За незначителността на произхода

Публикувах във Фейсбук следната реплика:

„Има днес едни нашенци, които веднага настръхват, когато споменеш думата "българин" и до нея думата "славянин"... А Григор Пърличев спокойно употребява двете думи като синоними... И Пърличев е давал душа за българщината, братя българи, много повече от всички нас, взети заедно, ама за разлика от нас не е страдал от комплекси...“

Едно по-внимателно вглеждане в написаното би трябвало да открои същественото в него: ДНЕШНИТЕ КОМПЛЕКСИ НА БЪЛГАРИНА, които – да продължа в този ред на мисли - го тресат толкова здраво, че буквално му пречат да види много по-съществени проблеми, защото се плъзга по несъществени.

Но това мое скромно намерение беше веднага забулено от дискусия за произхода на българина, каквато не бях предвидил и затова, въпреки че протичаше на подобаващо културно равнище, изпадна веднага от интереса ми и излязох от нея с думите, че съм поставил въпроса на езиково равнище и не се интересувам от генеалогията си.

Съгласен съм напълно с това, което написа в рамките на разговора Александър:

„Абе, честно да ви кажа, май този спор е лишен от смисъл. Българинът е такъв, какъвто го виждате в ежедневието, т.е. социално осакатен човек…“

Аз даже бих извадил от горната мисъл думата „май“ – спорът е категорично безсмислен, въпросът за произхода е незнамителен!

Вместо да седнем и да си оправим (разтурим?) вмирисаната българска кочина, ние се джавкаме какъв бил по произход българинът – славянин или тонгуро-лонгуро-монгурец.

Сякаш за живота на хората около нас, пък и за самите нас, това има някакво съществено значение.

И славянин да съм, и тонгурец да съм, батакът например в моята професионална сфера – образованието – няма да стане по-малък или по-малко изнервящ, съсипващ и унизителен, така че пет пари не давам за многовековната давност на произхода си.

Интересува ме единствено и живо моето НАСТОЯЩЕ, а оттам и настоящето на българина, както казва Александър – на този българин, който виждаме в ежедневието си!

А въпроса за произхода, за МИНАЛОТО, определено трябва да го оставим на сериозните историци, на чиито изследвания е необходимо, разбира се, да вярваме, и на самопровъзгласилите се за учени интернет писачи като Павел Серафимов, чиито свободни съчинения на историческа тема трябва да четем единствено като хумористични закачки.

Иначе изпускаме нещо много по-важно и в резултат от това ще продължаваме да си лежим все така в калта на кочината, грухтейки родолюбиви лозунги, от които кочината няма да стане по-малко кочина…

ПОСТ СКРИПТУМ: Пък и не винаги е здравословно да се ровим в произхода си. Героят на Синклер Луис от романа „Kingsblood Royal“ (преведен на български като „Кралска кръв“), който хуква да търси документи за своя произход, воден от високото самочувствие, че корените му са някъде в старите английски кралски фамилии, открива за свой ужас (той мрази негрите!), че един от прадедите му е бил роб негър. Та – като бърникаме назад – да не се окаже, че прадядото на някой велик нашенски патриот е живял в табор…

ПОСТ СКРИПТУМ 2: Забележка от Iaden Van Der Burena: "Убягва ти само едно много значително нещо. Произходът на българина може и да не е от значение дали е тонгурец или лонгурец, но е много от значение дали го слагат в един кюп с лонгурците отвъд Урал :) Това е основно тяхно оръжие за пробутване на влияние".