой освен нея нямаше право да сяда. Катя ѝ постави пейчица под краката; старицата не ѝ благодари, даже не я погледна, само размърда ръцете си под жълтия шал, който покриваше почти цялото ѝ изсъхнало тяло. Княжната обичаше жълтия цвят: на шапката ѝ имаше яркожълти панделки".

Вече чухме как бащата на Аркадий свири Шуберт. Сега Катя свири фантазията на Моарт в до минор: подробното споменаване на музикални произведения от Тургенев ужасно дразнели неговия враг Достоевский. След това те отиват да изучават растенията, а после има отново пауза за някои допълнителни характеристики на Ана. "Странен човек е този лекар!" - си мисли тя.

Скоро Базаров се влюбва безумно. "Кръвта му кипваше, само като си спомнеше за нея; лесно би се примирил с кръвта си, но в него се беше вселило нещо друго, което той изобщо не допускаше, с което винаги се беше подигравал, което възмущаваше цялата му гордост. <...> Изведнъж си представя, че тези целомъдрени ръце ще се обвият някога около шията му, че тези горди устни ще отговорят на целувките му, че тези умни очи нежно - да, ще погледнат нежно неговите очи и главата му ще се замае, и той ще се забрави за миг, докато възмущението не избухне отново в него. Улавяше се във всякакъв вид "срамни" мисли, сякаш дяволът го дразнеше. Понякога му се струваше, че и с Одинцова настъпва промяна, че в израза на лицето ѝ се появява нещо особено, че може би... Но тук обикновено тропаше с крак или скърцаше със зъби и се заплашваше с юмрук". (Мене никога не са ме занимавали особено това скърцане със зъби и свитите юмруци.) Той решава да замине, а тя "бледнее".

Звучи трогателна нота, когато се появява старият слуга на Базаров, изпратен да разбере дали Женя най-сетне е дошъл. Така започва семейната тема, която е най-успешната в романа. Сега сме готови за втория разговор. Лятна нощна сцена в стая с отворен прозорец, играещ позната романтична роля: "- Защо трябва да тръгвате? - проговори Одинцова, като сниши гласа си. Той я погледна. Тя отметна глава на облегалката на креслото и скръсти на гърдите си ръце, оголени до лактите. Изглеждаше бледа при светлината на единствената лампа, декорирана с изрязана хартиена мрежа. Широката бяла рокля я покриваше с меките си гънки; едва се виждаха крайчетата на нозете ѝ, също кръстосани.

- А защо трябва да остана? - отвърна Базаров.

Одинцова извърна леко глава.

- Как защо? Нима при мене не е весело? Или си мислите, че тук няма да съжаляват за вас?

- В това съм убеден.

Одинцова замълча за малко.

- Напразно мислите така. Впрочем, аз не ви вярвам. Не може да казвате това сериозно. - Базаров продължаваше да седи неподвижно. - Евгений Василевич, защо мълчите? - Ами какво да ви кажа? За хората изобщо не трябва ад се съжалява, а за мене още повече.

- Отворете прозореца... нещо ми е задушно.

Базаров стана и бутна прозореца. Той се разтвори веднага и шумно... Не очакваше, че се отваря толкова лесно; при това ръцете му трепереха. Тъмна мека нощ нахлу в стаята със своето почти черно небе, слабо шумящи дървета и свеж аромат на волен, чист въздух... <...>

- Ние станахме пирятели... - промълви глухо Базаров.

- Да!.. защото забравих, че искате да си тръгнете.

Базаров стана. Лампата гореше мътно сред потъмнялата, благовонна и уединена стая; през рядко потрепващата щора се вливаше раздразнителната свежест на нощта, чуваше се тайнственият ѝ шепот. Одинцова не помръдна изобщо, но тайно вълнение я обземаше постепенно... То не остана скрито за Базаров. Той изведнъж се почувства насаме с младата прекрасна жена...

- Къде отивате? - проговори бавно тя.

Той не отговори нищо и се отпусна на стола. <...>

- Почакайте - прошепна Одинцова.

Очите ѝ се спряха на Базаров; тя като че ли го разглеждаше внимателно. Той се разходи из стаята, след това изведнъж се приближи до нея, каза бързешком "до виждане" , стисна ръката ѝ така, че тя едва не извика, и излезе навън. Тя вдигна своите слепнали се пръсти към устните си, духна върху тях и като стана внезапно, поривисто от креслото, тръгна с бързи крачки към вратата, все едно искаше да върне Базаров. <...> Косата ѝ се разви и падна като тъмна змия върху рамото ѝ. Лампата горя още дълго в стаята на Ана Сергеевна и тя дълго стоя неподвижно, като само рядко прокарваше пръсти по ръцете си, които нощният хлад пощипваше леко. А Базаров, след два часа, се върна в спалнята си с мокри от росата ботуши, разрошен и мрачен".

В 18-та глава е третото обяснение, следва взрив от страсти накрая и отново виждаме разтворен прозорец:

"Одинцова протегна напред двете си ръце, а Базаров опря чело в стъклото на прозореца. Той се задъхваше; цялото му тяло видимо трепереше. Но това не беше трепет на юношеска плахост, не сладкият ужас на първото признание го беше овладял: в него пулсираше страст, силна и тежка - страст, подобна на злоба и може би сродна с нея... На Одинцова ѝ стана страшно и жално за него.

- Евгений Василич... - проговори тя и в гласа ѝ зазвъня неволна нежност.

Той се обърна бързо, хвърли ѝ поглъщащ взор и като хвана двете ѝ ръце, я привлече внезапно върху гърдите си.

Тя не се освободи веднага от обятията му; но миг след това вече стоеше далече в ъгъла и гледаше оттам Базаров. Той се спусна към нея...

- Вие не ме разбрахте - прошепна тя с внезапна уплаха.

Една крачка да направи и тя изглежда щеше да извика... Базаров прехапа устни и излезе".

(Следва)